Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Във всеки един човек, с който се срещнем по нашия житейски път можем да си вземем нещо. Колко ще приложим и на кого ще позволим да ни повлияе е друга тема.“, споделя Милен Великов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Милен Великов, HR експерт с 12 г. опит, автор на статии и собствени проучвания, баща на близнаци, водещ на подкаста "Капиталът човешки". Обичам да работя с хора, повечето от тях също твърдят, че искат да работят с мен. С времето заобичах да работя с любознателни, амбициозни, споделящи, правещи, питащи хора, без значение от пол, поколение, местожителство или зодия. В практиката си като HR съм срещал много такива. И онакива…, но – всеки е бил лош герой в нечия чужда история.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първите нерегулярни „възнаграждения“ получaвах като сурвакар. Като дете продавах стъклени топчета, предавах липа, събирал съм охлюви, орехи, а първата ми платена работа, след престоя ми в родната казарма бе като сервитьор в кафе. Средното ми образование е с такава квалификация. Уж временно, а се оказа почти 10 г. Това се оказа и най-солидния ми университет за меки умения, управление на конфликти, правене на няколко неща едновременно, комуникация с всякакви хора. Много си взех от различните позиции на които съм бил при този „временен“ престой в ресторантьорството.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако заменим думичката „трябва“ с „искам“, то и потенциалният успех би бил по-реален. Не трябва да имаме нищо, защото просто трябва да имаме такова. Работещо е да имаме това, което искаме да следваме, в което ще участваме активно, в което ще полагаме усилия, ще променяме, измерваме, адаптираме. Ако наистина искаме – ще имаме такава стратегия, която би била добра отправна точка и план за нещо, до което да достигнем желаното ни кариерно развитие. Липсата на лична самодисциплина и консистентност често ни пречи да осъществим каквато и да е стратегия, защото често очакванията ни са повече към другите, по-малко към нас самите.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Има значение, но не е драма, ако не случим на благодатно работно място. Там някъде, където се озовем за първи път можем да научим немалко хубави практики, но и да придобием различни лоши навици, които да не се толерират на следващото ни работно място. Зависи и колко време прекараме там – какво ще дадем, колко ще вземем. Влиянието идва от културата, която ще почерпим. Културата в една компания може да позволява едно, в друга това да е нещо неприемливо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен лично – това са всички професионални или лични проекти, които са доведени докрай, както и тези, при които съм опитал, но не ми е стигнала волята, компетенциите или смисълът се е разпаднал някъде по пътя, а не книгите, които съм прочел. Тези събития и проекти са оставили най-силен отпечатък върху кариерното развитие при мен. Дори наглед да не се припокриват тематично с областта, в която работя, то косвено добавят своята стойност с пътя, който съм извървял, положените усилия и получените резултати, както и хората, които съм срещнал по този път. Хората, които могат да оставят такъв отпечатък може да са различни, в различния контекст и нашата индивидуална зрялост. Такива са предимно учители, университетски преподаватели, по-опитни колеги, подкрепящи мениджъри и др. Такива могат да бъдат родители и роднини. Всеки един от тях може да е в ролята и на ментор, но – когато менторирания е готов да чуе, да осмисли и има силите да приложи.
На теория е ясно, на практика – не, защото рядко си признаваме, че грешим. Може би и една от дефинициите за глупост е да правиш едно и също нещо два пъти, а да очакваш различен резултат. Човек се учи от грешките си, когато разбере, че е допуснал грешка и приеме, че е грешен – той и тези около него. Основно и на първо място е това. Да разбереш кое е било грешното, защо и кое го е направило такова. Без допуснати грешки, осмисляне и анализ – няма реален опит. Но все по рядко допускаме, че можем да допуснем грешки, защото виновен е винаги някой друг. Затова и реакциите са различни. Едно е важно да се разбере – грешки ще има, а на база тяхното осмисляне се акумулира и ценния опит, които на книга е едно, в практиката друго. Нека не бягаме от грешките, но да избягваме да ги повтаряме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бурното и бързо кариерното развитие не е за всеки. Има хора, които не искат да трупат титли, да управляват хора, да не мигват от стрес. И това не ги прави неамбициозни, а хора, чийто фокус е някъде другаде. За тях това не е най-важното днес, може да се окаже, че не е най-важното изобщо. Отделно от това – вождовете са навсякъде, индианците изчезнаха. За останалите, които бързичко се отличават от другите със своята амбиция и проактивност, смятам, че е благодарение на високата им самодисциплина, фокусът към целите, отношението, силната вътрешна мотивация и консистентността с която подхождат. Вярвам и, че са добри в повече от едно нещо. Не винаги е лесно да се работи с такива хора, защото техните темпове са по-високи, както и очакванията към останалите.
