Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Виктория Стоянова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако се чудиш в какво да инвестираш, инвестирай в себе си и няма да сбъркаш. Всичко друго материално може да се обезцени, но знанията и уменията ти никога няма да са излишни, ако ги поддържаш. Никой не може да ти вземе това, което е в главата ти.“, споделя Христина Христова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Христина Христова и се занимавам професионално с обучение и развитие на служители в различни организации от дванадесет години. Вярвам в неограничения потенциал на хората постоянно и осъзнато да надграждат знания и умения. За мен е призвание и удоволствие да ги подкрепям в процеса им на усъвършенстване. Имах късмет да направя плавен преход от университета към старта на кариерата си, като използвам натрупаните впечатления за добри образователни практики. Днес, благодарение на изграден бизнес опит се занимавам с всички аспекти, които позволяват бързо, качествено и гъвкаво да проектирам, обновявам, доставям и оценявам програми за въвеждане на нови служители, развитие на таланти, подготовка на нови мениджъри, затвърждаване на лидери, а отскоро и с професионален коучинг.
Всичко започна през 2012 г., когато се присъединих към силен екип експерти, заедно с които се грижехме за успешната изпитна подготовка на счетоводители, одитори и финансисти за международно признати сертификации. В края на 2019 г., с приключването на квалификация към Chartered Institute of Personnel Development, реших, че бих искала да разширя перспективата си, да видя как резултатите от обученията, които доставяме за корпоративни клиенти, се проследяват в по-дългосрочен план, как се отразяват и на организационното развитие отвътре. Получих възможността да отговарям за прилагането на цялостната стратегия по обучение и развитие заедно с ръководен от мен екип трейнъри в една от най-големите ВРО организации в страната. Осигурявахме успешната адаптация на талантите - от ден първи, през задължителните информационни кампании до трейнинги за кариерното им израстване. През 2022 г. ме поканиха да пренеса натрупания опит на по-висока, лидерска позиция, в наскоро закупена от инвеститор от САЩ българска фирма за устойчива онлайн мода. В последните две години работих по културната трансформация и създаването на новата функция „Обучение и развитие“ в тази организация. След нейното преструктуриране през август 2024 г. вече съм готова за споделяне на наученото в следваща кариерна стъпка.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 16 години, когато ме поканиха като преводач от английски език за гостите на летен музикален семинар в родния ми град – Габрово. Още с тази първа задача осъзнах колко приятно е за мен да работя в мултикултурна среда, да съм част от екип, който организира образователни събития. По-късно, в университета също имах възможност да натрупам опит в платени стажантски програми, в сферата на телекомуникациите и застрахователното дело.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От позицията на видяното и наученото в подготовката ми за коучинг и след старателен самоанализ, бих казала, че не си представям думите „трябва“ и „развитие“ да вървят ръка за ръка. В дългосрочен план, значенията им взаимно се изтощават, така че аз винаги каня клиентите в програмите да открият как да заменят „трябва“ с „искам да…“. Има различни дефиниции на думата „стратегия“, но за мен това е именно по-дългосрочна визия. За моята стратегия аз винаги съм се питала следното: Как да бъда още по-щастлива, спокойна и удовлетворена от кариерата си след три и повече години? За себе си искам да съм: устойчиво успешна при всякакви трансформации, удовлетворена от растежа, независимо дали е хоризонтален или вертикален. За да следвам тази стратегия, съм се убедила, че ми помага активното приложение на три ключови качества: адаптивност, любопитство и старание.
Например:
За адаптивността: Ако бях прекалено привързана към идеята за реализация в политиката и международните отношения (сферата на бакалавърската ми степен в университета), сама щях да си поставя ограничения при избора си на стажове, на първа сериозна работа. Още по време на следването си наблюдавах как талантливи колеги се демотивираха от липсата на достатъчно отворени роли по специалността, които да са и достойно заплатени.
За любопитството: Вместо да се фиксирам в ограниченията, аз се замислих: Какво още ми е интересно и ще мога да науча, за да разширя хоризонтите си и да съм по-подготвена за света на бизнеса?
За старанието: Този въпрос ме отведе към допълнителни специализации в Управлението на проекти и Маркетинга, благодарение на които днес съм натрупала много по-разнообразен опит, имам и по-широк избор на реализация, мога да дам много повече като професионалист в различни организации. И не спирам да искам да уча.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Когато изграждаме навици на работното място, те не остават във вакуум. Благодарение на новите перспективи за развитие, идващи с тях, се променя и цялостният ни житейски светоглед. Ключова е и социалната среда, в която попадаме в организацията, защото колегите могат да ни мотивират с личен пример.
