Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иван Ламбрев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Подкрепям планът и кариерната стратегия, която дава достатъчно свобода да бъде променяна и напасвана спрямо желанията ни, външни фактори и обстоятелства.“, споделя Моника Симеонова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Моника Симеонова и отвъд титлите, постиженията и мечтите, съм медиатор, комуникатор, идея-генератор, изследовател, пътешественик и минималист. В професионален план творя и се развивам в сферата на човешките ресурси. През последните 5 години съм част от екипа на Динамо Софтуер, където ръководя ЧР функцията в България и съвместявам HRBP роля за някои от глобалните ни локации.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В ученическите ми години - забавлявахме се с приятели докато работим почасови ангажименти. Връщайки се назад и след това пренасяйки се в настоящия момент, трябва да призная сплотения колектив и възможността да се пошегуваме и посмеем добре с екипа независимо от многото отговорности и напрегнати моменти, винаги са били фундамент да се чувствам добре на работа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За много хора пускането по течението без много на брой очаквания и to-do list също е стратегия. Аз лично подкрепям планът и стратегията, която дава достатъчно свобода да бъде променяна и напасвана спрямо желанията ни, външни фактори и обстоятелства. Или с други думи: предварително да сме взели предвид всичко извън нас, така че да не ни тревожи докато сме заети и вдъхновени да изпълняваме плана си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Неизбежно хората, които виждат потенциала ни или пък пропускат този шанс; онези, с които работим рамо до рамо; нашите ментори и лидерите, които следваме заради личния пример, който дават и каузите, които подкрепят. Събитията, които оставят отпечатък, за мен са безспорно най-големите ни успехи и най-големите уроци (които първо сме нарекли разочарования).
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако се намираме в една здравословна и подкрепяща среда, на първо място да я адресираме и бързо да превключим в режим „поправка“. Колкото и непоправима да ни се струва дадена ситуация, когато екипността, емпатията и комуникацията са на лице, можем да обърнем курса и крайният резултат да ни удовлетвори дори повече от това, което сме били целеположили.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Кариерно развитие, също както и щастието са понятия, които всеки дефинира за себе си. Концепцията за това какъв път си извървял, каква цена си платил, е не по-малко важна. Бих казала доза автентичност, смесена с визия и ангажираност, голямо количество смелост и адаптивност, забъркани с много емпатия и щипка саморефлексия.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е важна във всеки етап от живота ни. И когато говорим за семейство, съветът сам по себе си предполага доброто намерение, на този, който ви го дава. Разковничето е не допуснем да последваме твърде уверено чужди съвети, мечти или амбиции, а своите. Или казано с други думи - задавайте си въпроси, съмнявайте се, вървете по своя път, а онези, които ви обичат, ще ви подкрепят така или иначе.
- А ако пропадна?
- А ако полетиш?
Работя с хора от години, срещала съм много хора за това време, работила съм със стотици. Някои много лесно поставят границите си, на други им коства бърнаут, здравословни и лични проблеми да достигнат момента с балансирането. Аз съм от вторите. Предполагам рецептата е да забележиш знаците навреме и да се погрижиш за себе си, всичко останало се подрежда много по-добре, когато започнеш оттам.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Първата ми асоциация тук е с пътешествията. Професионалният ми живот и този на пътешественик ужасно много си приличат. На 25 исках да посещавам още и още държави, пред това да обикалям една и съща, за да я опозная на длъж и шир (въпреки, че и това направих). Сега като се замисля: цялото това летене и корабоплаване ми дадоха много, и в крайна сметка любимото ми място на световната карта си остана любимо.
Можете да имате най-доброто от двата свята, бъдете любопитни.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всъщност две са мантрите, които ме водят всеки ден. „Хората ще забравят какво си казал и какво си сторил, но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват“ – Мая Ангелу
Втората е част от така емблематичната реч на Стив Джобс в Университета Станфорд през 2005г.
„Не можете да свържете точките, гледайки напред в бъдещето. Можете да го направите само гледайки назад отминалото. Затова трябва да вярвате, че точките някак си ще се свържат в бъдещето ви. Трябва да вярвате в нещо – вътрешен глас, съдба, карма, каквото и да е. Защото вярата, че точките ще се свържат някъде по пътя ще ви даде увереността да следвате сърцето си, дори когато ви води извън отъпкания път.“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
