Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Теодор Шалев
"Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Във времето, в което сме активно работещи, винаги ни се налага да правим отстъпки, да ги наречем споразумения със себе си. За да получа това трябва да се лиша от онова. Може да е временно, може да е продължително. Зависи от конкретния случай. И почти винаги е въпрос на дисциплина.“, споделя Христо Стратиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз съм Христо, като професия се занимавам се с подбор на кадри, човешки ресурси, кариерно развитие, а в свободното си време се занимавам с фитнес, правилно хранене, пътувам и чета книги (както класики така и нова литература, в частност фентъзи жанр)
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 18 и работих лятна сезонна работа, екскурзовод в Слънчев бряг. Харесах много работата си, защото ми се отдаваше да комуникирам с хората. Това може би беше индикация и насока с какво може да се занимавам за напред. Определено всичко, което включва комуникация, посредничество и поддържане на комуникационния процес.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Бих казал определено да, като се уповавам на опита ми като кариерен консултант. С кариерата трябва да се подхожда като с постройката на къща. Основата върху, която стъпваме е нещото, което определя до значителна степен как може да построим, доразвием и изживеем кариерата си. В това включвам образованието, допълнителната квалификация, специализирани курсове, допълващото сертифициране по различни направления било то най-малкото говорим език до по-особени и да не кажа с много различен фокус направления (софтуер разработка, промишлено-инженерно до други като wellness и пр).
Когато работим, трудейки се трябва да имаме визия (клише, знам) къде може да стигна. Баща ми е казвал да правя план за след 5 години. Така си изграждаме цел и план за действие и е по-структурирано.
Предишният опит също е от значение, защото той може да говори много за нас и да остави както полезни навици така и стереотипни и ограничаващи разбирания, което може да повлияе на бъдещия ни трудов и професионален път.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи от самия характер и възприятието на човек. Първата работа не винаги трябва да е нещото, което ще определи нашата кариера като професия. То си е доза късмет да попаднеш на нещото, което ти носи удоволетворение с времето. Разбира се има случаи, в които дадени профили позволяват преход към различни позиции или възможности.
Разбира се както времената се менят така и пазара налага промени, по които всички се ръководим и ако имаме положителните работни навици, много по-приемливо се приемат промените в живота.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Внезапни освобождавания и уволнения оставят най-ярки отпечатъци у нас тъй като непременно хората развиват емоционална връзка с работното място, естество на работа, колеги и прочее. Аз съм го изживявал в последните 4 години, които определено не са от най-спокойните и стабилни. Няма я тази сигурност на работното място, което родителите ни са имали на нашите години. Но тук самия пазар търси не толкова тесни специалисти, а повече jack of all trades профили, но това е друга тема. Разбира се ако се обърне монетата дълго чаканата работна позиция когато дойде е повод за еуфория.
За хората, това са преките ти ръководители и шефовете. Добрият шеф ще ти даде пространство за потенциала ти, ще изговори провал или незадоволителните показатели, ще вземе отношение и най-вече няма да допусне да ти изтъква, че е шеф. Това кой ти е ръководител непременно оставя своята следа у всеки човек. Но дори и да е налице проблемна личност да ти е шеф, това, което човек е длъжен да направи е да знае как не бива да бъде щом стигне ръководната позиция. Иначе се случва един затворен кръг на насилие, ако не насилие, то лоша карма.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Майка ми винаги ми е казвала за грешките и провалите, че трябва да са обект на саморефлексия и анализ, за да може да се извлекат уроците от тях. Ако сме първосигнални това е гаранция за не много успешен развой на нещата както за нас в този момент така може би и за кариерата ни. Работа е последното място, което може да бъдем бурни и емоционални. С времето си развиваш механизъм за контрол и управление на емоциите ти. Така ще приемаш както неуспехите така и успехите ти по по-здравословен начин и така хората ще могат да ти гарантират доверие във всякакви ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Ако това да си амбициозен може да се сметне за качество то това е пример. Последователност в действията ти на работното място и може би не на последно място структуриран подход към визията ти за кариерата. В това влагам не просто да взимаш едни пари, а това вземайки ги това да отговаря на позицията ти, трудовият ти опит и дали той досега е стабилна основа за следващата логическа стъпка в кариерата ти.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е това, към което се връща човек след работата. То е котвата към живота. Родителите може да дават съвети свързани с мъдростта, дошла от живота. Чисто практически може да се разминава, тъй като практическият опит често се разминава така както се разминават самите поколения откъм години, нрави, пазари и настроения. Разбира се диалог трябва да има, но и чисто практическо прилагане трябва да се взима предвид иначе се разминават нещата много рязко.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ключова. Имам един приятел, който е програмист във Великобритания вече не малко години и винаги когато идва в България се обажда и се виждаме. Имаме общ приятел, наш набор, който е повод разговора да заеме завой в не много приятна посока, тъй като той е пример за това как човек не бива да похабява не само своя потенциал с леност, а и възможности за работа. Щеше да бъде и той програмист, но заради някои решения в личния му живот дори и стаж не е изкарал по направлението и не работи по специалността си.
Разказвам тази история, защото както ние можем да повлияем, директно и индиректно на приятелите ни така и те на нас. Ако освен всичко останало приятелският ти кръг позволява да може да се обсъждат, интересуват, анализират идеи, теми и възможности, за да се развиваме като личности, то това е фактор с голям потенциал.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата идва с опита. Понякога, даже доста често, хората слагат професионалния пред личния живот. А това не винаги носи нужните резултати, които човек заслужава. Прегарянето е честия признак, че нещо не е наред като проблема е почти винаги в личен аспект. Аналогично ако личния живот е непокътнат от професионалния, то професията не е нещо важно за самия индивид. И това устройва някои хора, не ги прави по-малко професионалисти.
Но от житейския ми опит мога спокойно да кажа, че във времето, в което сме активно работещи, винаги ни се налага да правим отстъпки, да ги наречем споразумения със себе си. За да получа това трябва да се лиша от онова. Може да е временно, може да е продължително. Зависи от конкретния случай. И почти винаги е въпрос на дисциплина.
Няма идеална рецепта за откриване на баланс. Истината е следната, ако си здрав, имаш здраво семейство и добри приятели и добър спътник до себе си, то можеш да поставяш по-лесно както граници така и да начертаеш пътя си за развитие. И ако всички те подкрепят и правят същите споразумения с тях самите, то това е пълен успех
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На този етап от живота си човек има свободата да разбере кое е неговото. Хоризонталното кариерно развитие дава възможност да се научи повече за дадена професия в различните фирми и така се засилва квалификацията и опита.
Вертикалното пък дава възможност човек да научи за самата фирма в различните й начинания в различните стъпала, а това е присъщо за хората със значителен опит.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Дисциплината е по-важна от мотивацията. Дисциплината е нещото, което дава възможност човек да върви напред. Разбира се има много препъникамъчета по пътя на успеха. Мотивацията може да ти донесе върхове, но когато дойде момент на застой, неуспех, провал, именно дисциплината е с повече тежест пред мотивацията. И така твоята визия включва и самите препятствия като част от твоя професионален път.
"The mind adapts and converts to its own purposes the obstacle to our acting. The impediment to action advances action. What stands in the way becomes the way."
- Marcus Aurelius