Аз имах късмета да избирам от няколко опции при първата си сериозна роля и от разстоянието на времето се убедих, че съм избрала мъдро. Попаднах в истинска бизнес школа на международно ниво и се запознах с утвърдени професионалисти с невероятен за времето си опит, с хъс за успех. Екипът беше сравнително малък, а мащабите на бизнеса и броят на клиентите – впечатляващи в сравнителен план. Разнообразието от динамични задачи в началото ми се струваше прекалено, но в крайна сметка осъзнах, че това е възможност да се упражнявам, да усвоя още по-широка палитра от функционални умения. Ако бях стартирала в по-тясно специализирана роля, в организация с готови процеси, които да следвам, без свобода да създавам, щях да съм развила съвсем друго усещане за скорост, за комуникация, за енергия. Сега продължавам да търся подобна динамика в работния си ден, защото това ми носи удовлетворение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В теорията за изграждане на обучителни преживявания се препоръчват два ключови психологически похвата, които и аз съм се убедила, че работят най-ефективно – както за мен, така и за хората в програмите ми.
На първо място – да създадеш зона за спокойствие, доверие и осмисляне, в която човек да се почувства защитен и подкрепен да експериментира, дори и да сгреши. Тук роля имат колегите, които винаги търпеливо изслушват разказите ни за предизвикателствата, които срещаме, но без да влизат в режим на взаимно оплакване или прибързана критика. Напротив, те признават усилията ни и с доверие в капацитета ни да се справим успешно ни насърчават да потърсим още един вариант за по-леко решение. Имах щастието да срещна добре подготвени в коучинга специалисти около средата на кариерата ми дотук и това беше много ценно за мен. Преди това интуитивно, а впоследствие съзнателно съм се старала хората в прекия ми екип да не се чувстват осъждани или стресирани, независимо от динамиката на средата и изискванията за качество. С грижа се постига естествен синхрон. Взаимното доверие и подкрепа улесняват плавното партниране и с други екипи за постигане на резултати.
Същевременно, за ускорението в процеса на учене са безценни хората, които ни вадят от монотонността и комфорта, които ни предизвикват с всеки следващ ден да сме още по-способна и уверена версия на себе си. Те не винаги казват „Супер, това ми е достатъчно!“, а напротив – често ни питат „Как ще го направиш още по-добре, а нека да е и по-бързо?“. При мен преките ръководители са имали такава роля. През годините съм работила с няколко различни, но много силни като характер хора, които ми показаха, че е възможно да се балансират множество интереси, хобита, личен живот, семейство и кариера по виртуозен начин. Примерите им продължават да ме вдъхновяват. Общото между тях е, че ми показаха колко е важно умението да се структурират процеси с гъвкаво мислене за спецификите на бизнеса. Научиха ме да разсъждавам с няколко крачки напред и в мащаб за разширяване на всяка малка задача, която изпълнявам.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Смирение и търсене на подходящ ресурс, чрез който да анализираме какво бихме повторили и какво не, за да сме по-успешни при следваща подобна ситуация. Тук важи златното правило за връщане на обратна връзка, както към себе си, така и към другите: да мислим в бъдеща перспектива за подобрение, вместо да се фиксираме в минали дефицити. Да си зададем въпросите: „Какво още / друго / различно мога да направя?“ или „От какво още имам нужда, за да се справя по-добре?“, „От кого / от къде мога да го получа?“. Звучи лесно и логично, но съм се убедила, че с колкото по-зрели и опитни хора работя, толкова по-вероятно е те да изпитват ужас от това да сбъркат, още повече да трябва да го признаят. Разпознаването на грешка има силата да разклати в собствените ни очи идентичността на експерти и професионалисти, които вече са врели и кипели, знаят и могат всичко, няма какво да ги изненада. Тук отново на помощ идват любопитството, адаптивността и старанието, за които говорих по-рано. Важно е да си дадем сметка, че в динамичния свят, в който работим, непрекъснато ще се променят условията на средата и дори това, което е било вярно вчера, може да не важи с пълна сила утре. От нас зависи дали ще заемем жертвена позиция на разочарование от себе си или обида към посочилите грешката или напротив – ще вложим усилия да актуализираме знанията и уменията си.
