Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Обграждайте се от хора, на които се възхищавате и от които може да научите нови неща. Слушайте и попивайте, не само каква е тайната на техния успех, но и какви са личностните качества, с които всеки един от тях разполага. Те са основна предпоставка за успеха им.“, споделя Елвира Мишева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Елвира Мишева. От около година развивам своя собствена START UP компания в областта на спорта – дигитална платформа и приложение, свързваща спортни ентусиасти с треньори и спортни съоръжения.
Завърших висшето си образование в Швейцария, след което известно време работих по специалността си в Париж и Барселона.
До 2019 г. продължих да се занимавам с туризъм като референт на България към Световната организация по туризъм към ООН (СОТ).
От 4 години насам смених изцяло фокуса на дейността си и се насочих към спортната индустрия. Собственик съм на бутиково йога студио, в чийто дизайн и концепция вложих цялата си любов към йогата и спорта като цяло.
Същата тази страст ме насочи и към изграждането на международна платформа за спортни активности.
Говоря 4 чужди езика, като афинитетът ми към далечни култури рефлектира още в постоянен стремеж за пътуване и изследване на автентични дестинации и обичаи по цял свят.
Друга моя голяма страст са природата и животните, като може би това е и основата причина, поради която не бих напуснала България. Далеч не осъзнаваме колко уникално е природното богатство, с което разполагаме.
В свободното си време наблягам на различни спортни активности – силови тренировки, фитнес, йога, акробатика, кардио. Имам много хобита, обичам разнообразието и да усвоявам нови неща.
Не съм от хората, които могат да стоят на едно място, нито във физически, нито в ментален план. Старая се да се уча и развивам постоянно, за да усъвършенствам уменията си и да раста, не само като професионалист, но и като човек.
Като се замисля, май това беше кратко представяне…по-кратко не мога да се опиша ахахах 😊
На каква възраст получавате първото възнаграждение?
Първата ми истинска работа беше на 19 г., като част от образованието ми по хотелски мениджмънт в Швейцария. Работих като сервитьорка в един от най-разпознаваеми френски fine-dinning ресторанти в Женева, La Perle du Lac. Беше страхотен опит, като изключим, че имах сериозни затруднения с носенето на няколко чинии едновременно и малко бяха случаите, в които всички стигаха до клиентите цели ахахах😊
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да и не. Според мен наистина е много индивидуално. Има хора, които от деца имат ясна идея и насоченост с какво искат да се занимават. Има такива, които пък имат изявен талант, който развиват през годините. Има и такива, които имат интелект, високи амбиции, но никаква ориентация с какво искат да се занимават (аз попадам в тази категория). Има и такива, които нямат никакви цели, амбиции и стремежи да постигнат каквото и да е и не залагат на кариерно развитие.
Няма универсална формула или решение за това как един човек да планира кариерното си развитие. Аз вярвам, че каквито и планове да имаш, съдбата и обстоятелствата винаги надделяват и по-скоро съм привърженик на философията, че е добре човек да пробва различни неща, докато не открие това, което резонира с него в най-голяма степен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не мисля, че първото ни работно място оказва ключово влияние върху формирането на кариерни навици. Считам, че всеки един професионален опит е важен и може да ни донесе нещо, ако вземем правилните уроци.
Сформирането на какъвто и да било навик, било то в професионален или личен план, отнема системното му прилагане за период от 40 дни, плюс минус в зависимост от личностния когнитивен капацитет на всеки един. Респективно „отвикването“ от усвоените вече умения се случва по същия начин. Няма трайни умения и знания, който да се запазят, без да ги поддържаме по правилния начин.
Въпросът е човек да предприема ежедневни действия за кариерно развитие в комбинация със структурирана рутина, за да бъде успешен.
Мисля, че най-голямо влияние оказва не първата, а най-тежката ни работа – тази, в която се налага да се справяме с трудности, излизайки от зоната си на комфорт. Това е единственият начин може да надскочим старата версия на „себе си“.
Никога не бихме могли да тестваме предела на възможностите си, докато не бъдем поставени в трудна и нетипична за нас ситуация.
Избягвайте зоната на комфорт – тя е най-страшна.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Моето кариерно развитие тепърва предстои и мисля, че съм доста далеч от това самата аз да бъда доволна от постигнатото и да правя големи анализи по темата. Не мога и да кажа, че има конкретни разпознаваеми хора, които поставям на пиедестал.
Хората, които са оставили най-голям отпечатък в кариерата ми до тук са два типа – тези, които са ми затръшвали врата и са ме уволнявали, защото са ме накарали да се замисля каква е тази част от мен, която мога да подобря, за да бъда по-успешна; и тези, които ме вдъхновяват с лекотата на своите успехи в областта на предприемачеството и бизнеса.
