591

На 16 бях промоутър на тютюневи изделия и често хората ме подминаваха, докато не намерих индивидуален подход към тях

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Илиан Илиев

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Всеки да намери своя път, да го следва и да не губи себе си в желанието си да се докаже и впише в заобикалящата го среда.“, споделя Саня Стефанова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Аз съм Саня и тази година правя 14 години в рекламния бранш - по-голямата част, от които съм се занимавала с организиране на събития, които си остават моята (най-голяма) страст и първа любов. И някъде покрай тях и покрай другата ми страст кулинарията, някой ден искам да имам свое място, което да ги събере под един покрив.

В момента съм Client operation director в proof. и помагам на екипите в агенцията за създаване на процеси и на много таблици и правила, които да улеснят работния им живот.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Бях на 15 или 16 години, още докато живеех във Видин. Бях промоутърка на тютюневи изделия и си спомням, че бях възмутена как хората ме подминават и не ми обръщат внимание. Първо ми се стори много скучна работа, но в последствие осъзнах, че ми е помогнала да разбера, че хората са различни и не всеки ще ти обърне внимание. Въпросът е да намериш правилния път към тях.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Със сигурност трябва да имаме представа и идея за кариерно развитие. Не знам дали правилната дума е стратегия в този процес, може би по-скоро посока, по която да  се водиш. И да си напълно наясно, че да достигнеш до крайната точка, може да хванеш по различни пътища, да преминеш през препятствия и понякога да се отклониш по малко по-дълъг път. Да приемеш провалите,да можеш да се изправиш  след тях и да продължиш, докато достигнеш крайната точка. 

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място е много важно за оформянето и на навици и на човека, като професионалист. Но още по-важно е там да има правилните хора, които да видят потенциала на човека и да му дадат възможност да се развива и израства по кариерната стълбичка. 

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Тези, с които сме се справили и са довели до лично удовлетворение. Конкретните хора – тези, които са повярвали в нас, в нашия потенциал и са ни дали възможност да се докажем. 

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Да я анализираме, като започнем от приемането -  че сме я допуснали и че е напълно нормално да се правят грешки, да видим къде и защо сме я допуснали – какви фактори са повлияли за появата им. И да знаем при следващи как да действаме, за да не ги допуснем отново. Ще прозвучи тривиално, но грешки се допускат, не сме роботи. Въпросът е да ги осъзнаем и да се опитаме следващия път да ги минимизираме или да бъдат други, които да ни научат на други важни уроци. 

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

За мен това качество е едно и е в основата на всички други – автентичност.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Живеем във времена, които са динамични и много различни от тези, в които са живели нашите родители. Приоритетите в кариерата се променят при всяко поколение и понякога стават все по- неразбрани от родителите ни. И примерите стават все повече и повече в последните години. Но това не означава, че не трябва да се вслушаме в съветите на родителите си, а точно обратното. Знаем, че те мислят за нас и нашето бъдеще. И когато, във вихъра на твоя младежки бунт,  на пешеходната на Софийския университет ти кажат, че няма да те оставят без висше образование, означава, че ще направят всичко възможно да се случи, пък ти оттам нататък прави каквото искаш с него – лична история 😊

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Може би колкото на родителите, с малката разлика, че с тях сте на една вълна в даден момент и могат да бъдат твоето огледало в дадена ситуация. Най-важната роля от всички имаш ти – какво искаш да постигнеш, къде искаш да отидеш, да вярваш в себе си и качествата, които имаш.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Най-вероятно има, но отнема време да бъде намерена от една страна и от друга, да започне да се изпълнява. Аз лично все още я търся и ако някой я е намерил и работи - ще се радвам да я сподели.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

И в двете има плюсове и минуси, но много зависи към какъв тип компания се насочва човек на тази възраст да се развива.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

„Опитай се да влезеш в обувките на другата страна и да разбереш защо реагира така“  е най-ценният кариерен съвет, който получих и който все повече важи и в личен план.

Съветът, който аз биха дала е всеки да намери своя път, да го следва и да не губи себе си в желанието си да се докаже и впише в заобикалящата го среда/ в настоящата картинка.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com