Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Фото Деков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Животът извън нашия контрол е динамичен и би било жалко, ако пропуснем интересни възможности, които стратегията ни не предвижда.“, споделя Люба Ганчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Люба Ганчева и в момента работя като анализатор на българския пазар на няколко големи групи бързооборотни стоки към международна агенция Euromonitor.
Завършила съм икономика, но професионалният ми път премина основно в областта на PR комуникациите и маркетинга, най-вече за автомобилния гигант General Motors и марките Opel и Chevrolet. Оценявам близо 25-годишната си работа за General Motors като най-силният и вълнуващ период в професионалния ми живот, към който се връщам с благодарност, но не и с носталгия. Сега уча нови неща и имам повече време и спокойствие за личните си интереси.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 19 години, веднага след завършване на 9-та Френска гимназия, когато получих и първата си заплата. Първоначалното ми желание беше да уча психология в СУ „Св. Климент Охридски“, за която специалност се кандидатстваше с литература и история. Една година изкарах шестица по литература и двойка по история, а на следващата обратното – двойка по литература и шестица по история. Реших, че ще се насоча към математиката, за да няма субективизъм при оценката ми и ме приеха в УНСС с отличен. Избрах да уча и да работя, така че от 19-годишна почти не съм преставала да работя.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Сигурно трябва, аз не съм имала. Любопитството ни, готовността ни да учим нови неща, яснотата кое е най-важно за нас, усетът кога да се променяме и с какво да не правим компромиси ми се струват по-важни от това да имаме стратегия. Животът извън нашия контрол е динамичен и би било жалко, ако пропуснем интересни възможности, които стратегията ни не предвижда.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен кариерните навици са въпрос на вътрешна необходимост. Не всеки е роден да бъде ръководител, предприемач, лидер и е добре да е наясно с това. Да знае и усеща в какво е силен и да не робува на обществени норми за кариерно развитие, вървейки против себе си. За мен винаги е било важно да работя с удоволствие, да ми е интересно, да имам свобода в това, което правя, и голяма доза самостоятелност, а това означава да ми се гласува доверие, на което се отплащам със съвестност, яка работа и отговорност. Огромно значение за мен са имали взаимоотношенията ми с колегите и поведението на началниците ми. Взаимоуважението, възпитанието и отсъствието на интриги в офиса са били номер едно по важност. Имам късмета да съм попадала точно на такива позиции, включително първото ми работно място, с малки изключения, които са били краткотрайни по обясними причини.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мисля, че домашната среда оставя най-голям отпечатък не само върху кариерното ни развитие, но и върху посоката, в която ще тръгнем като личности. В някои случаи следваме добрия или лошия пример вкъщи, в други искаме да се разграничим от това, което виждаме у дома или в средата, в която сме попаднали като малки. Според мен първите седем години са от съществено значение, следвани от пубертета, който настъпва, продължава и протича по различни начини за всеки. Тези периоди са трамплинът, после много зависи от характера на човека и отвореността му да привлече хората, които да му се доверят и да го стимулират да се развива.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Никой не се чувства добре, когато греши. Колкото и да ни убеждават, че грешките са полезни, за да си ивлечем поуките от тях. Основният риск според мен е, ако задържим твърде дълго в себе си усещането за провал. Сякаш най-добре за нас е да признаем грешката си, да се опитаме да поправим последиците и да не я повтаряме, но без да позволяваме на чувството за вина и провал да се загнездят в съзнанието ни и да ни направят нерешителни и страхливи. Разбира се, това се отнася за грешки, които не водят до големи щети, при които преди да се поучим от тях, ще се наложи да преминем през доста по-дълъг и труден период на понасяне на последствията в психологичен и материален план. А и да не забравяме, че има професии, в които е силно препоръчително да не се греши. 😊
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Предполагам, че въпросът е за кариерно развитие в корпоративния свят. Според мен, основните качества, които хората с бързо кариерно развитие демонстрират, са познания, бърз ум, организираност и дисциплина, способност за работа с хора, търпение, съобразителност, както и суперактивност и физическо здраве.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вече посочих колко голяма е ролята на семейството и за кариерното ни развитие, но нямам предвид точно съветите на родителите, а тяхното възпитание и влияние върху изграждането на децата им като личности, включително физическото и психическото им здраве, навици и самоосъзнаването им. Чувствам се благословена с майка, на която винаги съм можела да разчитам за съвет, когато ми е бил необходим. През останалото време съм имала свободата сама да избирам пътя си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Най-близките ми приятели винаги са били извън професионалния ми живот и отношенията ни не са зависели от това какво работя и как се развивам кариерно. Сещам се само за двама-трима души, с които съм имала служебни отношения и сме останали приятели. Моето разбиране е, че истинските приятели са свързани със сърцето, а хората, с които се сближаваме покрай работата си – с ума. Има изключения, разбира се, които потвърждават правилото ми.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Съмнявам се, че има универсална рецепта, нито постоянен баланс. Във всеки случай поставянето на ясни граници е трудно, защото личният ни живот влияе на настроенията ни, концентрацията, увереността, толерантността ни в работата, а прекалената ни професионална натовареност ощетява личния ни живот. Трябва сами да усетим какво да правим в зависимост от естеството на работата ни и това на личния ни живот и хората, участващи в двете.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че могат да се поставят такива правила. Много зависи от вида на професията, характера на човека, целите му. Развитие е както движението напред, така и нагоре, а често срещам и пожелания за развитие напред и нагоре. Сигурно има и такъв път, в двете посоки едновременно. 😊Аз винаги съм предпочитала хоризонталното развитие, такъв е характерът ми, не са ме привличали високите нива в йерархията.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който съм получавала, е когато трябваше да избирам между две работни предложения. Не чувствам, че имам право да давам кариерни съвети, има специалисти за тази цел.
