Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ели Негриева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Никога не трябва да се лутаме в отминали неща - това, към което трябва да се стремим, е не промяната или изопачаването на миналото, а промяната на бъдещето.“, споделя Пламен Наков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Kазвам се Пламен Наков и съм управляващ директор в DSS (Digital & Software Solutions), основана през 2017 г. Стартирах компанията с първоначалната идея да предлагаме ServiceNow консултиране. В началото започнах бизнеса напълно сам, инвестирайки всичките си лични финанси. Почти веднага поканих и мои състуденти да се присъединят към начинанието. Много бързо успяхме да си осигурим и първи клиент в сферата на ServiceNow – BP, което ми даде добра основа да помисля и за други ИТ услуги. Година по-късно изградих екип за разработка на уеб решения и заедно развихме проекти във финансовия и публичния сектор у нас.
За близо 7 г. успяхме да разгърнем DSS до над 60 души, като обслужваме клиенти като водещи банки и финансови институции у нас, консултираме глобални корпорации, разработваме специализирани уеб и мобилни апликации за най-различни отрасли, подпомагаме МОН в обществено значими проекти, партнираме си и с ТУ-София в развитието на млади ИТ кадри.
Самият аз миналата година защитих докторска степен по “Автоматизирани системи за обработка на информация и управление” и активно участвам и в обучителния процес в ТУ-София като асистент по няколко направления. Горд съм, че и служители на DSS също преподават на студенти, а компанията ни организира всяка година платени стажантски програми чрез които се стремим да надграждаме познанията и уменията на младите таланти.
В края на 2023-та година бях отличен и с наградата “Forbes 30 под 30” като победител в категория “Бизнес Мениджъри”, което отдавам в огромна степен и на усилията на всички в DSS.
Сред екипните ни постижения от тази година нареждам и разширяването на портфолиото ни с първия вътрешно разработен продукт aIDentix, уникален за нашия пазар. Това е ОCR технология за автоматизирана проверка на самоличността, използваща изкуствен интелект от последно поколение. Тя позволява на клиенти на финансови и финтех организации да преминават Onboarding и KYC (Know-Your-Customer) процес, изцяло дистанционно от своя телефон. Посредством заснемане на личен документ и попълване на въпросник финансовата институция може да обнови клиентски данни за всеки клиент, без да е необходимо посещение в клон и разход за допълнителен ресурс.
От май 2024-та станахме и официален партньор на ServiceNow, което си бях поставил не само като лична, но и като професионална цел.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя от доста ранна възраст, бях още на 13-14 години. Бях подтикнат не толкова от финансова нужда, а по-скоро от желанието да се занимавам с нещо, да се развивам сам, да се уча на труд. Раздавал съм флаери, занимавал съм се със сглобяване на тефтери, тестване и оценка на нови продукти. Но първата ми истинска, “сериозна” работа беше, когато навърших пълнолетие. Започнах с четиримесечен стаж в една от най-големите компании в България за управление на ИТ процеси в производството. След това стартирах следването си, но пък през следващото лято отново ми предложиха да стажувам в същата компания. След тези два изключително ползотворни стажове получих и предложение за постоянна работа. Тя беше гъвкава и това ми даваше възможност да съвместявам работата с учението. По време на първия стаж се занимавах се с контрол на процесите и ефективността на Service Desk; там се сблъсках с ITIL, с платформи и системи за управление на ИТ и бизнес процеси като ServiceNow, BMC, SAP. В последствие станах част от екипа, който се занимаваше със автоматизация на процеси и бе отговорен за внедряването на ServiceNow в една от най-разпознаваемите компании в света. Това беше и основният “trigger” (от англ. “спусък, задействане”) на кариерата ми, защото ServiceNow е платформа, която и до ден днешен, в рамките на DSS, активно използваме и имплементираме за наши клиенти и партньори.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Аз съм привърженик на последователните стъпки. В известна степен висшето ми образование зададе тон и посока на кариерното ми развитие, но работните ми проекти спомогнаха да открия страстта си и да поема в посоката, която смело следвам и до днес. Още от рано открих сферата, в която искам да работя - бях попаднал на точното място, с точните хора и имах перфектната среда за развитие.
Знам обаче, че това невинаги се случва. Има много добри примери за хора, които рязко и успешно сменят кариерната си посоката, което е доказателство за това, че и най-добрите стратегии могат да се променят.
Не пречи, разбира се, да имаме план или поне представа за това, какво искаме да правим, но и трябва да сме отворени за интересните възможности, които неизменно изскачат около нас.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В моя случай беше огромно! Менторите ми тогава изключително много ми помогнаха. Спомням си какъв добър лидер беше първата ми мениджърка; тя ме мотивираше да откривам информацията сам и да я синтезирам, така че наистина да я запомня. Може би това намирам за основен плюс в моята кариера - възможността сам да намирам информация и съответно решение на всеки казус.
Първото работно място създава у нас и представата за това - що е то работна етика; изгражда и навиците ни и в известна степен и работните ни ценности. Затова със сигурност мога да кажа, че е определящо къде ще попаднем и как ще се оформим в самото начало на кариера си. Добрият пример прави чудеса! И затова като мениджър се стремя и се опитвам винаги да отделям нужното внимание на най-младите ни попълнения.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност всички ключови събития по време на следването и в рамките на първите ни работни места. По отношение на хората бих отличил няколко групи. На първо място състудентите си, които мога да нарека и близки приятели. Тяхната подкрепа и участие в първите стъпки на компанията бяха безценни. Те бяха първите, които повярваха в моята визия и помогнаха за осъществяването ѝ. Без усилията на всички служители на DSS, успехите, които постигнахме заедно през годините, не биха били възможни. Те са сърцето на всяка компания и всеки допринася всекидневно за победите ни. Преподавателите и менторите в ТУ-София също оставиха голям отпечатък - те ми дадоха безценни знания и най-вече увереност в себе си, с които продължих да се развивам и занапред. И разбира се, не на последно място включвам и партньорите и клиентите - от тях учим изключително много за специфичните бизнеси, техните нужди, което пък ни помага да подобряваме предлаганите услуги и продукти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Трябва да се направи задълбочен анализ как се е стигнало до грешката и какво я е предизвикало. Противник съм на соченето с пръст и търсенето на виновници. По-скоро бих опитал да предоставя всички възможни ресурси или помощ, за да се предотврати последващо допускане на грешки. В управлението на компанията се стремя да чуя всеки глас, всяка позиция и да изградя визия, базирана на общите настройки, а не на моите лични предпочитания и възгледи.
