Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Камели Станчева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Вярвайте в себе си, но и се вглеждайте в себе си! Не се страхувайте да учите и докато работите!“, споделя Веселина Йорданова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Веселина Йорданова и вече 15 години съм част от екипа на Фондация BCause като експерт „Дарителски програми и фондонабиране“ . Понякога определям себе си като продавач на каузи, а ианче работя с компании от една страна, от друга с неправителствени организации, като развивам дарителството в България чрез различни дарителски механизми и услуги. Участвам в екипа, който работи за успеха на онлайн платформата за набиране на средства www.Platformata.bg. Заедно с колегите от Български дарителски форум развиваме дарителската платформа www.dmsbg.com. С над 20 фирми реализираме дарителски проекти, развиваме и дарителството по ведомост. Знаете ли, че над 5000 човека даряват от работното си място всеки месец за различни каузи?
Участвам и в управлението на фондовете на Фондация BCause. Събираме и разпределяме професионално средства за стипендии за деца без родители, но с високи академични успехи, за възрастни хора, за спорт за хора с увреждания, за рехабилитация на деца. Погледнете тук колко хубаво неща правим: https://bcause.bg/
Стана дълго, но с две думи: Работя за това дарителството да е част от живота на хората, да се дарява лесно и сигурно!
Иначе съм бакалавър „Връзки с обществеността“ от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и магистър „Корпоративна социална отговорност“ от Висше училище по застраховане и финанси“
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 16 г. през ваканциите в кварталния кафе-бар, в който и без друго прекарвах доста време с приятелите си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В началните години на университета , може би е важно и прекрасно, но аз нямах ясна стратегия за развитието си. Усещах, обаче, че трябва да търся мястото си там, където се чувствам добре, дори щастлива, за да работя от сърце. И това не винаги дори е свързано със специалността, която изучаваме в университета, примерно. Светът е пълен с толкова възможности! Просто трябва да сме смели, за да опитваме нови неща, да се предизвикваме, за да намерим нашето си място.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Както казах, през ваканциите още от ученичка работих в кварталния кафе-бар. За мен това беше изключително важна работа, защото се научих да продавам-пряко и преносно. Научих как се работи с клиенти, как понякога ти се спи, не си в кондиция, нервен си, но пред клиента се усмихваш. Най-вече усетих удовлетворението от това работата ми да кара хората да се чувстват добре, да са доволни от представената услуга. А хигиенизирането на заведението след работните часове ме научи , че работата винаги трябва да се свършва до край и ти си отговорен за целия процес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност е важно къде учим, с кого общуваме. Средата нерядко определя кариерния ни път. Често първата работа е препоръчана от приятел, колега, преподавател. Учителите може да са вдъхновители, извънкласен проект в училище или университета-също. В света на социалните мрежи, обаче, с цялата информация, с която разполагаме ежеминутно, понякога, сигурно и реклама или събитие във фейсбук може да те подтикне към действие и да ти повлияе. Нужно е да искаме, да отворим очите и ушите си за всички възможности около нас.
Аз лично се уча от хората, на които им е трудно. Вдъхновят ме тези, които въпреки ограниченията, намират и вървят по своя път а понякога запалват искрата на успеха и радостите и у другите.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признат грях, половин грях“. Признаваме и приемаме грешката си, разбира се. Който не работи, той не греши. Щастие е да работиш в екип, в който грешките се коментират, не се драматизират и наистина се учим от тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция. Хъс за успех…Всъщност не знам дали бързото кариерно развитие е хубаво нещо. Успехът също има различни измерения. В работата си при всички положения е важно да уважаваме хората, с които общуваме, да сме отговорни към това, което правим и май да не се взимаме прекалено сериозно.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството създава ценностите ни. До голяма степен отношенията в него ни определят като личности и поведение в обществото и съответно на работното ни място. Вярвам, че ролята на родителите е да подкрепят децата си, да застават зад тях, но трябва да внимават със съветите. Всеки ще допусне своите грешки, има своя път. Но при всички положения, ако имаш подкрепата на семейството си, изградил си вярва в себе си, благодарение на него, ще се справиш с всички предизвикателства в живота и работата.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Споделянето на общи интереси, ценности, участието в различни инициативи с приятелите ти може да насочи кариерния ти път. Приятелствата на работното ти място пък са едно от хубавите неща на ежедневието. Колегите - приятели със сигурност са фактор за дългосрочна работа в дадена организация.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Трудно е, когато харесваш работа си да крепиш този баланс. Но е важно. Усещам, че работата е едно от нещата, които ме определя като личност, определя средата ми, приятелите ми, възприятието ми към света. Много съм щастлива, че това е така, защото в работното си ежедневие работя с наистина вдъхновяващи хора, хора с каузи, променящи света ни към по-добро. Но с годините си налагам да отдавам все по-осъзнато свободното си време на семейството и себе си. Възпитавам се на полезен егоизъм, за да не губя ефективността в работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не смятам, че успешната кариера е процес на непрекъснато повишение. Може би и заради сектора, в който работя, търся и предпочитам развитие на умения, запазване на вътрешната удовлетвореност от процеса на работа и постигнатите резултати. Това мисля е за предпочитане на всяка възраст.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вярвайте в себе си, но и се вглеждайте в себе си! Не се страхувайте да учите и докато работите!