Двама от менторите на START UP-a ни, например, са хора с различни изградени успешни бизнеси през годините, от които можеш наистина да „попиеш“ много. Вдъхновявам се от хора, които са не просто успели, а които имат желанието и благородството да подкрепят безкористно стартиращи в България бизнеси и вярват в таланта на другите.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
От доста аз вече не вярвам в грешките. И в личен, и в професионален план, за мен грешката е просто един урок и нищо повече. А уроците в живота са нещо прекрасно, те ни дават възможност да се замислим и да направим нещата по един по-добър начин следващият път. Те са и единственият начин да растем и да се променяме във всяко едно отношение.
Способността на човек да се променя и адаптира лесно към обстоятелства е не само явен признак за висок интелект, но и предпоставка за постигане на успех. Казват „Ако искаш да имаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил“ и съм напълно съгласна с това. Добре е човек да „греши“, да се променя константно. Само този, който не прави нищо, той не греши.
Като единствена адекватна реакция след допускането на „грешка“, аз виждам приемането й и ясното съзнание, че е отговорността е само и изцяло наша.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Моите наблюдения сочат, че постоянството и последователността са основни качества за успех на работното място. Дори да не са част от характера ви, това са умения, които се възпитават с налагането на самодисциплина. Спортът е едно от нещата, които помагат за изграждането на силна воля и характер, например.
Други важни качества са да бъдем гъвкави, толерантни, креативни и способни да работим в екип. Качествата, които един служител, един мениджър и един лидер трябва да имат за успешно кариерно развитие, до голяма степен се различават.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството за успешно кариерно развитие е ключова, но отново зависи от индивидуалния характер на всеки един. За един човек, който от дете е расъл в среда, в която и двамата родители са вярвали в него и уменията му, е много по-лесно да се реализира не само като професионалист, но и като човек. От друга страна, в по-негативен сценарий, има много хора, които успяват да надскочат травмите си и да се реализират успешно. Неоспоримо е обаче едно- че подсъзнателните модели, усвоени в детските ни години оказват доживотно влияние и диктуват много от съзнателните ни действия, без да си даваме сметка за това.
Аз мисля, че трябва да се вслушваме в съветите на родителите си, но не и да ги следваме. Често те са продиктувани от стремежът им да получим най-доброто от тяхна гледна точка. Въпросът е да имаме ясното съзнание и разбиране кое е най-доброто от наша гледна точка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
И приятелите ни имат частична роля в кариерното ни развитие, според мен до толкова, до колкото може да им споделяме за нашите успехи и несполуки. Аз избягвам да говоря за своите бизнес идеи в начален етап. Не обичам да споделям в детайл каквото и да било, преди то да стане факт.
Друг принцип, който имам, е никога да не верифицирам идеите си с приятели и семейство. И да искат, те не могат да дадат обективно мнение и често се стига до там, че получаваме много необосновани хвалби или критика към дадена идея. Наскоро прочетох една книга, която му препоръчаха, the MOM test на Роб Фицпатрик, която дава ясни насоки как да получим неутрален feedback от точна целева аудитория при всяка една от фазите на бизнес проект.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Пак казвам, според мен, както в личен, така и в професионален план няма рецепта за каквото и да е било, всичко е изключително индивидуално.
В това отношение при мен, границата е много ясна. Никога не смествам личното с професионалното и отчитам това като сериозна грешка в дългосрочен план.
Не влизам в никакви лични и сантиментални отношения с хора на работното място, като респективно за мен би било трудно да работя в екип с близък човек. Това е успешната формула за мен, която съм установила, че работи през годините.
По повод баланса между личен и професионален живот, считам, че е и двете са еднакво важни и не трябва да се изпада в крайности.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На този въпрос не мога да дам точен отговор, отново зависи от качествата на отделния индивид, от това колко опит е придобил и с какви умения разполага. Има хора, които се развиват по-бързо от други и то в една и съща индустрия, които имат достатъчно опит на 25 за ръководни позиции. Има и други, които дори не са стартирали кариерно на тази възраст.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Отделете нужното време да намерите това, което наистина обичате да правите. След това вложете цялата си любов и старание във всеки един ден, докато не се влюбите, не само във всеки успех, но и във всяка трудност. Ако обичате това, с което се занимавате, няма да има нито един ден, в който ще се чувствате „на работа“.
Състезавайте се само и единствено със себе си и не се сравнявайте с никой друг. Единственият човек, от който трябва да бъдете по-добър, това е човекът от предишния ден в огледалото, никой друг.
Обграждайте се от хора, на които се възхищавате и от които може да научите нови неща. Слушайте и попивайте, не само каква е тайната на техния успех, но и какви са личностните качества, с които всеки един от тях разполага. Те са основна предпоставка за успеха им. Ще видите, че между всички тях има нещо общо – грижата за тяхното тяло и ум, ежедневна рутина, сила на характера, воля и безрезервна вяра в собствените възможности.
