Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Асоциирам стратегията за кариерно развитие с кубчето на Рубик. Всеки от нас има различна представа за успех – било то бързината, с която стигаме до конкретна позиция, или удоволствието от процеса и привилегията да сме сред малцината, които усвояват дадено умение и стигат до определен етап в професионален план.“, споделя Слави Славов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Слави Славов и изпълнявам длъжността старши оперативен мениджър в Съдърланд България. Завършил съм управление на бизнес процеси и предприемачество и в рамките на 15 години успях да придобия опит в широк спектър оперативни позиции в сектори като биотехнологии, финансови операции и телекомуникации.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа непосредствено след като ме приеха в университет. Бях твърдо решен да се издържам самостоятелно докато уча биотехнологии, за да не натоварвам бюджета на родителите ми. По стечение на обстоятелствата през вече далечната 2007 година попаднах в една от първите BPO компании в България. Там имах възможността да науча много процеси от пионерите в областта.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Лично аз асоциирам стратегията за кариерно развитие с кубчето на Рубик. Необходимо е да натрупаш работна интуицията, да развиеш съзнанието си до ниво да гледаш на дадена ситуация от различни перспективи и да можеш да прилагаш общовалидните добри практики в индустрията, за да си готов да се фокусираш върху същинската стратегия. И точно както при нареждането на кубчето на Рубик, всеки от нас има различна представа за успех – било то бързината, с която стигаме до конкретна позиция, или удоволствието от процеса и привилегията да сме сред малцината, които усвояват дадено умение и стигат до определен етап в професионален план.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е есенциално от гледна точка процеса на придобиване на знания. Много е важно как формираме в съзнанието си ролеви модели, как успяваме да се затвърдим като авторитети в дадена среда и ако още в началото на кариерното си развитие имаме шанс да попаднем в среда от ерудирани хора, които имат желание да репликират техния успех и знания, значи имаме добра и стабилна основа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Без никакво съмнение, най-голямо значение в моето професионално израстване са изиграли събития с форсмажорен характер, при които се осъществява промяна в концептуалния модел и в реално време се напасва оперативната съвместимост. Мога да дам пример с началото на пандемията от ковид 19 и преминаването в изцяло дистанционен модел на работа. Що се отнася до хората, най-голям отпечатък са оставили тези, които са показали стратегическо мислене и умение да предвиждат няколко хода напред. Аз съм запален шахматист и често обичам да разглеждам дадена ситуация в светлината на шахматна партия, където всеки ход има различна тежест - от печелене на позциии до патови ситуации или дори цугцванг (ситуация, в която всеки ход е грешен). В този ред на мисли най-значимите примери в моята работна среда са лидерите, които никога не забравят, че резултатите ни се измерват в числа, но работим с личности.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всяка ситуация е различна и е добре първо да осмислим и анализираме мащабите на дадена грешка, за да можем да изготвим адекватна стратегия. Моят подход е да бъда максимално обективен, като се фокусирам върху минимизиране на въздействието. Същевременно е важно, освен да се ескалира дадена грешка, също да можем да предложим готов план или различни сценарии на действие, за да се намали срока на резолюцията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Кариерното развитие е строго индивидуален процес и макар да има общовалидни стъпки, то до голяма степен зависи от комбинацията на благоприятни условия и специфични личностни качества. През годините успях да тествам различни модели и подходи, но особено печеливш за мен се оказа модела на ‘‘пакетно израстване‘‘. В този случай инвестирах усилията си в развитие потенциала на ключови кадри в определен екип, така нареченото ядро на екипа, благодарение на които успявах да създам силна връзка и висока добавена стойност за всеки от клиентите, което от своя страна подсигури и моето промотиране на база резултати.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие?
Трябва ли да следваме съветите на родителите си? За мен семейството е огромен стимул. Аз съм много любопитен и, смея да твърдя, енергичен по природа. Семейството ми ми оказва огромна подкрепа и разбиране във всичките ми начинания, независимо дали се налага да работя в извънработен ден, за да подсигуря екипите си, или докато решавам примерни тестове по ITIL сертификация на летището преди семейна почивка. В този ред на мисли мога да изкажа благодарност и адмирации към родители си, които винаги са ми давали свободата да преследвам личните си цели и да не изпитвам чувство за вина, ако това не се вписва в общоприетата семейна норма.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелството е нещо много специално, но в работен план фокусът ми е да избягвам всяка възможна форма на фаворитизация. В този ред на мисли, в работна среда се фокусирам върху практиките, които изгражат успешен екип и се старая да съм максимално неутрален и непредубеден във вземането на решения. Опитът ми доказва, че това се цени високо във всеки екип и с времето доверието нараства, защото хората се оценяват на база представяне, а не на база нагаждане спрямо лидерския профил.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Мисля, че до голям степен отговорът на предишния въпрос е валиден и в рецептата за граница между лично и професионално пространство. Стресът е неизменна част от съвременния начин на живот и аз полагам насочени усилия да играя ролята на буфер за хората, с които работя. Мозъкът обича да работи с асоциации и лично аз приемам работната среда като градивно място, на което уча нови умения и имам възможност да работя в многообразна среда. Окуражавам хората да прекарват пълноценно времето извън офиса и им напомням, че кариерата е по-близо по формат до маратон, отколкото до спринт.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното кариерно развитие е по-логично през първото десетилетие от нашето професионално изграждане. В този период един млад човек може да придобие специфични умения и да развие работната си интуиция. Същевременно има и много професии, в които развитието се лимитира по естествен път. За щастие, бизнес администрацията ни предлага изключително широк спектър от възможности за развитие и макар че средата е динамична и често обвързана с кратки срокове, удовлетворението от постигнатото ни мотивира за вертикално развитие, което спокойно може да започне преди един добър талант да навърши 30 години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Един от най-ценните съвети, който смятам за редно да споделя, е, че нищо не е толкова страшно, ако имаш смелостта да го започнеш и търпението да го завършиш. Макар и извадено от контекст да звучи като клише, тази сентенция ми помогна да моделирам работния си подход и да не забравям, че 80% от успеха е маскиран под формата на монотонна работа, а систематичният подход съчетан с предприемачески дух и готовност за действие са ключови за личностното и професионалното ни израстване.
