Автор: Бисер Кунчев
Снимка: topthatshot.studio
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Животът ни е съвкупност от няколко различни аспекта - какви сме в работата си, какви родители сме, какви сме в отношенията със себе си, с приятелите, със семейството, с половинките си, каква е ролята ни в обществото и т.н.. Ако искаме да сме наистина щастливи, трябва да намерим баланс между всички тях. Ако се фокусираме само върху един или два аспекта, а другите ни не са балансирани, ние няма да сме щастливи на 100%ивотът ни е съвкупност от няколко различни аспекта - какви сме в работата си, какви родители сме, какви сме в отношенията със себе си, с приятелите, със семейството, с половинките си, каква е ролята ни в обществото и т.н.. Ако искаме да сме наистина щастливи, трябва да намерим баланс между всички тях. Ако се фокусираме само върху един или два аспекта, а другите ни не са балансирани, ние няма да сме щастливи на 100%.“, споделя Поли Янкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Поли Янкова и съм основател на MindHub - мрежа от академии за обучение на деца и младежи по програмиране. Занимавам се с MindHub вече почти 9 години. Преди да стартираме MindHub съм се занимавала с различни неща и в индустрии, различни от тази, в която съм в момента. Това включва и продажби, и бизнес развитие за големи компании. Но преди почти девет години с моя партньор решихме да създадем място, което децата да посещават и да имат възможност да правят това, което най-много обичат, а именно да използват дигиталните устройства. Нашата цел беше да използваме този интерес в посока да развием техни ключови умения и компетенции. Избрахме да организираме курсове по програмиране за деца, тъй като вярваме, че програмирането е много комплексна дисциплина, която развива различни умения у децата. Развива логическото мислене, аналитичното мислене, решаването на проблеми и още много. Всички те са умения, които вярваме ще донесат успех на децата за тяхното бъдеще и кариерно развитие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още когато бях четвърти клас в моя роден град. Стартирах с това да помагам на наши близки семейни приятели като продавах цветя около празниците 14 Февруари и 8 Март. Това беше първата ми работа, която, разбира се, беше нископлатена и почасова.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Много е трудно човек да изгради стратегия за кариерното си развитие особено ако не знае с какво точно иска да се занимава. Повечето млади хора, когато завършват училище и трябва да вземат решение какво искат да учат без да са имали опит в различни сфери, за да могат да преценят кое би им било най-интересно.
Със сигурност обаче това не се отнася до всички. Има много младежи с ясна идея още от ученическите години и се насочват към своята избрана сфера още от момента, в който завършат училище. Но има и много други, които завършват и не знаят какво искат да правят със своето кариерно развитие, което прави и още по-трудна задачата да си изградят стратегия. Според мен е хубаво те да се докоснат до различни сфери още от ученическа възраст - да карат стажове или да работят през лятото. Така те могат да добият някаква представа какво им е интересно и как си представят своето бъдеще. Първата стъпка към това е и изборът на висше образование, от което да има смисъл за тях, а не просто да им донесе диплома, която няма да им трябва след това.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че не задължително първото работно място, по-скоро първите няколко работни позиции, помага да изградим у нас корпоративна култура и работна етика още докато сме млади. Колкото по-рано започнем да опитваме различни дейности и да работим в на различни позиции, толкова по-бързо изграждаме тази работна етика. Тя ни помага да се научим да сме отговорни, да изпълняваме задълженията си, да спазваме графици, да следваме структурата на организацията, в която сме и да получаваме възнаграждение за положените от нас усилия. Това със сигурност много помага и подготвя младите за пътя, който имат да извървят след това.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В моя кариерен път смятам, че най-голям отпечатък върху моето развитие са оставяли мениджърите ми. Те са ме напътствали кое е правилно и кое не, и са ми давали ясна обратна връзка за нещата, които съм правила на позициите, които съм заемала. Когато човек работи на различни места с екип от хора и мениджъри, които следят работата му, със сигурност обратната връзка от всички тях е много важна. Ако си в голяма компания, мениджърите са тези, които имат най-голямо влияние, но ако работиш в малък екип, тогава всеки негов член оказва своя отпечатък върху теб и работата ти. Аз имам опит и в малки екипи, и в големи организации, затова добре знам, че и двата случая е важно да получаваш и да даваш обратна връзка - тя е ключова за развитието, както на отделните личности, така и на всяка компания.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Забелязала съм и при себе си и в своите екипи след време, че когато човек получи обратна връзка най-често първата му реакция е да влезе в отбранителна позиция. Все пак, на никого не му е приятно да чува, че не се справя с нещо. Но след като премине тази първоначална реакция, добре е всеки да осъзнае информацията, която е получил и че тя е в наша полза. Разсъждавайки над нея и работейки в посока подобрение, ще можем по-добре да се справяме с всяко едно начинание и задължение за вбъдеще. Важно е също да знаем и като работници, и като работодатели, че обратната връзка не трябва да е само негативна, тя трябва да е и позитивна. Когато човек си върши добре работата, да получава стимул за това и усилията му да бъдат забелязани. В личен и професионален план, аз държа не само да давам обратна връзка на хората, с които работя, но и да се вслушвам, когато получавам такава. Винаги я анализирам и взимам предвид, за да мога и аз да работя в посока подобряване на моите умения и качества.