Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Учете и не приемайте нищо лично. Знанието освобождава и дава криле, а когато не приемате нищо лично, можете свободно да действате и вървите напред.“, споделя Деница Черешарова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Деница Черешарова – мениджър Човешки ресурси в Мапеи България ЕООД. Работя в сферата на човешките ресурси над 10 години, натрупвайки локален и международен управленски опит. В Мапеи България работя от малко повече от година и отговарям за всички свързани с човешките ресурси активности. Една от активностите през 2024 г. с която се гордея е т.нар. „Мапеи академия“ която позволи на всички служители в компанията да преминат през специализирани обучения за повишаване на квалификацията и развитие на меки умения.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 18г. Имах необходимост да съм самостоятелна, да управлявам финансите си и да разполагам с изработеното си възнаграждение. Този опит ми донесе свобода, но и отговорност, за които в последствие бях благодарна. Оттогава не съм спирала да работя, като преминах през различни позиции и нива в професионалното си развитие.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, според мен, всеки трябва сам да си отговори на въпроса „С какво искам да се занимавам като порасна“ 😊. Отговора на този въпрос ми помогна да премина през три различни по своята същност и предмет посоки на кариерно развитие и ми даде възможност да опозная ритейл бизнеса от различни страни. На първо място се занимавах с продажби, като това което ме привлече беше комуникацията с хората. На второ място се занимавах с прокюрмънт и допринасях за спестяването на разходи от името и за сметка на компанията. И на последно място, но не и по важност, избрах да се занимавам с човешки ресурси. Това е моето място и в него е моето сърце.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място не оформя човека и неговите работни навици напълно. Първото работно място рядко е избрано след особено дълго размишление ( разбира се, има и изключения 😊) . Обикновено, първото работно място е намерено/осигурено от близък човек, който иска да спомогне за изкарването на пари за лятото. Аз поне бях така – първото ми работно място беше в кантората на моя баща и беше нещо временно и за лятото. Да придобия представа как се изкарват парите и какво е да работиш целодневно. Второто работно място обаче и всяко следващо такова, обикновено са предмет на обмислен избор и предпочитания и очаквания. За да обобщя, бих казала, че всяко работно място оставя следа в нас и върху нашата представа за работодатели и работа като цяло и това е добре, защото ни оформят като личности и професионалисти. Дори лошият опит е ценен опит от който можем да се учим.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ще започна от хората, които оставят следа в нас и върху нашето кариерно развитие. Хората са смисъла и всяко действие или бездействие оставя следа в нас. В този смисъл, и положителните и негативните герои ни маркират и оставят своя отпечатък. В моята кариера има и от двата вида герои – едни ми дадоха знание, разбиране, лидерство, а други ми показаха какви примери не трябва да следваме по пътя си. Но всички ми помогнаха да сформирам своето мнение, предпочитание и знание за професията и живота. Събитията които оставят следва в нас могат да бъдат различни и за всеки значимостта е различна. Не обичам да генерализирам, но препоръчвам да взимаме поука от всичко, което ни се случва.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да се поучим и да се смирим. В момента на случването на грешката не винаги осъзнаваме какво се случва, наистина. Но когато достигнем до този момент самостоятелно или чрез съдействието на друг човек, та било той/тя и наш мениджър, е добре да поспрем, да обследваме ситуацията и да погледнем от дистанция. След като вече сме наясно със ситуацията, следва да изготвим план (не е задължително да е със 100 стъпки) как да поправим ситуацията. Нещата винаги могат да бъдат поправени, винаги.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен тези качества биха могли да са: пробивност, целеустременост, упоритост. Минаването по пътя и разбирането на растежа са ценни моменти от професионалното развитие на всеки човек. Да, някои го правят по-бързо от други. Но, в крайна сметка, важното е да сме със стабилни знания и ясна посока.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Като всяко нещо, съветите са точно това – личното становище на друг човек по дадена тема. Добре е да ги търсим, да ги чуваме, но извървяването на пътя е самостоятелно действие и сами трябва да вземаме решенията си. Вслушването в съветите на другите, та било то и родители е полезно действие и не го пренебрегвам, но предпочитам и съветвам хората да развиват собственото си мислене и преценка за нещата.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятно е и мисля даже задължително да споделяш опита си с приятелите и връстници. Гледната ни точка се определя от личният опит и това което чуваме от другите. Споделянето на опит и мироглед ни помага да доразвиваме себе си и да учим за света.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не, всеки сам определя границите, и доста често те са различни в различните етапи от живота ни. Когато сме в началото на своята кариера, сме склонни да жертваме от личният си живот за да растем в професионален аспект, докато когато сме на възраст, предпочитаме обраното. Всеки човек сам преценява кога, с колко и дали да мести границите, но еднозначно решение и панацея няма.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
По възможност и двете 😊. В тази възрастова граница е добре да се заемат както изпълнителски, така и ръководни позиции, стига да има възможности за това. Ученето и израстването в кариерен аспект се случва през целият ни живот, но в годините между 20-35 г. учим най-много.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Учете и не приемайте нищо лично. Знанието освобождава и дава криле, а когато не приемате нищо лично, можете свободно да действате и вървите напред.
