Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не се страхувайте да правите промени, когато са необходими.“, споделя Божена Панделиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Божена, завърших MSc Мениджмънт в UCL в Лондон и специализирах Fashion and Luxury Brands Management в HEC Paris. Работата ми винаги е била свързана с маркетинг, комуникации, ПР, бранд стратегии. Опитът ми е най-вече в сферата на luxury brands partnerships, sponsorships & events. Обичам да пиша – за себе си, за близките си хора и за по-широка аудитория, от 14 години съм и contributing editor за списание Premium Lifestyle. Вдъхновяват ме красивите истории, запомнящите се разговори и “хвърчащите” хора.
Вярвам, че в живота нищо не е случайно и всеки опит – личен или професионален – формира следващата ни малка стъпка, важна част от голямото житейско пътуване. Най-важно за мен в работен план е да ми е интересно, да виждам смисъл и стойност и това е моята пътеводна светлина при избора на задачи, в които да вложа своите знания, енергия и фантазия.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 15 годишна възраст като журналист във вестник 168 часа. Всичко започна много случайно, изпратих до редакцията мой материал, в който по пародиен начин съпоставям сюжети на тогава тъкмо навлизащите у нас турски сериали със старогръцки митове и легенди. Бях оставила координати за връзка в случай че от редакцията проявят интерес към анализа ми. Няколко дни по-късно получих обаждане от главния редактор на вестника, който сподели, че е изключително впечатлен от работата ми и би искал среща с мен. На срещата той беше напълно убеден, че няма как сама да съм написала материала, но след като се убеди ми предложи работа като отговорник за страниците за кино във вестника. След време и след успешната ми работа в редакцията в отговорностите ми влизаха и рубриките за изкуство и култура и образование. В 168 часа работих до завършване на училище и това бяха едни прекрасни 4 години, в които научих много за медийния бизнес у нас, за работата в екип и най-вече за удоволствието от създаване на собствено съдържание. Няма да забравя вълнението си, когато за пръв път видях една дама да чете моя статия в метрото. Мислех, че ще се пръсна от гордост и до ден днешен се вълнувам много от възприятието и реакциите на читателите на материалите, които пиша.
За едно дете в 9 клас да присъства на оперативки с водещи криминални репортери, политически анализатори, социолози, видни интелектуалци е повече от вълнуващо и този опит положи основите на работната ми етика и вижданията и очакванията ми по отношение на работното място.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В моя кариерен път сякаш всичко, поне до момента се случва сякаш по план, който обаче не аз съм изготвила от начало до край. Имах стратегия по отношение на образованието ми и работния опит в чужбина, конкретните стъпки обаче дойдоха сами. От малка искам да се занимавам с мода, въпреки това реших, че е по-разумно да заложа на по-обширна специалност и ако е писано и ако наистина го искам пак ще се озова в света на модата. След като завърших Мениджмънт в University College London кандидатствах за Marketing Graduate Scheme на Barclays. На финалното интервю дамата, която разговаряше с мен, ме предразположи да й споделя искрените ми кариерни желания и мечти. Говорих за мода, за събития, за нестандартен маркетинг, за колаборации с луксозни брандове… Това беше светът, в който исках да попадна, който на пръв поглед със сигурност не беше света на начинаещ маркетинг анализатор в най-голямата английска банка. По вълшебно стечение на обстоятелствата обаче се оказа, че в Private Bank & Wealth Management дивизията на банката има отдел, наречен Little Book of Wonders, който се занимава именно с организиране на партньорства с луксозни брандове и организиране на преживявания за ultra high net worth клиентите на банката. Още по-невероятно, в отдела в момента имаше отворена позиция, за която аз бях избрана в този момент! Дамата, която водеше интервюто с мен беше оценила честността ми и тя беше възнаградена с може би най-любимата ми позиция до момента. Имах невероятния шанс да работя с брандове като Chanel, Dior, Valentino, Burberry, Rolex, Patek Philippe, Jaeger-LeCoultre, De Beers, Graff, BAFTA, Royal Academy of Arts, Royal Opera House, Royal Albert Hall, Old Vic Theatre, Rolls-Royce, Aston Martin, Sunseeker, Sanlorenzo и много други. Ако се бях фокусирала единствено и само върху кандидатстване за работа в компании от луксозния сегмент вероятно нямаше да имам възможност да работя с толкова много и разнообразни брандове и то от позицията на мениджър партньорства в най-старата банка във Великобритания.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Вече разказах за опита ми в най-първото ми работно място, вестник 168 часа. Като първо ‘full time’ работно място определям KPMG, където работех, докато бях студентка. Атмосферата в залите на KPMG беше много различна от коридорите на Полиграфията и ме научи на корпоративна култура, на много отговорна работа, тъй като бях част от Public sector advisory отдела и се занимавах пряко с имплементацията на плана за укрепване на административния капацитет на общинската администрация и министерства у нас. На крехката 19 годишна възраст присъствах на срещи с кметове на общини, министри, заместник министри и пишех доклади, ключови за усвояването на еврофондове по този важен за България проект. Консултантският бизнес ме научи на търпение, защото резултатите от работата не винаги са непосредствено видими, на дисциплина и на уважение към авторитети.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Обръщайки се назад, най-ярко в кариерния ми път блестят фигурите на вдъхновяващите лидери, с които съм имала удоволствието да работя. Тези, в името на които денонощният труд не тежи, тези, за чието одобрение има смисъл да се бориш. Тези, на които искаш след време да заприличаш. Една от най-силните сигнални лампички в работен план е среда, в която никой наоколо не е пример за подражание. С порастването идва и по-силната критичност – към колеги, към среда, към професионализъм. Прекрасно е да сме обградени от мислещи личности, двигатели на прогрес и промяна.
