Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ключът към баланса между личен и професионален е живот е в това, да не търсим баланс.”, споделя Кристиян Ангелов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте! Казвам се Кристиян Ангелов и имам 15 години разнообразен професионален опит, като последните 12 в Mondelēz International. Благословен съм да съм бил част от повечето ключови отдели за всяка компания: обслужване на клиенти, производство, планиране, търговски маркетинг, търговска администрация, а последните 3 години в продажби.
В личен план съм баща на прекрасна дъщеричка, съпруг на уникална жена, приятел, геймър и се смятам за усмихнат и позитивен човек. Предпочитам студа пред жегата, мразя да ставам рано (при възможност си „дремвам“ до 11), предпочитам планината пред морето, сладкото ми е най-голямата слабост и обожавам да пийвам бира с приятели.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах още в тийнейджърските си години по строителни обекти да работя, за да припечелвам и да помагам на семейния бюджет, но в корпоративна обстановка от 21 годишна възраст, като за 3 години смених няколко фирми, докато намерих работното си семейство в Mondelēz (тогава Kraft Foods) в родния ми град Своге в една прекрасна, вече 100-годишна фабрика за производство на шоколадови изделия.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не вярвам, че кариерата е нещо, което трябва да се планира. Да се напътства – да, но не и планира дългосрочно. Вярвам, че човек трябва да знае къде иска да стигне, но да бъде гъвкав междувременно и да приема предизвикателствата по пътя с усмивка. Колкото повече човек преследва някакви стратегии, толкова по-малко се наслаждава на пътуването и живота преминава неусетно в гонене на следващата позиция. Ключовото за мен е да следваме своята визия и моралните си устои, а живота ще ни даде това от което имаме нужда.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяко работно място ни моделира малко или повече, но по-важни са хората, с които се сблъскваме в работа. Съдейки по личния си опит, първото ми работно място почти няма отражение върху работните ми навици, но примерно работата с една колежка от фабриката в Своге – Анелия Йорданова, бе ключово за формирането ми като професионалист.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен бяха годините в Своге и работата с Нора Филекова (човека, който ми даде шанс), Анелия Йорданова, Николай Кехайов, Георги Кузманов и Ива Момерова – първия ЕКИП, от който бях част. Що се касае за събития, то ще е преместването ми да живея в Румъния. Иначе казано, събитията са тези, които ни предизвикват да се развиваме, а хората са тези, които са ни подали ръка.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си признаем (пред себе си най-вече), че сме допуснали грешка! Ако не осъзнаваме, че грешим или отричаме и се самозалъгваме, то няма как и да се поучим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност! Въпреки това, ще кажа, че бързата работа си остава срам за майстора и бързането през кариерната стълбица е родило достатъчно лоши „лидери“. Опитвам се да кажа, че бързината, с която човек успява да премине през стълбицата, не следва да се приравнява на успех или да е самоцел.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е основата, на която всичко останало стои. За мен лично няма никакъв смисъл от кариерата, ако няма при кой да се прибера в края на деня.
Аз лично не съм следвал съветите на родителите ми и за мен това беше правилното, но тук нещата са строго индивидуални и не бих посъветвал друг да игнорира съвети от семейството си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Те са нашия коректив. Щастлив съм да имам приятели, с които рядко имаме една и съща гледна точка и това винаги ми е помагало да бъда по-осъзнат и да не оставам в „балончето“ ми. Изключително важно е да се заобикаляме не с „еднаквомислещи“, а с хора, с широк поглед към живота, готови да ни вкарат в правия път и отворени към себеразвитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен – не. Никога не ме е бивало да следвам рецепти, като ли да изготвям такива. Ключът към баланса е в това да не търсим баланс. Като с карането на колело – ако започнеш да се чудиш как да пазиш равновесие, ще се озовеш бързо на земята.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Низ от вертикални и хоризонтални движения, но това важи за целия кариерен път, според мен, не само от 20-35 години. Изкачването по стълбицата ни помага да се развиваме и предизвикваме, докато хоризонталните движения ни позволяват да трупаме по-обширен опит и да опознаваме бизнеса в дълбочина.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Кариерен и житейски бих казал. Nan-Kuru-Nai-Sah, или в груб превод: „живей за мига, но с поглед в бъдещето“. Бъдете любопитни, не съдете и радвайте на това, което имате!
