Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Кристина Мавродиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Предизвиквайте себе си, защото така ставате по-опитни.“, споделя Ралица Луканова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Ралица Луканова, Мениджър бизнес развитие в Offerista Group BG.
Завършила съм “Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и съм Доктор по „Електорална и поведенческа география“. Докторантското изследване и широкия набор от обществени науки ми позволиха да натрупам богата обща култура и различен поглед върху обществено-политически процеси, важни за всяка една публична дейност.
Близо 9 годишен опит в дигиталния свят като акаунт и мениджър ключови клиенти. През последните 5 години професионалното ми направление ме впусна в дебрите на ритейл бизнеса и по-конкретно в сферата на дигиталните брошури. Бидейки част от международната компания Offerista Group Bulgaria успях да натрупам опит, участвайки в множество локални и европейски проекти, имащи за цел дигитална трансформация на търговските вериги от печатни към хартиени каталози. Работата в сферата на retail-a е равнозначна на ежедневна динамичност и множество предизвикателства, които ме мотивират и не ми позволяват да остана в зона на комфорт.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа в студентските си години - още във втори курс като стажант в различни социологически и маркетингови агенции. Съчетанието между учене и работа успяха да изградят в мен бъдещи умения като адаптивност в различни среди и успешно комбиниране на няколко отговорности.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Намирането на точното поприще е изключително трудно, понякога дори е въпрос на късмет. Задържането дълго време на едно работно място понякога е знак, че се намираме в зоната си на комфорт, правим едни и същи действия и взимаме едни и същи решения, на практика тъпчем на едно място и получаваме еднообразни резултати, които неусетно могат да се превърнат в посредствени. От друга страна честата смяна на работната среда също има своите минуси – липса на фокус, липса на адаптивност, недостатъчни професионални способности и много други. И двете положения имат своите предимства и недостатъци зависи какво предпочитаме и къде се чувстваме най-добре. Въпреки това винаги е добре в живота на човек да има стратегия, да знае към какво се цели, защото това, към което се е фокусирал би следвало да е неговото призвание. В общия план следването на точни стъпки за реализирането на тази цел е невъзможно поради множеството обстоятелства и промени, който един кариерен път претърпява. Важно е да знаем какво искаме, а пътят по който ще преминем е неясен. За да сме успешни, преминавайки по този път препоръчвам да сме адаптивни, гъвкави и да имаме усет към нещата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото работно място, на първия екип, на първия шеф е голямо, защото от там започва всеки кариерен път и то завинаги оставя отпечатък върху нас, върху нашето CV. Първото работно място е основополагащо за изграждане на работни навици, етика и работа в екип. Това е и мястото, където се сблъскваме с трудности и се научаваме как да се справяне с тях. Никак не е за подценяване, защото тогава натрупваме знание и придобиваме професионален опит.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всеки един човек, с който живота ни среща не е случаен и няма значение дали е колега, близък, приятел, ментор - всички те оставят отпечатък у нас (позитивен или не толкова). Ключовото тук е до колко ние самите взимаме техните идеи, мнения и препоръки за нашето кариерно развитие. Смятам за най-правилно финалните решения да са си изцяло наши, за да сме сигурни, че те съвпадат с крайна цел, която сме си поставили.
Като преломен момент за кариерното развитие може да се посочи създаването на семейство и деца. Сигурността и радостта, които личният ти живот носят могат да бъдат много мощен двигател за професионални стимули и успехи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Тук отговорът е само един – продължаваме да се учим от грешките си и да се опитваме да ги анализираме, като не се обвиняваме, а вземем максимума полезност. С всяка една научена грешка ставаме все по-добри версии на себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Изключвайки нерационалните начини за бързо кариерно израстване, със сигурност тези хора са склонни да поемат рискове, те са аналитични, адаптивни и имат необходимите знания и умения за това.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е важен фактор при изграждането на индивида и формирането на неговите възприятия за света. Това, което родителите трябва да правят е да възпитават и дават добро образование. От там нататък изборът за професионална реализация е самостоятелно решение. Родителите са компас, а посоката всеки поема сам.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите в кариерния път също е важна. Понякога тези хората са единствените, на които може да споделиш работни проблеми, предизвикателства и казуси. Напълно вероятно е и те да ти дадат най-правилните насоки и съвети, спрямо техния опит.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че има рецепта. Първо обаче ние самите трябва да осъзнаем, че имаме нужда от нея. Такава рецепта не се намира лесно, защото балансът е нещо, което сами изграждаме с ясното намерение да се чувстваме по-добре. При повечето хората това се случва в по-напреднала възраст или със заформянето на семейна среда. Реално тогава осъзнаваме, че имаме нужда от този баланс. В ранните години сме по-склонни да се улисваме в работа и да пренебрегваме личния си живот.
Рецептата при всеки човек е различна и тя е въпрос на вътрешно светоусещане и конструиране. Със сигурност намирането на баланс е здравословна практика, както за работните отношения, така и за личните. Също така опитът показва, че двете роли не трябва да бъдат преплитани, защото рационалността намалява за сметка на емоциите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от това какво точно искаме и от предоставените възможности. В идеалния случай може би е по-подходящо в началните години на кариерата да попаднеш на хоризонтален модел, а след това да надградиш себе си и да поемеш по вертикалната скала. Според мен няма точна закономерност и зависи от човека – ставали сме свидетели и на бързо вертикално развитие още в ранните години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Зоната на комфорт има своите подводни камъни. Предизвиквайте себе си, защото така ставате по-опитни.