Изграждането на култура на сътрудничество и поемане на отговорност в организацията допринася за непрестанното учене и преодоляване на грешките. Единствено ако са сигурни, че няма да бъдат порицани и засегнати, хората успяват да прескочат бариерите си, да разсъждават ясно и спокойно, за да разберат как биха искали да действат още по-адекватно в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място бих казала ентусиазъм, след това упоритост, старание, увереност в собствения капацитет за успех, но в съчетание с готовност за работа в екип. Бързото кариерно развитие означава поемане на все по-предизвикателни задачи, с повече отговорност и по-голяма комплексност – често пъти преди да се чувстваме готови за тях. Това означава да сме достатъчно зрели да поискаме конкретна подкрепа, без да сме наивни, като очакваме някой друг да свърши работата вместо нас.
Ако нагласата ни много по-често е: „О, колко интересно, сега ще намеря начин да се справя с това максимално добре, даже ще направя повече, отколкото искат от мен!“, „Ще ми е трудно, но ще ми е полезно, защото ще ме развие, затова ще намеря сили.“, това се усеща от всички, с които работим, тогава те са склонни да ни помогнат. И обратното – ако първата реакция по-скоро е: „Ох, колко тежко, защо точно на мен сега ми дават задачата?“ или „Аз няма да се справя – нарочно ме товарят, може би искат да се проваля.“ – тази негативна нагласа и мнителност също се предават като енергия по веригата. Всички предпочитаме да работим с лекота, с хора, които демонстрират воля за успех. Ако например прекият ръководител усеща, че сами си нямаме доверие, ще трябва да вложи двойно повече усилия в развитието ни, за да компенсира липсите. Не е невъзможно да се случи, но е много по-мъчително и за двете страни, по-бавно е и едва ли ще е устойчиво.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Бих казала, че аз самата винаги съм се вслушвала в съветите на родителите си, но никога не съм ги следвала сляпо и безкритично. Това е и препоръката, която съм давала на много колеги и приятели и с радост ще дам някой ден на собствените си деца. Щастлива съм, че родителите ми от доста ранна възраст ми показаха, че имат доверие в мен и моите избори. Например, въпреки че много се надяваха да следвам Право в университета, не са настоявали да се откажа от други възможности. Бяха изненадани, когато предпочетох по-широките хоризонти на Международните отношения, но направиха всичко възможно да ми осигурят спокойствие и комфорт, докато завърша успешно, преди да мога да се издържам изцяло сама. Ролята им през по-голямата част от живота ми е била подкрепяща, а не насочваща или предопределяща.
Това до голяма степен повлия на стила ми на вземане на решения и на очакванията ми към всякакви авторитети. Имам нужда да събера информация, да обобщя фактите и гледните точки, след което да преценя как да действам - с ясното съзнание, че аз поемам отговорност за избора си и ще живея с последиците от него. Вероятно затова най-много ми допада и най-лесно прилагам консултантския подход за партньорство с различни заинтересовани страни. Винаги предпочитам да разгледаме заедно няколко варианта за решение, да претеглим рисковете в своеобразен анализ „разходи-ползи“, за да е ясно за всички по каква логика, с какви приоритети ще предприемаме и следващите стъпки. Този модел прилагам и във взаимоотношенията в личен план, което пък поставя високи изисквания към способностите на партньора да анализира и дискутира различни опции.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Смятам, че подкрепата на приятелите е важна, защото могат да ни дадат различни парченца, с които да сглобим още по-бързо и лесно пъзела, особено при предприемане на значима кариерна промяна. За мен те са още един авторитет, с който имам нужда да се консултирам преди вземане на важни решения. Не само защото са внимателно подбирани и са доказали своята вярност през годините, но и защото специализират в различни сфери, имат различни интереси и винаги обогатяват палитрата от информация и гледни точки, които да обмисля. Те виждат и ценят различни прояви на моя характер, много бързо се ориентират при какви условия ме виждат щастлива и заредена с енергия, както и кога съм претоварена или неудовлетворена. Огледалото, което умеят да слагат пред мен чрез откровена и загрижена обратна връзка, ме държи отговорна пред пълноценната ми идентичност, пред автентичното ми Аз, което и те наблюдават в развитие. Приятелите са и първите хора, с които сме се учили да работим в екип. Щастлива съм, че имам колеги от различни етапи в кариерата ми, които са останали важна част от живота ми и след като вече не сме били в една и съща организация.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В кариерния ми път дотук бях не само свидетел, но и активен участник в преначертаването на тези граници поне три пъти – с приемането на работата от разстояние като придобивка за служителите, спестяваща разходи за организациите (тренд, който започна малко преди и се засили по време на пандемията от Covid-19), след това с препоръката за връщането във физически споделена среда като предпоставка за по-пълноценно преживяване за служителите след социалната изолацията, а днес – с по-широкото възприемане на по-гъвкавия, хибриден модел за присъствие в офиса. Опитът ми показва, че универсална рецепта за баланс няма.
