Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Стефан Димитров
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Дръж се любезно с хората. Не знаеш с кого ще се видиш по пътя надолу, когато падаш.“, споделя Анита Бедин, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анита Бедин, ръководител „Продуктов мениджмънт и маркетинг“ в Керхер. Омъжена, с 2 дъщери и имам късмета да нямам нито ден осъзнат трудов стаж, защото работя това, което обичам да правя.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя почасово още в ученическите ми години. Първото ми възнаграждение, макар и неофициално, получих на 6 г, в първи клас. Тогава продадох сухи листа на няколко съученика в часа по „Труд и техника“- аз бях изпълнила задачата и бях събрала предварително листа, обаче имаше и такива, които бяха решили, че няма да го правят. Възползвах се от търсенето и предложих да си купят от моите листа. Това не се прие добре, тогава времената бяха други. През тийнейджърството ми моите родители ме насърчаваха да работя като продавач на различни стоки, за да свикна да общувам с различни хора и да развия усет към търговията, както и да помагам на семейството. Тогава не кипях от ентусиазъм, но години по-късно разбрах, че това е една от най-добрите инвестиции, които съм правила за развитието ми изобщо.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е да имаме план с цели и да сме наясно какво ни се работи. При мен кариерното развитие никога не е било водещ мотив. Фокусирала съм се върху развитието ми като специалист и полагам ежедневни усилия да съм екипен играч – да давам на хората около мен, и да взимам от тях. Когато човек покаже качества, неимоверно се развива и в кариерата. Отделно човек трябва да си даде сметка и какво иска да бъде – добър специалист и експерт или мениджър. Не винаги добрият мениджър е добър специалист и обратното. Не съм привърженик на гоненето на кариера като фикс идея. Според мен това е изхабяващо и човек никога не е доволен от това, което постига, а започва да се лакоми за още и още.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Тук мога да отговоря с една дума – „ключово“. Първата ми сериозна и постоянна работа започнах на 21 години. Имах късмета да попадна в невероятен екип от млади, много енергични, надъхани хора, които вече бяха с изградени трудови навици и бележеха успех след успех (и в момента продължават 😊). Тук се научих, че дисциплината е първото качество, което човек трябва да притежава, за да се справя с ежедневните задачи. Второто е планирането на задачите. Третото е комуникацията с хората. Четвъртото е балансирането между професионалния и личния живот, но това дойде по-късно през личен опит и отново много дисциплина. Това са четирите основи за добър професионален и личен фокус – дисциплина, планиране, комуникация, изключване.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност мениджърите, с които работим остават отпечатък в нас и ни моделират като професионалисти – съвети, менториране, стил на работа, отношение. За кариерното развитие на една личност са необходими комбинация от успехи и неуспехи, обратна връзка, самоосъзнаване, работа върху професионалните и личните ни качества, и не на последно място – дисциплина.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Съгласна съм с твърдението, че човек се учи от грешките си. Ние работим, успяваме или се проваляме, всеки ден. Важно е да обръщаме внимание на това защо не сме успели, да помислим какво можем да променим или добавим, за да можем следващия път да успеем. Неуспехите би трябвало да се приравняват към опита. Един от най-ценните ми професионални уроци за мен беше преди повече от 15 години, когато направих небивала грешка в работата, която донесе сериозна парична загуба за компанията. Бях убедена, че ще ме уволнят и вече правех планове какво и как ще работя, за да мога да покрия тези загуби. Тогава шефът ме повика и ми каза, че те току-що са инвестирали в моето развитие и обучение тази сума, така че да се успокоя, да си направим изводите и да се захващаме на работа. Това е един от най-силните ми моменти и един безценен урок по мениджмънт, който без свян споделям и до днес.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Вече споменах дисциплината. Това е ключовото. Оттам насетне – позитивност, организираност и екипност. Друго ключово качество е търсенето на решения, а не фокусиране върху това, което не може да стане. Тотално изключване от речника на „това не е моя работа“. Ако попитате човек, който се занимава с човешки ресурси, той ще добави и емоционална интелигентност, стабилност, визионер, позитивен и амбициозен. Така бихме имали пълната картинка на един кариерен еднорог 😊
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Съветите на родителите е редно да ги изслушваме. Дали обаче ще ги следваме е друг въпрос и това зависи само от нас. Често родителите проектират върху децата собствените си амбиции. Като родител се опитвам да не го правя, но понякога залитам и греша. Съзнавам колко е важно на първо място да сме подкрепящи родители, за да могат децата ни да растат уверени, че могат да бъдат каквито пожелаят. Скоро в разговор чух репликата, че има твърде много бизнес книги, курсове и университети, които ни учат как да сме успешни в работата, но никой не ни учи как да сме успешни в живота. А успехът в живота е щастието. А ако човек е щастлив и има подкрепата на семейството – той може да постигне какво пожелае – и в личен, и в професионален план. Смятам, че това е една от най-силните реплики, които съм чувала в последно време. И благодаря на човека за споделянето!
