Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Борис Христов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Мечтите са двигателят на успеха.“, споделя Милена Филипова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Милена Филипова и съм съосовател и управител на BeMore by Alegria - агенция за бизнес и социални събития с добавена стойност. Съорганизатор и автор на единственото по рода си събитие чрез преживяване за деца и родители - „Голямото Изложение“ и събитиен мениджър по призвание.
Обожавам работата си и влагам лично отношение и сърце във всеки проект. Никога не правя компромис с качеството и превръщам всяко събитие в пълноценно изживяване с добавена стойност. Специализирам в корпоративния събитиен сектор повече от 10 години, като любимите ми проекти са международни и концептуални авторски бизнес събития. Свободното си време прекарвам със семейството си, предимно сред природата. Влюбена съм в морето и конния спорт и винаги, когато мога си открадвам време за тези две любими дейности.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 18 годишна възраст – по – точно лятото преди да навърша 18, с типична за онези години работа за младежи – продавач-консултант в заведение за бързо хранене. Веднага разбрах, че този тип работа не е за мен, но трябваше да мине малко време за да преценя с какво искам да се занимавам. Малко след завършването на гимназията започнах като офис асистент в средна по големина компания и останах там близо 4 години докато следвах висшето си образование. Повечето ми колеги от университета не работеха и беше доста предизвикателно да съчетавам работата с изпитите и студентския живот, но в последствие ми бе изключително полезно. Смятам, че старта на кариерния път по време на следване е чудесен начин за запознаване на младите хора с реалния живот и отговорности.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност е хубаво да имаме посока. Стратегиите често се променят спрямо различните обстоятелства. В моя случай, още в началото на кариерния си път имах посоката към корпоративния сектор. Трябваше обаче да минат няколко години, да премина през няколко позиции и работни места, докато разбера какви цели да си поставя и как да ги постигна. Стратегия за развитие в професионален аспект оформих може би около 5-6 години след като започнах да работя и вече бях сменила 2-3 работни места.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че не задължително първото работно място да определя навиците, по-скоро са първите няколко. 😊 Едва когато сменят няколко работни места, младите хора могат да придобият житейски и професионален опит, който да надгражда личността им и да ги развива, докато намерят своето призвание. Първите няколко години са ключови за опознаване на различна бизнес етика и култура и съответно за оформяне на кариерни навици.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това е доста труден въпрос 😊 Смятам, че е индивидуално за всеки. За някои това са семейства, за други определени проекти, в които са вложили емоция и сърце. За мен най-голям отпечатък винаги са оставяли хората, с които съм работила. Във всяко свое работно място съм успявала да намеря вдъхновение именно от хората. Някои от тях са били мои ментори, с които до ден днешен поддържам контакт, други са били негативен пример за токсична работна среда, но съм благодарна на всеки от тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да приемем, че сме направили грешка, да го признаем първо пред себе си. След това да се изправим и да продължим. Fail fast метода за мен работи най-правилно в такива ситуации. Колкото по-бързо приемем грешкта или провала и го признаем, толкова по-бързо и ефективно ще намерим решение на проблема.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Самомотивация, целеустременост и постоянство. За мен, тези три качества са ключови за всеки кариерен успех. Е, разбира се винаги е необходим и мъничко късмет 😉
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Разбира се, всеки родител иска най-доброто за своето дете, но по свои критерии. Много често това, което носи удовлетвореност, кариерен или финансов успех на нас, няма общо с представата на родителя за бъдещето ни. За мен ролята на семейството е да подкрепя и съветва, но без да натрапва мнение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат и да ни мотивират и да ни обезкуражат в кариерния ни път. Ако по-голямата част от приятелите ни имат успешна кариера и удовлетвореност от работата си, то те са много по -склонни да ни поощряват, окуражават и стимулират да израстваме и надграждаме собственото си кариерно развитие. И обратното – ако са пасивни, неудовлетворени и незаинтересовани биха могли да повлияят негативно и на нас. Всичко се свежда до това в каква среда самите ние общуваме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Сигурно има, но все още не съм я открила. 😊 Когато си собственик дори на малък бизнес, често е невъзможно да не смесваш личния и професионалния живот. Поставянето на граници е добро решение, но в динамичен и постоянно развиващ се бизнес, често границите се размиват и нарушават. Често се улавям да чета служебни имейли по време на семейна почивка или пък да водя служебни разговори през уикендите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Лично за мен кариерното развитие винаги трябва да е вертикално. Вярвам в максимата, че пътят е напред и нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Постави си ясни цели и никога не се отказвай от мечтите си! Дори когато ти се струва, че светът е срещу теб, не се отказвай! Мечтите са двигателят на успеха.
.jpg)
