Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Кацне ли пиленцето на късмета за вертикално развитие – хващаш го и не чакаш хоризонталното!“, споделя Боряна Попова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Боряна Попова, но в интернет пространството съм по-известна с няколко свои псевдонима, свързани мои хобита или страсти, които бавно и постепенно се превърнаха в каузи, на които се отдавам пълноценно.
След дълги години в корпоративния свят (където се чувствам изключително комфортно и в свои води) - в ютилити сектора и IT сферата, правя рязък завой към предприемачеството, което никак не ми е чуждо.
Имам 11 години опит със собствен бизнес – преди да се впусна по корпоративната стълбица и имам щастието да познавам и двете страни на монетата – да си предприемач и да си „наемник“.
Именно предприемаческия опит и най-вече начин на мислене – винаги са ми давали тласък и са ме откроявали от масата, защото отношението към бизнеса на работодателя е било като към свой бизнес.
Сега, както е „модерно да се казва“ – отново се връщам към корените – към това, с което започнах доста отдавна, но вече с много повече опит и знания.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше в 7 клас! Много исках да бъда независима със собствени средства, но нямах кой знае какви умения и се примолих на баба ми – да ходим заедно да берем череши!
След 2 седмици ставане рано и усърден труд, нямаше как да не забележа, че колежките баби берат черешите със скоростта на комбайн, а аз като костенурка бегач.
Отказах се – демотивирана и се ориентирах към лепене на плакати, което също не беше съвсем моето.
Намерих себе си година по-късно, вече в 8 клас, като ученичка в английска гимназия – започнах да давам уроци на деца по английски език, а след това и по математика и по физика.
Година по-късно стартирах и свой бизнес, в партньорство с пълнолетно лице, който развивах 11 години – преди да обърна монетата с любопитство да видя как е от другата страна. Няма да крия, че ми допадна, но колкото и да съм била успешна - винаги ме теглеше към предприемачеството и ето че се върнах към него.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, аз съм изключително целеустремена, преследваща целите си и от позицията на моята камбанария – човек трябва да знае към какво се стреми – коя е голямата цел и да се движи към нея с малки и уверени крачки.
Но, винаги едно НО – средата винаги поднася изненади и да трябва да сме гъвкави и адаптивни, за да можем да се придвижваме уверено напред! Изненадите на средата са непредвидими!
Също отчитам и фактора късмет – случайно някъде срещаш някого, пътищата Ви се пресичат и този човек изиграва ключова роля за твоя успех, като ракета носител.
И аз съм имала в кариерното си развитие такива хора и съм го наблюдавала неведнъж при колеги.
Все пак тук ще допълня, че изборът на среда – компания, хора, сфера е нещо волево и те са част то стратегията.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо – ако трябва да отговоря с една дума. Тук ще направя паралел с предприемаческия си опит – първото ми „работно място“, което винаги ми даваше тласък напред, собствениците го забелязваха без да се напрягам, то просто прави впечатление.
След това вече в корпоративния свят, който адски харесвам – това да има правила, всеки да подхожда с отговорност, уважение, да си гледа работата, като уважава твоята и твоя авторитет – безценно.
Човек, като се научи на хубавото – започва да го изисква на всяко следващо работно място!
Виждала съм и негативния ефект – при хора, които не са стартирали добре – носят си този товар, като страхове, очаквания и неприемливи навици на всяко следващо работно място. Като липсващите първи 7 години…
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тук много зависи от човека – при мен са били делегирането на отговорности и свободата да се реализираш – да се развихриш, за да изпълниш блестящо поставената задача.
Бих добавила и умението менторът да дава обратна връзка. Акцентирам над „умението“, защото как ще бъде дадена обратната връзка е от голямо значение.
Моят първи ментор и вдъхновител бе expat, с военно образование и изключителна мениджърска школа. Имаше ми доверие – вярваше, че ще се справя, поставяше задачите ми без да се меси и да потъва в микромениджмънт, знаее как работа, разбира се, а при нужда от някаква корекция – така представяше предложението си, все едно съм покорила Еверест и трябва да направя само още една малка крачка в страни. Даваше ми криле за полет и за съжаление малко българи с подобно мислене познавам.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо да не падаме духом, защото когато грешим, учим повече. На следващо място – анализ – защо се случи така, можеше ли да бъде избегнато, как. Това е най-ценното и е редно да си го вземем.
Аз не наричам грешките грешки, ако в една ситуация има няколко изхода – взела съм един от тях и анализирам следващите възможности. Уверена съм, че съм направила най-доброто, според моментното си състояние и опит.
За някой грешка, за мен избор (правилен) с определени последствия.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Имение бързо да се взимат решения, базирани на анализ и познаване на средата. Аз съм от хората, които бързо взимат решения и това винаги е било ценено, ценя го и аз у другите.
Но, за да се взимат бързо решения – трябва да се познава средата и човек да умее да анализира. Ако не се познава средата – да има контакт с подходящ авторитет. Ползвала съм и такъв „жокер“, но повече в личен план.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както споделих в началото – ранен старт с много уроци на своя глава … не съм търсила съвети, но на по-късен етап, в по-зрелите си години получих един съвет и противно на натюрела си, се вслушах! Вярвам, че е било, но няма как да зная как би се развил живота ми, ако не се бях вслушала.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Имам щастието да имам страхотни приятели, които са ме подкрепяли в трудни моменти, с утешително рамо, както и с професионални съвети! Благодарна съм, че ги има, за мен са истинско богатство!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Като човек с два бърнаута … имам какво да кажа по темата. Проблемът е, че когато обичаш това, което правиш – става, като влюбването – мислиш за това постоянно, то те пали. Успехът адренализира изключително много и искаш още и още, натискаш педала и не усещаш как се чупиш. Резба, която се пренатяга се къса.
Границите ги поставям след това – до следващото влюбване. Сега, умишлено поставям граници – надявам се опитът ми да ми влее целомъдрие и да няма трети бърнаут след време. Два пъти стига!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Звучи логично да отговоря хоризонтално, но от позицията на опита ще кажа – според това, какво предлага средата. Кацне ли пиленцето на късмета за вертикално развитие – хващаш го и не чакаш хоризонталното!
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Този съвет получих на късен етап от ментор в ново за мен начинание, но много ми допада: Всяка вечер си задавай въпросите:
· Какво ново научи днес?
· Какво добро направи?
На младите таланти пожелавам да не изневеряват на себе си и винаги да влизат в обувките на другия!