Има и друг път – този на връзките и шуробаджанащината. Той не е особено трънлив, за него не трябва подготовка, нито специфични умения – трябва познанство с някой, на който да си длъжен до живот, от който да зависиш какво ще кажеш, как, на кого, какво си мислиш, че мислиш. Има хора, които допускат, че съществува единствено този път, стремят се към него и се заобикалят с подобни „успешни“ примери. Зависимостта води до зависимости, а този тип кариерно развитие съществува. Често за сметка на по-можещите и по-подходящите.
Ролята на семейството е важна във всеки един аспект от живота ни. Кариерните съвети, начинът по който те са дадени и как са аргументирани може да помагат, но може и да пречат, особено, ако са наложени от по-авторитарни родители или такива, които смятат, че щом дядо ти е бил лекар, то непременно и ти си роден за такъв. Тънка е границата от загрижеността и налагането на чуждия кариерен избор и посока. Толкова вредно е и влиянието на родители, които напълно са абдикирали от ролята си на такива. Преди години имах лекция по темата в TEDх Пловдив – „Когато родителите пречат при избора на кариера“. Там споделих три реални истории на провалени кариери и таланти на вече пораснали деца от болните амбиции на техните родители. Нито една крайност не е здравословна и нито един съвет не трябва непременно да се приеме или следва.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Често приятелите имат по-близката гледна точка до нашата, тъй като сме на сходна възраст и допускаме, че мислим по сходен начин. Често на тях споделяме повече. Понякога те може да са нашите референти за бъдещото работно място и довчерашните ни колеги. Но и тяхната роля не бива да се абсолютизира като изцяло полезна. С някои приятели може приятелството да секне, ако намесим прекалено много личното в професионалното и обратното, защото ролите, които населяваме разкриват и поведения, за които не сме мислели, че съществуват. Във всеки един човек, с който се срещнем по нашия житейски път можем да си вземем нещо. Колко ще приложим и на кого ще позволим да ни повлияе е друга тема.
Понякога и рецептите в кулинарията са нещо препоръчително, а не задължително. Рецепта няма, според мен. Отправна точка за поставяне на тези граници би могъл да бъде натрупания опит, от който да извлечеш важните за теб неща, както и самосъзнанието ако спечелиш едно, какво си готов да изгубиш. Има и някакъв вътрешен барометър с кое и докъде си готов на направиш компромис. Отговорът на въпроса „Защо ми е важно“ е друга отправна точка, чрез която да разберем това, с което сме се захванали каква стойност ни носи и нужно ли ни е въобще и къде са границите ни. От друга страна, поставянето на ясни граници може да е формализирана писмена договорка, която да удовлетворява очакванията на всички страни. Едно е сигурно – такива е редно да има, като всяка една страна трябва да я наясно с тях, да е съгласна и да допуска при какви ситуации може да има изключения.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от човека – неговите компетенции, умения, амбиции, както и в какъв контекст очаква да се развива. Зависи и от големината на компанията и нивата в организационната й структура. Като начало – нека е ментално и чисто човешки това развитие на първо място, след това са посоките. Нека си напомним отново, че всяко развитие върви ръка за ръка с още усилия, още работа, още правене и случване. Чакането (извън търпението) не присъства в уравнението, а ролята на късмета е правопропорционална с наличните умения, обема желание, личните инвестиции във време и ресурси.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Много ценни съвети съм получавал, за други съм оставал глух. Това, което е останало в главата и сърцето ми е, че промените са предимно вътрешен, индивидуален и непрестанен процес, който няма нищо общо с късмета, а с повечко четене, правене, падане и ставане.
Какъв съвет бих дал аз? Четири са.
1. Преди да тръгнете да покорявате света, поздравете с „добро утро“ непознат в асансьора, кажете „благодаря“ в магазина, „извинете“ там, където тази думичка (и другите две) ще покаже ниво на култура и отношение.
2. Винаги се сравнявайте само със себе си. В минало време. Тогава ще разберете колко много всъщност сте направили, през какво сте преминали, кои грешки не сте повторили, с кои хора се е пресякъл пътят ви за избран от вас период.
3. От много четене на книги с лесни съвети ще станете добър читател. Търсят се умения, не знания. Прилагайте. Адаптирайте. Променяйте…мислете. Смесвайте теория и практика, винаги си вземете толкова, колкото ще можете да реализирате и не „преяждайте“ с информация, която няма да помните след една седмица.
4. По-честичко „викайте“ Неволята. Готовите съвети, готовите решения и цитатите за вдъхновение са нищо повече от няколко минути ентусиазъм. Пробвайте сами кое работи за вас, изследвайте го сред различни опции до които сами сте достигнали – проправете сами своята собствена пътечка. Неутъпкана, но сред живописни картини, които може би само вие ще видите. Страшничко звучи, но съдбата обичала смелите. Така поне се твърди в една латинска сентенция.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
