Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Александър Михайлов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Проблемът никога не е провал, а просто поредната възможност за алтернативна нова идея!“, споделя Росица Мутафчиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Росица Мутафчиева и съм един от основателите на Образователен Комплекс за Кулинария и Занаяти „Шарена Фабрика“.
Завършила съм Японистика и Социоантропология. Стартирах професионалния си път като изследовател и университетски преподавател в Канада и Япония. В последствие, вихрушката на живота ме завъртя и запремята през най-различни и съвсем далечни за мен тогава светове. Работих за кратко в сферата на изкуствата като музеен куратор. Бях мениджър и PR на певчески хор. Превеждах в ефир от японски на международни конференции и същевременно субтитрирах Манга и Аниме. По-късно навлязох в сферата на проектовия мениджмънт и бизнес развитието и случайно или не попаднах в силно технологичните среди на авиацията и машиностроенето.
По призвание съм предприемач екстремист. Предприемам разнообразни предизвикателни начинания, търся да развия потенциала на малките ценности в средата, която ме заобикаля. Вълнуват ме най-вече кривите пътеки и скритите различности.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 14г. Учех в Нидерландия в пансионно училище, където бях на стипендия и, освен че от мен се изискваше висок успех, за да задържа финансовата подкрепа, която ми беше предоставена, имах задължението да работя в училищната книжарница в междучасията, преди и след училище. Не получавах възнаграждение в брой, но от това зависеше стипендията ми. За да си изкарвам джобни, работех като детегледачка за някои от учителите ми. Според мен е изключително важно човек да осъзнае отрано какво костват разменните монети в живота.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен, най-ценната и работеща стратегия е да гониш страстта си към определена сфера, дейност или идея. Нормално е да не сме напълно сигурни изначално кое ни вълнува най-много или най-страстно. Няма нищо лошо в това да опитваме и да не се намираме веднага. Важното е да продължаваме да опитваме докато се намерим! А тогава е изключително важно да впрегнем всички сили и емоции и да се отдадем на гонене. Естествено, нужно е да се структурира това гонене - да се мисли, да се чертае, да се планира, да се греши и премисля. Най-важното обаче остава пламъкът в душата. Той трябва да бъде подклаждан. Заради него трябва да се събужда човек пак и пак, да става след като се е препънал или дори сгромолясал, да си повтаря и да вярва, че борбата си заслужава!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Мисля, че всяка стъпка по пътя е важна за оформянето на работни навици, започвайки от семейната среда, училището, приятелите и естествено опита на работното място. На първото такова обикновено човек е най-притеснен и неуверен. Там най-много се старае и най-много попива от всичко заобикалящо. Определено първата работа ни маркира, но не мисля, че е определяща за навиците, които всеки е градил до тогава и които безспорно ще продължава да гради до края на живота си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-трудните моменти, най-предизвикателните събития и най-цветните и силни хора са тези, които ни маркират.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Определено вярвам в грешките! Те са страшно важни и не бива да се пазим и страхуваме от тях. За мен винаги основно правило е било да призная допусната грешка пред себе си и пред всички замесени в момента, в който я осъзная. Така мигновено давам ход на следващи стъпки – първо на критика, която е един от най-ценните инструменти в пътя към личностното и професионалното развитие и второ, на преразглеждане и пренареждане на цели, лимити и приоритети.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Откритост, отвореност към новото и другото. Хората трябва да бъдат любопитни и да приемат различното, защото само така си позволяват да растат и да се обогатяват. Важно е да са смели и да не се боят да заявяват идеите си и да се обосновават. Трябва да са и силни, за да могат да поемат удари и нападки, които са неизбежни, когато става въпрос за нестандартно мнение. Да стават и да продължават. Да бъдат цветни и да носят цветовете си с гордост. Да слушат, да наблюдават и да се учат цял живот.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е убежище, уют и топлина. То е сила, смелост и вдъхновение. То би могло да бъде и болка, слабост и разочарование. Как да няма роля в развитието на всеки от нас?! Огромна роля играе семейството, както в лично така и в професионално отношение за всеки един от нас! Семействата биват най-разнообразни и почти никога не са перфектни. Всъщност много често, деца от нетрадиционни и по-скоро разбити семейства постигат впечатляващи резултати в професионално отношение. Може би, защото избират да вземат най-вече позитивното от ситуацията, в която са израснали, а имено възможността да бъдеш по-добър и да стигнеш по-далеч. Може би, защото от много рано са осъзнали какво коства да бъдеш отговорен и да се бориш сам за себе си.
Аз лично израснах в изключително семейство на любящи и подкрепящи родители. Беше ми позволено и бях поощрявана да бъда смела и различна. Бях заобиколена от най-разнообразни хора. Родителите ми дружаха с множество музиканти и художници - шарени, артистични и разкрепостени хора. Те самите обаче са инженери и архитекти и съответно ценят точността, структурата и детайла. За тях да бъдеш трудолюбив, дерзаещ и уважаващ усилията на хората са съкровени ценности. Може би точно този микс ми даде добър тласък и пример в живота.
И за да отговоря конкретно на въпроса Ви, мисля, че е много важно да се вслушваме в съветите на родителите си! Също толкова важно е обаче, сами да взимаме решенията си и да не следваме никога никого, дори, когато всъщност вървим в една и съща посока с тълпата.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите ни са чат от нас и естествено играят важна роля в цялостното ни развитие. Споделяме, изслушваме, подкрепяме и се уповаваме, вдъхновяваме и се вдъхновяваме едни от други. Те са част от нашето лично, а аз силно вярвам, че личното ни винаги влияе и на професионалното.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Мисля, че разковничето е да не се опитваме да поставяме граници. Масово се твърди, че е изключително важно да се разграничава личното от професионалното. Аз никога не съм го правела, защото цял живот съм се стремяла да реализирам чисто лични интереси и въжделения. Винаги съм се вълнувала от всяка инициатива, която поемам, а вълнението е много лично чувство.
С времето съм се научила да се поставям на пауза, обаче. Не мога да се похваля, че съм овладяла изкуството, но се уча. Безценно е регулярно да се отместваме и да си даваме пространство, не между личното и професионалното, а между душата ни и ритъма на ежедневието, шума и динамиката на живота по принцип. Да си чуем сърцето и дъха, да се оставим да плаваме и да се реем. Да си дадем време да спим дълбоко, да четем бавно, да се любуваме на простички неща.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Привърженик съм на хоризонтално управление и развитие. Управлявам процеси и хора от над 20 години и винаги сме работили заедно. Не вярвам, че работенето „за някого“ е адекватно занимание. Поне съм сигурна, че не е пълноценно нито за единния, нито за другия. Хората са бездна от потенциал, истинско живо богатство! Тези, които са се нагърбили с нелеката задача да бъдат лидери и водачи, трябва да осъзнават колко е важно да се грижат и постоянно да търсят и разгръщат ценното в хората. Човек дава повече, отколкото сам е вярвал, че би дал, само когато се почувства можещ, оценен и свободен.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Проблемът никога не е провал, а просто поредната възможност за алтернативна нова идея!
