Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ангел Коцев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Аз съм човек, който се е самоизградил, винаги съм разчитала само на себе си и чувството, че държа живота си в ръце ми дава увереност и спокойствие. “, споделя Вилиана Станева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Експерт съм по комуникации и маркетинг с над 15-годишен опит. През годините в тази си роля съм отговаряла за изграждането и утвърждаването на имиджа, работодателската марка и социална отговорност на два от водещите телекоми в страната, като и на редица технологични и IT компании, сред които и мултинационални брандове, като Майкрософт. Имам дъщеря на 12 години и син на 7. Бих искала да го спомена като повече от биографичен факт, защото смятам, че успешната кариера на жената и отглеждането на деца успоредно, са недооценени в нашето общество. Всеки го маркира и подминава все едно не е нещо особено, а реално не е лесно и заслужава уважение. Искам да поздравя всички работещи жени в България, които съумяват да бъдат и пълноценни родители, знам, че не са малко.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още като ученичка в гимназията съм работила през лятната ваканция. Какво ли не, но най-забавно беше докато работих във видеотека, сега дори ми е трудно да обясня на децата ми какво е това. От всяка своя работа съм учила по нещо ново и полезно, във видеотеката се запали кино страстта ми, която си гори и до днес. После, докато учех „Връзки с обществеността“ в СУ, започнах и да работя като PR. Много се радвам, че записах да уча задочно, защото така спокойно можех да работя, а PR е професия на опита, не на учебника, без да омаловажавам нуждата от теоретична подготовка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че първият бранд, който всеки от нас изгражда, е личният. И това е много важно. Не толкова какво ще работиш, човек може и на 45 години да реши да се преквалифицира, да не кажа, че може и да му се наложи, а това как ще работиш - да бъдеш отговорен, етичен, да се отнасяш към своя кръг от контакти и колеги с уважение и респект, да докажеш професионализма си. Същите стандарти трябва да прилагаш и спрямо самия себе си - да знаеш стойността си, да умееш да поставяш граници, за да се съхраниш. Балансът между личния живот, независимо дали си семеен или не, и професионалния свят, също е много важен, за да се чувства човек пълноценен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като свое първо работно място аз чувствам Мтел, днес А1. Не че преди това не бях работила на други места, но там срещнах първите си ментори и най-верните си приятели, изградих първите си професионални контакти, бях част от едни от най-мащабните професионални проекти, които трудно надскачам и днес, научих много. В този период от живота си, и със същите тези колеги до себе си, се и омъжих, родих първото си дете. Вероятно съвкупността от всички тези факти ме кара да чувствам именно тази месторабота като Първата. А влиянието ѝ е огромно. И по отношение на научените уроци, но и заради създадените отношения с колеги и изобщо в професионалните среди. Искам да благодаря на две дами специално: на Олга Лозанова, тогава директор на Корпоративни комуникации, че ми даде този шанс и на Нина Мирчева, която по-късно пое мениджърската роля и от която вероятно съм научила най-много за професията си. Благодарна съм им и им се възхищавам и днес, защото те също са пример за работещи майки, били са пример и продължават да бъдат и за мен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията, които оставят най-голям отпечатък, са всички уроци по пътя ни. Те може, и често са, и успехи, и провали. Важното е да си взимаме поука, да имаме сетива да приемаме случващото се и то да ни учи. Най-ярък отпечатък оставят хората, от които учим, които са готови да споделят опит с нас, да ни отделят време да ни предадат познания. Иначе аз имам такава способност да създавам приятелства, където и да отида. Много се радвам, че от всичките си местоработи имам създадени такива и те продължават и до днес.
Аз съм доста критичен човек и най-вече самокритичен. Общо-взето никой не може да ме порицае отвън повече, отколкото аз вече вътрешно съм се самопорицала. Иначе се старая да си признавам грешките, да не се вторачвам в тях, а да търся път напред и то възможно най-бързо, защото окей - това го оплескахме, а сега какво правим? В наши дни няма време за близане на рани, конкуренцията вече те е подминала.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не вярвам, че бързите върхове са най-ценни. Винаги на едно изкачване най-ценни са уроците, хората, които може да срещнеш по пътя и красотата около теб.
Ролята на семейството е огромна във всичко, откъм психологическия аспект. Все пак всички се формираме като личности първо там, чак след това в по-широката обществена група на училището, университет и на работното си място. Аз малко им се сърдя на моите родители, че бяха прекалено либерални, винаги ми позволяваха да правя каквото искам и да следвам собствената си воля, никога не тропнаха по масата да свиря на цигулка или да тренирам карате. От друга страна съм човек, който се е самоизградил, винаги съм разчитала само на себе си и чувството, че държа живота си в ръце ми дава увереност и спокойствие. Както и чистата съвест, която ти позволява да заспиваш спокойно вечер.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз съм човек с наистина широк кръг от контакти, но приятели мога да нарека малцина. С приятелите ми обичам просто да си говоря за живота, да си обсъждаме и споделяме. Често от такива разговори се раждат страхотни идеи и за работата, а и неочаквани отговори по сложни казуси. Имам си няколко приятели, до които често се допитвам и за съвет.
Зависи от професията ти. За някои професии е по-лесно да намерят тази граница. Специално за PR практиците: случват се извънредни ситуации и ти трябва да си в час с тях, даже да са част от световните новини, а не специално от твоята бизнес среда или компания. Това да си постоянно информиран включва и извън работните часове. Има и много събития - и служебни, и не само, които отново не са само от 9 до 17. Къде на шега, къде си е истина, често казвам, че спя с едното око отворено. Но балансът е възможен, когато си дадем ясна сметка, че сме само 100% и приоритизираме разумно, намирайки своите начини за пълноценна почивка.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Твърде относително е. Но общо-взето, човек не знае какво печели, когато губи. Понякога в този период ти се струва, че тъпчеш на едно място, защото нямаш рязък вертикален възход, а всъщност учиш, развиваш се, трупаш контакти и познания, което в бъдеще ще ти отвори много врати.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не спирай да учиш. Това не е трудно за мен, защото по природа съм доста любопитна.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