Мисля, че е чудесно, че след всички трансформации все повече корпорации и професионалисти започнаха да промотират концепциите за гъвкавост и автентичност на решенията, които избират. Време е смело да си признаем, че в различни етапи от зрелостта си бизнесите може да имат различни изисквания за присъствие. Ако могат логично и прозрачно да обяснят защо това е така, ще им е по-лесно да го изискат като поведение от служителите си. От друга страна, всеки от нас като професионалист е добре да е наясно с какво иска и може да направи компромис и с какво – не, за да го постави като ясно желание пред работодателя си или да го има предвид като определящ фактор за избора на кариерен път. В различен житейски етап тези предпочитания може да варират и няма нищо странно в тяхната промяна. Като обобщение – рецептите са много, ясно за мен е само, че основни съставки в тях са адаптивността и себепознанието.
Например, към днешна дата знам за себе си, че има задачи, за всяка от които имам нужда поне от един цял работен ден на тиха концентрация извън офиса, за да активирам креативния си процес. През останалото време обаче предпочитам да общувам с колегите си, за да съм сигурна, че съдържанието, което им предлагам, е актуално, че подходът ще отговаря на техните настоящи нужди и предизвикателства. Не държа това общуване да се случва винаги на живо, защото динамиката на работния процес понякога изисква да си спестим времето за пътуване до офиса, дори до съседната зала за срещи. Виртуално може да сме по-ефективни. Вероятно, когато имам деца, ще предпочета да фиксирам края на работното си време, ще искам да прекарвам повече дни в home office, за да балансирам грижата за тях. На този етап, сферата на реализация, която съм избрала, ми носи удовлетворение и не е в конфликт с приоритетите ми. Успявам да организирам социалния си живот, без да пропускам важни моменти, дори да се налага да отделя повече време на работен проект.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Рядкост са позициите с йерархична стъпка нагоре, за които са достатъчни само техническите знания и специализирани умения. Вертикалното развитие обикновено предполага поемане на отговорност не само за собствения напредък, а и способност и желание за ръководене на екип, активиране на умения за влияние и комуникация, които може още да не са достатъчно усъвършенствани в тази възраст. Виждала съм как по-неопитни колеги се стремят към по-висока роля или я получават, без да си дават сметка за енергията и грижата, които ще трябва да инвестират, когато я заемат. Тогава шансовете за бърнаут или за разочарование се увеличават значително.
Ето защо бих казала, че вертикалното развитие може да се случи по всяко време в житейския ни път, но не бива да е самоцел и на всяка цена. По-плавен и продуктивен е преходът във вертикална роля и за човека, и за екипа му, след като е преминал осъзната предварителна подготовка за желаната стъпка. Дори и след успешно завършена мениджърска / лидерска програма е добре и служителят, и организацията да са си дали период за адаптация, в който да се прецени готовността за оставане в новата роля. Отстрани някои задачи изглеждат много по-лесни и вдъхновяващи, отколкото ще се окажат в действителност. Здравословно е периодично да си задаваме не само въпроса „Какво постигнах този месец?“, но и: „Как се чувствам в тази роля?“. Възможно е отговорът да не ни хареса и тогава е добре да имаме възможност да изследваме и други опции, без да се слага етикет на „провален експеримент“. Срещала съм много професионалисти, които откриват хоризонталното развитие едва след като са затруднили значително и себе си, и организацията в опит да растат, отнело им е известно време да се възстановят от неуспеха, докато преработят токсични настроения и пробват нещо друго извън зоната си на комфорт. Преди да се насочат към план за вертикално израстване, и за служителя, и за прекия му ръководител е препоръчително да влязат в партньорство с функцията, отговаряща за обучение и развитие в компанията. Независимата консултация със специалист помага да се разкрият талантите и потенциала на служителя за бъдещи роли.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преди години обмислях дали си заслужава сама да спонсорирам сертификацията си към CIPD – сумата беше значителна за мен. Тогава в разговор на съвсем друга тема колега преподавател и адвокат, който беше пример за успешен професионалист за мен, ми каза нещо, което продължавам да си спомням, промотирам и практикувам без колебание. То звучеше горе-долу така: Ако се чудиш в какво да инвестираш, инвестирай в себе си и няма да сбъркаш. Всичко друго материално може да се обезцени, но знанията и уменията ти никога няма да са излишни, ако ги поддържаш. Никой не може да ти вземе това, което е в главата ти.