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Отново „ключова“. Семейството и приятелите са нашата сигурност, утеха, мотиватори, понякога и най-големи критици, нашето огледало и личен барометър. През моето развитие приятелите са оказвали еднакво въздействие върху професионалното ми развитие наравно с мениджърите. Приятелите обаче са били ключов фактор на подкрепа и личностна промяна, която се е отразила благоприятно първо върху мен като на човек, оттам и на мен като професионалист. Понеже знам, че ще прочетат тези редове, искам да се обърна към тях: благодаря ви, мили приятели! Благословена съм да имам хора като вас в живота ми и ще продължа да се старая и аз да съм ваша опора. Важно е да ценим приятелството и да се грижим за него, независимо както се случва в кариерния ни път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
При мен този баланс е най-трудната част по няколко причини. Първо: горя в работата ми и се случва, когато съм най-отпусната да ми идват идеи, свързани с работата. Второ: покрай работата се запознавам със себеподобни и ставаме приятели и тогава неминуемо личните срещи понякога стават служебни. От 8 години се опитвам да си налагам граници за самодисциплина, в която излизам сред природата без телефон поне няколко часа в седмицата. Срещам се с хора навън и не говорим по служебни теми, дори и да се случва да сме работили или в момента работим заедно. Взимам си време за мен, където съзнателно излизам от корпоративната ми роля и просто се наслаждавам на простите неща без никаква суета.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното развитие е много важно, когато човек стартира своята кариера – трупа знания, опит, изгражда трудови навици, прави контакти. След това човек може да се фокусира върху това дали иска да бъде експерт или мениджър. Както и по-горе споменах: не всеки мениджър е експерт и не всеки експерт е добър мениджър. Обаче вярвам, че човек не трябва да чака да завърши училище или университет, за да започне да работи и да изгражда своите навици. Най-големият проблем на стартиращите работа хора е, че те имат много знания от училище, университета или допълнителни курсове, но нямат социалните умения, така че да се впишат в екип, да говорят и прилагат наученото. Затова позиции, дори и временна заетост, като продавач-консултанти или търговски асистенти ще им даде много ценен опит, независимо дали след това ще продължат да се занимават с търговия, маркетинг, право, медицина, инженерство и т.н.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценните кариерни съвети са 5:
1) Давай повече на онези, които сега прохождат в професионалното развитие, отколкото ти си получавал, когато си бил на тяхно място. Имах и имам невероятния шанс да работя със страхотни хора, които много ми даваха и дават, затова чувствам, че това трябва да продължи и през мен.
2) Ако сутрин търсиш причина да отидеш на работа – напусни. Всеки има моменти на върхове и спадове, но ако не ти се работи там или с тези хора, просто си тръгни.
3) Дръж се любезно с хората. Не знаеш с кого ще се видиш по пътя надолу, когато падаш.
4) Винаги работи за професионалното ти име, за да си полезен дългосрочно за за себе си, за екипа и за компанията.
5) Ако разгледаме успеха като 100%, 5 до 10% е талант или късмет, останалите 90-95% е дисциплина, план и работа. На първия фактор не можем да влияем, но вторият е единствено и само с наши ръце.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