За мен силен отпечатък оставят и хората, които те посрещат в дадена компания. И най-добре звучащата компания или длъжност може да загуби своя ореол при един хаотичен или непрофесионален процес на интервюта и подбор. За мен работата е като второ семейство и хората, с които споделяме времето и енергията си са от съществено значение. Това да имаме сходни възгледи, работна етика, разбирания и очаквания – също.
Връщайки се по-назад, разбира се отпечатък върху кариерното ни развитие оставят и любимите ни учители. Обичам литературата и историята, което в голяма степен предопредели кариерния ми път именно поради невероятния шанс да се срещна с прекрасни, мотивиращи и вдъхновяващи преподаватели – и в 133 СОУ А.С. Пушкин, където учех от 1 до 7 клас, и в Класическата гимназия (НГДЕК).
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е на първо място искреното осъзнаване, че всяка грешка е урок. Също така е важно да се фокусираме върху себе си и причините да допуснем тази грешка и да не оставяме външния шум и критика да заглуши търсенето на отговори. Само ние знаем защо нещо е станало и дали ще допуснем да се повтори. Освен това вярвам, че понякога грешките се случват, за да ни отведат на по-добри места и да ни предоставят нови възможности. Едно от най-парализиращите неща в работен план е паническият страх от грешки. По природа съм перфекционист и този страх ми е добре познат. От опит обаче се научих, че той може и да предпазва от грешки, но и спира смелостта, замаха и развитието. Много е важно работната среда да позволява експерименти, опити, проби и грешки, защото само така може наистина да се разгърнем.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен факторите, обуславящи бързо кариерно развитие, в голяма степен зависят от индустрията и естеството на работа. Вярвам, че няма невъзнаграден труд – отраснала съм с това верую и съм убедена, че упоритата и качествена работа се забелязва и води до бърз растеж. Любопитството и искрения интерес към компанията и нейните цели също помагат, защото човек може да е истински добър единствено в нещо, в което освен старание и знания влага и сърцето си. В тази връзка много ми допада един цитат на Кристиан Диор – ‘“Whatever you do – whether for work or pleasure – do it with passion!’
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е много важна, защото академичният и професионален път е труден, стръмен, често трънлив и е изключително важно да имаме опора, вяра в подкрепата на близките и спокойствие, че те са до нас, каквото и да стане. Някои родители са силно детерминистично настроени към бъдещето на децата си и имат избрани кариерни пътища за тях от най-ранна възраст. Това понякога ражда гении, понякога – хора с изгубена личност и не наясно със себе си и с това как да се чувстват истински смислени и щастливи. Съвременният свят се променя толкова бързо, вече е трудно да се посочат професии, които със сигурност имат бъдеще и са високо платени. В миналото да учиш право, медицина, архитектура, финанси е било гаранция за добро кариерно развитие. Днес технологиите се развиват толкова бързо, че вместо да мислим каква образователна степен ще ни донесе сигурна работа след години е по-добре да погледнем какво наистина искаме да учим, в каква среда ще се чувстваме щастливи да работим и да се развиваме и с какви задачи и предизвикателства искаме да се срещнем.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите ни са безценен източник на съвети, спокойствие, споделяне и обсъждане на потенциални възможности, следващи стъпки. Добрите приятели ни дават алтернативна и безпристрастна странична гледна точка, която понякога е изключително ценна при взимането на правилно решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вярвам, че когато човек се занимава с работа, в която гори и която истински обича, тези граници не съществуват. Въпреки това отделянето на време за себе си, за семейство, приятели, близки е изключително важно за воденето на пълноценен живот. Тенденцията за работа от вкъщи, за поставяне на акцент върху това работата да е свършена добре, а не самоцелното ходене в офис подпомагат този баланс и това да се чувстваме по-овластени и отговорни.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен двата вида развитие не са взаимоизключващи се и трябва да вървят ръка за ръка. Повишаването на знанията, опитът в различни индустрии и международна среда неминуемо е предпоставка и за йерархично израстване. Вертикалното израстване е по-осезаема метрика за успех и постижения, но не трябва да забравяме и важността на линейното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да не се примирявам с естество на работа, екип, лидер, компания или среда, която не ме вдъхновява да давам всичко от себе си. За мен работата не е просто начин за изкарване на месечно възнаграждение, тя е средство за себеизразяване и независимо в каква сфера на живота е професията ни, ние сме творци на нейната реалност и на това доколко тя може да бъде обогатяваща, носеща стойност и смисъл.
Да вярвам в силата на автентичността на работното място, а и в личен план и да имам увереността да надграждам качествата и уменията си всеки ден, никога да не мисля, че знам достатъчно. Да съм искрена най-вече пред себе си по отношение на това дали съм на правилното място в точното време и да не се страхувам да правя промени, когато са необходими.