Имали сме, разбира се, своите вътрешни грешки, но благодарение на тях успяхме да израснем като организация и от малката фирма в началото (с 10-15 служители) да достигнем до над 60 души и да установим процеси, които към момента позволяват да функционираме по-ефективно. Давам си сметка, че вероятно предстоят нови катарзиси, свързани с ръста на броя хора и управлението на процесите, но сме добре подготвени за тях благодарение на всичките уроци, които съм успял да извлека.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
· Ясни цели: Те знаят какво искат да постигнат и имат конкретни цели.
· Мотивация: Постоянно се стремят към надграждане и не се задоволяват с посредствени резултати.
· Проактивност: Не чакат да им бъдат предоставени задачи и възможности, а активно ги търсят.
· Решителност: Предприемат действия и поемат отговорност за своите решения.
· Гъвкавост: Могат бързо да се приспособяват към променящи се обстоятелства и нови условия.
· Откритост: Възприемат новите технологии и методи, които могат да подобрят работата им и постоянно искат да усвояват нови знания и умения.
· Ефективна комуникация: Могат ясно и точно да предават идеи и информация.
· Активно слушане: Умеят да изслушват и разбират нуждите и мненията на другите.
· Сътрудничество: Умеят да работят добре с други хора и да допринасят за колективния успех.
· Лидерски качества: Могат да водят и мотивират екипа си, когато е необходимо.
· Постоянство: Не се отказват лесно, изправени пред трудности и неуспехи.
· Психическа устойчивост: Запазват спокойствие и позитивно мислене дори в стресови ситуации.
· Дългосрочна визия: Могат да планират и виждат голямата картина.
· Решаване на проблеми: Имат способността да анализират сложни ситуации и да намират ефективни решения.
· Емпатия: Умеят да се поставят на мястото на другите и да разбират техните чувства и мотиви.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Полезно е да взимаме предвид позициите на най-близките си, включително и на родителите си, разбира се. Съветите им винаги са продиктувани само от най-добри намерения. Вярвам също, че е важно да слушаме и собствената си интуиция, тъй като ние най-добре познаваме особеностите на избраната от нас професия.
Често се случва родителите да държат на това децата им да следват определена специалност, която в последствие може да се окаже неподходяща за тях, затова е добре ясно да си даваме сметка за собствените си интереси и да се стремим да откриваме своевременно страстите си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ако са такива, готови да те последват и в най-“лудите” ти начинания, определено ролята им е безценна! Приятелите ни са тези, от които често усещаме най-видима подкрепа, което ни дава крила да се изправим пред страховете си и да действаме!
За мен най-близките приятели са и изключителен мотиватор в личностно ми развитие - от тях всекидневно уча нови неща; те ми дават различна гледна точка и ме провокират да погледна извън установените си възприятия. Благодарение на тях откривам неподозирани възможности, а споделянето на преживявания заедно благоприятства за цялостното удовлетворение и радост в живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
“Перфектна” рецепта не знам дали съществува. А и какво значи “ясни” граници? В динамичния свят, в който живеем, личният и професионалният живот са изключително преплетени и е по-скоро трудно да ги разграничим ясно. Важното е да не допускаме едното да пречи на другото или пък да го определя напълно. Аз лично се стремя да отделям време за приятели, семейство, пътувания и други любими занимания, с които да давам покой на постоянно заетия си ум. Ценно е да се самонаблюдаваме и да реагираме своевременно, ако усетим дискомфорт.
На мен определено ми помагат тенисът, времето с най-близките, излизанията с приятели, пътуванията или дори почивката у дома.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Конкретно за възрастта 20-35 години, бих казал че предимно наблюдаваме желанието за хоризонтално развитие сред младите. Ние имаме късмет да сме събрали екип от млади хора, които искат да се учат и развиват и в общия случай са наясно, че за да развиват екип, трябва да са компетентни и можещи. Наскоро водих разговор с един от младите ни колегите, който винаги е искал да учи нови неща и да се развива, за което пък ние сме му доверили Lead позиция, в която се справя много добре. Той сподели, че другите колеги ценят най-много техния Lead или Мениджър да е технически по-добър, защото тогава те виждат потенциал за развитие, което допълнително ги зарежда с мотивация. Това само по-себе си сочи за зрелостта и адекватността в младите ни колеги - знаят какво искат и как да го постигнат.
От друга страна с напредването на опита и разширяването на екипите се появява и нуждата от вертикално развитие. Имаме колеги, за които израстването не е било самоцел, но заради уменията и знанията им сме им доверили този растеж. Имаме други, за които пък вертикалният растеж в определен момент става сред целите им, затова се стараем да развиваме и тях в тази посока и съответно да ги повишаваме йерархично.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога да не се лутаме в отминали неща - това, към което трябва да се стремим, е не промяната или изопачаването на миналото, а промяната на бъдещето.
И винаги да правим най-доброто, на което сме способни, за да се чувстваме удовлетворени от себе си.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
