Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Александра Попатанасова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ценно качество, което съм развила, е това да знам къде се намира „батерията“ ми в момента. Има доста неща, които ме зареждат, така че гледам да си взимам редовни „дози“ от тях.“, споделя Мариана Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мариана Василева и съм част от глобалния HR Transformation екип на The Adecco Group. Фокус на моята роля е промените на ниво компания да се случват така, че различните заинтересовани страни да са активна страна в процеса – от идентифицирането на нуждата от дадена промяна до осъществянето ѝ.
В страни от работата, интересите ми са разнородни – от фасилитиране на групови процеси по методa на участието (participatory method), през различни роли в социален, „плейбек“ театър (https://tellme.bg/), до преходи във високата планина и т.н.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах още на 18 годишна възраст. Ще споделя малко предистория. Веднага след като завърших гимназия, следвайки социалните норми и очаквания, кандидатствах в университет. Проблемът беше, че аз не се чувствах готова да продължа образованието си веднага. Трябваше ми повече време да разбера какво наистина ми е интересно и в какво бих искала да влагам енергията си. Затова и не положих особени усилия да бъда приета в университет. Когато разбрах, че не съм приета, дори почувствах облекчение. Малко след това се появи и първата възможност да започна работа и да бъда финансово независима – по-скоро това беше моята цел на този етап. В университет влязох едва седем години по-късно – напълно решена и осъзната, че това е, което искам и от което имам нужда към настоящия момент.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Бих казала, че това е до индивидуално усещане. Във времената, в които живеем, е съвсем нормално човек да работи едно основно нещо и странично да се занимава с куп други неща. За мен е важно да поддържам живо любопитството си към света и редовно да проверявам със себе си дали това, което правя в момента резонира с моите интереси и ценности.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Със сигурност е чудесно, когато първият ни досег с пазара на труда остави положителна следа у нас, тъй като това действа възнаграждаващо и мотивиращо. Това е малко като с първото гадже – ако с него/нея нещата са били пълен крах, това може да ни остави горчиво усещане за дълго време, ако не и за цял живот.
От своя опит, обаче, мога да споделя, че работата, която категорично оформи моята работна етика и дисциплина, не беше първата ми такава.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В моя опит това са били двама човека – единият бе конфликтен по природа и не оценяваше усилията ми. Благодарна съм на този човек, защото от взаимоотношенията с него разбрах, че в токсична среда нищо хубаво и градивно не може да се случи.
Вторият човек повярва в мен от първия ден и докато работехме заедно, не спираше да ми възлага задачи, които бяха предизвикателни, но в същото време адекватни за моя опит и капацитет.
И от двамата научих страшно много, но съзнателно избирам да се обграждам с хора от втория тип.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата ми реакция, когато се е случвало да допусна грешка, е да се опитам да помисля трезво относно това какво трябва да направя, така че да минимизирам негативния ефект от грешката. Аз лично нямам проблем да се изправя пред човек, да призная своя грешка и да се постарая да се поуча от нея. Това е най-адекватната реакция, според мен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мисля, че тук отново важат качества като любопитство и желание за развитие – както на професионално, така и на личностно ниво. Ако просто си стоя на бюрото, не общувам качествено с никого и единственото, което ме интересува, е моята конкретна задача, е по-малко вероятно да бъда забелязана и аз самата да искам да израствам в професията. Това да се интересувам от „голямата картина“ – как всеки един от нас допринася към нея, защо правим нещата, които правим, как бих могла да подобря общата среда и т.н. – това винаги е била моята рецепта за вървене напред и нагоре.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството може да ни научи на ценности, да ни зададе някаква посока на развитие, но в крайна сметка ние сме тези, които решаваме по кой път да поемем. Моите родители винаги са ми давали пълна свобода да избирам това, с което да се занимавам. Благодарна съм им за това! Понякога, ако човек е объркан и не може да вземе решение, един съвет или споделяне на опит помага. Но е напълно ОК и наше право да не се вслушаме в съветите, които ни се предлагат – не само на родителите, но и по принцип.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да са наши вдъхновители, подстрекатели, учители... Те ни дават чувство за смисъл и принадлежност, така че тяхната роля във всеки един етап на живота е ключова. За мен винаги е било важно да създавам приятелства и на работното си място. Това е начинът да се чувствам още по-свързана с работата си и с компанията. Когато съм заобградена от хора, които познавам добре, които харесвам, на които се възхищавам и от които уча, мотивацията ми да израствам в професионален и в личен план е още по-голяма.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моята рецепта се крие в баланса между дейности, които ми взимат енергия и такива, които ми дават. Ценно качество, което съм развила, е това да знам къде се намира „батерията“ ми в момента. Има доста неща, които ме зареждат, така че гледам да си взимам редовни „дози“ от тях. Такива дейности например са - неформални разговори с колеги, разходки сред природата с кучетата ми, срещи с близки и приятели, посещаване на културни събития, стоене в тишина и др.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За мен тук няма правилно и грешно. Мисля си, че когато човек е твърде млад, е нормално да бъде леко замаян от едно бързо вертикално кариерно развитие. Особено проявено виждаме това в IT бранша. Израстването по вертикалата, обаче, не бива да бъде самоцел. Колкото по-осъзнати сме на всяко едно от кариерните стъпала, толкова по-устойчив ще е пътят ни нагоре. И тук имам предвид нещо, което споменах по-рано – относно важността да виждаме „голямата картина“ и как ние допринасяме за нея, както и да проверяваме със себе си дали това, което правим в момента резонира с нашите интереси и ценности.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всеки един глас е важен, включително и твоят. 😊
