Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всъщност животът ни е едно приключение със своите възходи и падения и ако не сме достатъчно упорити трудно бихме постигнали целите си.“, споделя Радиана Дечева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Радиана Дечева и съм част от екипа на фирма Самекс ЕООД, франчайзи на KFC за България. Завършила съм Икономически университет Варна и съм Магистър по Бизнес Администрация. Моето приключение в компанията започна преди почти 25 години. Стартирах своята кариера като служител в ресторант, докато бях студентка в университета. Преминах по кариерният път на развитие до ниво Управител ресторант, а в момента съм част от отдел Човешки ресурси и работя на позиция Бизнес Партньор Човешки Ресурси. Нашата компания дава уникален шанс за развитие на всеки, който има желание и иска да учи нови неща, а аз съм един от добрите примери затова.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 16г. В една шивашка фирма като гладех дрехи. Исках да оползотворя свободното си време през ваканцията и да почувствам усещането да изработиш сам парите си. Не беше лека работа, но тя ме научи на прецизност към детайлите. Подкрепям и уважавам младите, които искат да изграждат трудови навици още от училищната скамейка и успешно съчетават работа с училище. Знам, че е трудно, но разбира се всичко трябва да е премерено и да не е за сметка на образованието. Уменията, които се изграждат на тази възраст помагат в бъдеще време и ни правят конкурентно способни на по-късен етап от професионалното ни развитие.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако искаме да постигнем дадена цел, то трябва да сме определили ясен път по който да стигнем. Случва се понякога да се отклоним от този път и да променим посоката, но определено според мен трябва да имаме стратегия и да сме последователни. Животът е твърде кратък и нямаме много време да се лутаме. Един от въпросите, който често задавам на кандидатите за развитие е къде се виждат след няколко години в компанията. От една страна искам да съм сигурна, че са наясно с този път по който са тръгнали, а от друга да ги предизвикам да го начертаят сами, ако все още не са го направили и виждам в тях голям потенциал. Винаги е полезно да определим рамката.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа, е като първата любов т.е запомняща, но не определяща бъдещото ни развитие. Всяка една работа ни учи на нещо и допринася за развитието ни като професионалисти, а също така и като хора. Това което е важно и определящо според мен е винаги да търсим знания и да искаме да учим. Да излизаме извън зоната ни на комфорт и да се развиваме. Признавам си в началото на моята кариера ми беше трудно да го правя, но сега от дистанцията на времето го давам като пример и уча всички мои колеги, че това ни прави по-добри в това което правим. Често хората се привързват към обстановка, екип и работа и не искат да експериментират с други предизвикателства, ново място или нови колеги. С две думи хората не обичат промените. А всъщност промените ни тласкат към развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ако се замислим кариерното ни развитие започва още от детските ни години, в детската градина и училището. В този смисъл дори първите ни учители оставят отпечатък. Семейството и средата в която израстваме имат определяща роля затова в каква посока да поемем. Всеки човек има призвание и колкото по-рано го намери, толкова повече време ще имаме да се усъвършенства. Със сигурност всеки е срещал своя ролеви модел на който да иска да подражава и такъв на който да не иска.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не е лошо да сгрешиш. Лошо е ако не си вземеш необходимата поука от грешките и не промениш линията на действие и поведение. Безгрешни хора няма. Най-правилното е да направим бърза и трезва самооценка на ситуацията и да не търсим причините за грешките в другите, а в себи си, т.е. да поемем отговорност, да се „изтупаме от праха“ и да продължим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Радвам се, че в нашата компания работят млади и амбициозни хора, които искат да се развиват. Ако някой ми беше казал преди 10 години, че може да стане Управител на ресторант на 20 годишна възраст нямаше да му повярвам. Динамика, гъвкавост и упоритост са основни качества и не на последно място лидерските умения. Да накараш хората да те следват е безценно. Истината е, че ако нямаш харизма и не повличаш хората след себе си трудно би се изградил като добър ръководител. Всичко останало се учи с практиката.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както вече отбелязах ролята на семейството е определяща дотолкова, доколкото искаме да бъдем самостоятелни в решенията и действията ни. Семейството поставя основите на ценностната ни система и ни изгражда като личности. Всеки родител иска най-доброто за детето си и ако неговия избор е най-добрия, то следва да получи подкрепа. В днешно време родителите са много амбициозни. Често в най-ранна детска възраст детето е записано на няколко спорта, езиков курс, пеене и т.н. В повечето случаи родителите тласкат децата си към области в които те самите не са получили шанс за развитие, но не винаги това е най-правилното. Считам, че ролята на родителя е да напътства и подкрепя, но не и да определя посоката. Изключително благодарна съм на моите родители, които са ме възпитали да бъда отговорна, самостоятелна и принципна. Истината е че не те определиха моят професионален път, но те винаги са ме подкрепяли.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата и приятелите ни могат да ни дадат стимул да искаме да имаме перспективна и добра професия, да учим в престижен университет, дори да споделяме заедно едно работното място. Създават понякога конкурираща се среда, която да ни тласка нагоре в професионален план. Факта, че програмата Доведи приятел е едно от най-работещото средство за подбор в много компании, показва, че определено има значение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Още си спомням онзи цитат, който стоеше на стената в ресторанта ни във Варна – „Работи 8 часа, Почивай 8 часа, но никога не го прави по едно и също време!“
Винаги когато наруша този баланс се сещам за него.
Истината е, че е много трудно да балансираш между работа и личен живот, защото освен добър служител от теб се очаква да бъдеш добра съпруга, майка, дъщеря, сестра и приятелка.
Работата ни е много динамична, изискваща внимание към нашите служители и клиенти. Ако не си на сто процента отдаден трудно би се справил, което често води до дисбаланс.
Важно е според мен всеки да открие, нещото което го зарежда и му дава нови сили и енергия. Може да е спорт, хоби, място или пътешествия.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тук няма точен отговор според мен. Всичко е строго индивидуално и се определя от човека и целите, които си е поставил по отношение на професионалното си развитие, както и спецификата на самата работа.
Важно е да има резултат и да се развиваме. Да не спираме да учим.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всеки ден давай най-доброто от себи си, за да бъдеш утре най-добрия!
Невъзможно е нищото!
Бъдете амбициозни, отговорни, усмихнати, позитивни и много упорити. Всъщност животът ни е едно приключение със своите възходи и падения и ако не сме достатъчно упорити трудно бихме постигнали целите си!
