Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Най-ценният получен професионален съвет е бил от дългогодишната ми учителка по балет: Когато правиш нещо с неимоверни усилия и резултатът е страхотен, насили се още, още, още, още малко, за да стане даже и по-хубаво.“, споделя Десислава Ценова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Десислава Ценова. Екипът, който оглавявам в момента в Ипсос България визуализира данни и създава ефективни и едновременно красиви дашборди за нашите клиенти.
Част съм от екипа на Ипсос от далечната 2012 година. Това беше поредна компания, в която години изпълнявах функцията на Ръководител отдел Човешки ресурси. През 2021 година направих грандиозен кариерен завой от ЧР към бизнеса.
Обожавам работата си.
Майка съм на две момчета, които ми дават сили, те са най-големият ми мотиватор да се справям с трудности и през цялото време се грижат да не скучая и да съм във форма.
Бакалавър по специалност Икономика на съобщенията съм, имам магистърска степен по Бизнес Администрация от УНСС, както и такава по Трудови пазари и развитие на човешките ресурси от Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше във видеотека през лятото след десети клас. Следващата година работих в ресторант в един от курортите по Черноморието.
А първата ми сериозна работа беше в call-център. Там трябваше да прозвънявам хора, просрочили бързи кредити. Дневният таргет за брой хора, на които трябваше да се обадя, беше почти колкото месечната ми заплата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля, че трябва и е правилно да я има. С уговорката, че такава стратегия може да се създаде адекватно и съдържателно едва тогава, когато човекът има опорни точки – трудов стаж и е добре образован. Не е лесно да начертаеш правилен път, ако никога не си бил навън.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Понякога е възможно да е най-големият отпечатък в кариерния ни път. Често хора започват да работят това, което първо им е предложено. После по инерция продължават с години, а защо не и до пенсионирането си.
Средата, която ни заобикаля на първото работно място, също допринася за изграждане на нашите работни навици и ценности, които ние носим при всеки следващ работодател. А с това обогатяваме духа и културата там.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
По тази тема мнението ми не се е променяло никога - мениджърите. Най-голям отпечатък са оставили моите мениджъри в 3 от компаниите, където съм работила. Тези мениджъри са такива, заради които всеки ден си казваш: Когато стана мениджър, никога няма да правя така!
Не съм сигурна, че такава следа може да бъде оставена от добре представящ се мениджър, тъй като хората имаме склонност лесно да свикваме с хубавото, да го приемаме за даденост и да не го ценим.
Събитията, оставили най-голям отпечатък, са свързани с несправедливости към хора на работното им място. Макар и да не са позитивни, бих изтъкнала точно такива примери.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Независимо дали говорим за професионални или грешки в личен план - смятам, че зрелият и емоционално интелигентният човек трябва да умее да поспре за малко. Това е момента да се огледа и самоанализира и да признае пред себе си и другите замесени грешката, но задължително винаги да е подготвил варианти за решение. Към това се стремя и аз, макар и не винаги да е изпълнимо в пълна степен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място – смелост и силно проявена амбиция. После идват любознателност, гъвкавост и адаптивност. Те са валидни тогава, когато тези хора са мотивирани и искат да се докажат, както и да разсеят съмненията дали ще се справят при толкова бърза промоция/промяна. После, мисля, идва и малко алчност за още, макар и не на всяка цена. А това, което помага най-много през цялото време и поне при мен е работило е дисциплината и умението да се самомотивирам.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е изключително важно, защото то е подкрепящо, но и изискващо. То може да осигури или не правилната среда, времето, спокойствието за развитието на човек.
Категорично не трябва да следваме на всяка цена съветите на родителите си. Не казвам и, че трябва да е наопаки. Макар и да са по-опитни и мъдри, времената и поколенията са различни и това трябва да се отчете. Майка ми искаше да стана журналист, а баща ми – стюардеса. Не мога да си представя нито едно от двете за мен сега.
Родителите трябва да възпитат, да оформят. Те трябва да контролират качеството на обучителния процес на децата си, не е лошо да зададат някаква посока и рамки, но след това трябва да участват подкрепящо и разбиращо в следващите фази, по-скоро като доброжелателни наблюдатели. Споделянето на мнение и гледна точка е едно, но съветите, когато нямаш контекст, не бива да са от всеки, дори от родителите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Никога не съм разчитала на тях за помощ при решения. За мен винаги са били много важни, защото ми осигуряват позитивна среда, разнообразие и разтуха. А понякога са принудени да изслушват мои работни разкази, което не е лесно и кратко. Като типичен представител на зодията си, поддържам може би прекомерно много контакти с хора, които съм срещала къде ли не – бивши и настоящи колеги, съученици, състуденти, познати на приятели и т.н. Това изисква много време и енергия, но определено се отплаща с рамо и добро настроение, както и с удовлетворението, че караш хората отсреща да се чувстват по същия начин към теб и благодарение на теб.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако някой я открие, моля незабавно да се свърже с мен и да я сподели.
Често ми се налага да редувам различни периоди. Понякога, в продължение намесеци влагам доста повече усилия, време и съм твърде отдадена, спрямо стандартно регламентираното и приетото. После идват малко по-спокойни периоди, нали и в природата нищо не се губи, цели се баланс.
Натоварването никога не ми е тежало. Напоследък изпитвам трудност да жонглирам с работа, деца и личен живот, но все още не мога да се откажа от старанието и желанието да се представям добре във всичко. Мисля, че винаги ще бъде по-силно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двата варианта имат своите плюсове. Смятам, че бързото и по-ранното вертикално развитие изисква да си готов за повече динамика, да не се страхуваш и да си наясно, че почти гарантирано ще паднеш и ще се удариш поне няколко пъти, особено в началото. Но нали човек се учи точно от такива грешки? А ако средата е подкрепяща, може камъчетата и паданията да са сведени до по-малък брой.
Оглавявайки ЧР екипа в Ипсос, Изпълнителният директор ми каза, че един от мениджърите го е попитал дали не е луд да наеме ЧРМ на 26 години. Може би вдигнах кръвно, като чух това и още си спомням удовлетворението, когато няколко месеца по-късно същият каза, че определено съм много добра във всичко, което правя. Така че аз със сигурност предпочитам рязкото и бързото вертикално развитие - защото знам, че мога да се справя. Всеки може, стига да го иска силно.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният получен професионален съвет е бил от дългогодишната ми учителка по балет: Когато правиш нещо с неимоверни усилия и резултатът е страхотен, насили се още, още, още, още малко, за да стане даже и по-хубаво.
Иначе миналата седмица колега ми даде безценен съвет – да не ходя на колове, които видимо няма да имат смисъл. Не винаги приложимо, но се замислих, че за някои ситуации е доста ефективно 😊
Професионалният ми съвет към четящите е човек да се опитва да бъде там , където е сърцето му, без страх от непознатото, там, където се чувства желан и полезен. И не е валидно само в професионален аспект.
