Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Прави ми впечатление, че в днешно време сме твърде фокусирани върху успеха като самоцел без да говорим толкова за пътя към него.“, споделя Лиляна Цолова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Лиляна и имам две силно свързани сфери на изява – човешките ресурси и психологията. Виждам ги като неразделни, защото човекът в работна среда е на първо място човек и чак след това всичко останало. За да бъдем успешни професионалисти е ключово съзнателно да развиваме не само техническите си, но и личностните си умения. Намирам вдъхновение в разгръщането на човешкия потенциал и вярвам, че хората имат огромни възможности да постигат заедно всякакви върхове. Особено интересно ми е човешкото поведение в различни социалните ситуации – професионални и лични. И в двете случая ключови са човешките взаимоотношения, характерни с безбройните си динамики и комбинации. С работата си искам да помагам на хората да опознават, достигат и надскачат сами възможностите си. Вярвам в силата на знанието и любознателността и ги намирам за ключови в човешкото развитие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 15 години по свое собствено желание. Исках да си изкарам допълнително джобни за лятото и започнах работа в магазин за дрехи. Там получих и първата си заплата, която беше много по-бързо изхарчена отколкото изкарана. След това продължиш да работя там и през почивните дни по време на учебната година, защото много ми хареса независимостта, която ми носеше работата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За да имаме стратегия за нещо, ние трябва да знаем какво искаме и каква е целта ни, да можем да ги назовем. Немалко хора са напълно наясно с това как искат да се развие кариерата им и до какво ниво искат да достигнат. Те би следвало да развият стратегия за пътя си към желаната цел, защото е ясно дефинирана. Но има и хора, които не знаят ясно какво искат да постигнат и техен приоритет е да си да дадат време да опознаят различни възможности. И в двата случая, обаче, е важно хората да се стремят да са част от професионална среда с градивна култура и добри практики, защото това допринася в огромна степен и за възможностите им за развитие, и за усъвършенстване на уменията. Не на последно място е необходимо да адаптираме стратегията си към променящите се обстоятелства.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За много от нас е имало “първи” работни места в различен смисъл. Например, първото работно място докато учим или онова, в което стартираме пътя си в дадено поприще. Те допринасят по различен начин за изграждането ни като професионалисти - и в сферата на работната етика и в тази на техническите умения. При всички положение е от изключителна полза за нагласата ни на първото ни работно да имаме ментор или пример, който да следваме и който да ни развива. Добрият пример и споделеното знание са толкова важни за нагласата към работата ни. Това важи за всяко работно място и за целия ни кариерен път - полезно е да има от кого да се учим.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Силно вярвам, че най-запомнящите хора са онези, които са ни вдъхновили под една или друга форма. Разбира се, всички помним успехите и провалите си, но изключително значими са хората, които са ни съпътствали в тези ситуации. Тези, които ни помагат, когато сме затруднени с дадена задача или които ни дават нови знания и перспектива за постигането на дадена цел. Тук ще цитирам така известната поговорка, че пътят е целта. Тоест, истински значимото преживяване за нас като човешки същества е не толкова празнуването на успеха, колкото пътят, който сме извървели до него и хората, които са били до нас в през това време - ментори, колеги, ръководители.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място, всеки от нас трябва да приеме факта, че грешките са неделима част от пътя ни. Нещо повече, грешката е знак, че полагаме усилие да постигнем целите си и не сме статични. Ако седим на едно добре познато за нас място, както в пряк, така и в преносен смисъл, вероятността да сгрешим е малка. Но пък, вероятността да се развиваме в зоната ни комфорт е още по-малка. Затова, е важно да подхранваме стремежа си към прогрес, което неизменно включва правенето на грешки. Бих казала, че най-правилната ни реакция след допусната грешка, е да продължим напред с научения урок.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Разбира се, качества като целеустременост, дисциплинираност, постоянство, трудолюбие, дипломатичност са типични за хората, които се развиват успешно. Не бих казала, че успехът трябва да е самоцел, защото важни са пътят към него, както и новите възможности, които открива. Затова, много решаващo е мотивацията ни да е градивна. Има едно качество, за което тепърва започва да се говори като фактор за успеха - това е любознателността. Желанието ни да обогатяваме знанията и уменията си е двигател, който ни движи напред. Повечето велики човешки открития и произведения са плод на любознателността и поривът за нови хоризонти.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В идеалния случай, рожденото ни семейство ни подготвя за кариерното ни развитие. Това включва подкрепа от родителите ни, когато сме в училище, университет и когато поемаме по първите си професионални стъпки. Под “подкрепа” нямам предвид конкретно материалната такава, а по-скоро духовната. Прекрасно е родителите ни да ни вдъхват увереност и да ни вдъхновяват да се развиваме. Колкото и да са се променили времената, в които ние и нашите родители работим, смятам че те могат да бъдат ценни съветници по важни и непреходни теми по отношение на моралните ни и житейски избори. Що се отнася до семейството, което човек сам създава, то налага нуждата от постоянно търсене и задържане на баланс между личното и професионалното.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелският кръг е изключително значим източник на подкрепа и вдъхновение. Приятелите ни разбират, защото често преминават през същите динамики като нас. Дават ни полезна перспектива в трудни ситуации, както и съвет при сложни решения. Аз черпя много вдъхновение от приятелите си да се развивам и следвам целите си. Също така, с времето приятелският ни кръг може да се развие в част от професионалната ни мрежа. Често научаваме за нови възможности чрез приятели или познати. Не на последно място, работното място често ни среща хора, които се превръщат в наши приятели.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
На първо място балансът трябва да се поддържа съзнателно във времето, той не може съществува по инерция. Нужно е да полагаме усилия, за да имаме пълноценна кариера и личен живот, но и да ги балансираме по здравословен за нас начин. Също така, всеки един от нас има задачата да открие хобитата, интересите и дейностите извън работното място, които го вдъхновяват и му помагат да релаксира. Често в динамиката на ежедневните си задачи пренебрегваме нуждата си от спорт, време сред природата, изкуство, култура. Именно те ни помагат да “изключим” от нормалния режим и да рестартираме.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Най-хубавото на тази възраст е свободата (и отговорността) човек да опитва и да се учи. Основният ни приоритет в кариерен план би следвало да бъде усъвършенстването, а не толкова самият растеж. Ако се фокусираме върху пръвото, второто ще се случи по естествен път. Що се отнася до самия ни кариерен път, според мен е най-важно да си дадем свобода и пространство да опитваме различни неща, за да достигнем до онова, което ни вълнува, вдъхновява и удовлетворява най-много.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Прави ми впечатление, че в днешно време сме твърде фокусирани върху успеха като самоцел без да говорим толкова за пътя към него. А именно по пътя към успеха учим нужните уроци, които ще ни помогнат да го задържим. Същият този път неизменно преминава през спадове и провали и именно това прави постиженията ни ценни. Затова, бих казала, че най-ценният урок, който аз научих през годините е, че провалът е просто стъпка към успеха, ако не ни спре и продължим напред.