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Качествата, които хората имат реализирайки бързо кариерно развитие според мен са - проактивност, инициативност, борбеност и решителност. Това са хора, които не се отказват и ясно знаят какво искат да направят в своята кариера. За да имаме бързо кариерно развитие трябва да сме наясно със себе си и своите знания и умения, както и разбира се, да сме избрали правилната сфера, в която да се развиваме. Работната етика също е много важна, защото при бързото развиване в кариерата, трябва да съумеем да запазим именно нея. Да се отнесем с уважение към организацията и към хората, с които работим. Това, че сме се развили, не трябва да влияе на отношението ни към тях, а по-скоро дори да споделяме опита си с тях - кое ни е помогнало да стигнем до тази позиция и как сме се прроменили. Например, ако сме преминали от работник към мениджър, а след това към по-висока позиция в организацията, хубаво е да сме отворени към нашите колеги и да споделяме с тях как се е случила промяната, кои са били усилията, които сме положили, какви са били предизвикателствата ни и със споделяне на личен пример да се опитаме да ги мотивираме. За мен тук се крие ключът към кариерното развитие, независимо дали е бързо или бавно. Всеки има свое собствено темпо. Кариерното развитие е свързано и с развитието на емоционалната ни интелигентност, защото когато се развиваме в работата си, ние се развиваме и като хора и сме по-отворени към това да приемаме нови предизвикателства и да достигаме нови върхове.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Със сигурност семейството е много важна част от нашето кариерно развитие, тъй като това са нашите най-близки хора, които ни подкрепят и разбират всеки ден. Затова и смея да твърдя, че семейството по-скоро играе подкрепяща роля - те ни разбират, изслушват и могат да ни посъветват в дадена ситуация. Неслучайно именно семейството са хората, които дават обратна връзка без значение дали ще я приемеш или не - те не се притесняват да ни кажат всичко. Но трябва да има разбиране. Без подкрепата на семейството ни, ние няма да се чувстваме комфортно и на работното си място и ще срещаме трудности в своето развитие. Вярвам, че семейството има изключително важна роля и трябва да се вслушваме в съветите на нашите близки, но и след това да реагираме спрямо своите виждания и разбирания. Най-важно е човек да умее да поема отговорност за своите действия и направените избори.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите също като семейството играят роля в нашето кариерно развитие,
Ако те са в сфери, близки на нашата или дори същата, е дори още по-ценно да изслушваме и разговаряме със своите приятели. Те могат да ни дадат важни съвети и напътствия за нещо, през което те самите са минали и с което са се преборили, както и ние на тях. Ако сферата им да е далечна от нашата, въпреки тези различния понякога пречките по пътя могат да бъдат много сходни. Затова обмяната на опит и знания е ценен и двустранен процес. Човек се учи цял живот - дали благодарение на обратна връзка или пък на съветите, които е получил, дали от допуснати грешки - това е един път, по който вървим, за да подобряваме всеки ден своето работно Аз.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът е може би най-трудното нещо за постигане. В моя личен и професионален път, често съм се изправяла пред трудности, свързани именно с баланса. Когато започнах своята да развивам своята кариера и когато станах майка и се появи синът ми - това са били моментите, в които съм се борила най-много за постигане на баланс.
Когато става въпрос за баланс не е задължително той да бъде само между личен и професионален план, а баланс във всяко едно отношение.
Вярвам, че можем да се опитаме да го постигнем сами, но ако това не се получи, винаги е добра идея да се посъветваме с хора, които са преминали през това - ментори, които да ни дадат своите гледни точки и начина, по който са се справили.
Друг начин, който на мен лично ми е помогнал много, е четенето на литература по темата. Съветвам хората да търсят различни източници за помощ в книги за личностно развитие и баланс в живота. Съвсем наскоро четох една книга, която много ми помогна. Тя разказва за това, че животът ни е съвкупност от няколко различни аспекта - какви сме в работата си, какви родители сме, какви сме в отношенията със себе си, с приятелите, със семейството, с половинките си, каква е ролята ни в обществото и т.н.. Ако искаме да сме наистина щастливи, трябва да намерим баланс между всички тях. Ако се фокусираме само върху един или два аспекта, а другите ни не са балансирани, ние няма да сме щастливи на 100%.
Хоризонтално или вертикално развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е строго индивидуално и зависи от всеки човек и неговите качества, умения и разбирания за кариерно развитие. В моя личен кариерен път между 20 и 35 год., развитието беше по-скоро хоризонтално. В този период трупах опит в различни сфери и черпих знания от различни места и хора, за да мога след това да намеря своето призвание и да се концентрирам върху него, така че да доведе до вертикално развитие след време.
Може би ще се повторя, но е важно хората да разберат, че ако имат колебания или притеснения, най-добрият съвет, който мога да дам, е да се допитат до хора с повече опит и знания. Получавайки съвети от хора, които са преминали през подобни колебания и трудности, бихме могли да направим изводи и да премислим следващите си стъпки. Методът проба-грешка не е 100% неправилен, той също помага за откриваане на правилния път към успеха. Чрез него се учим повече от грешките си, но ако можем да ги минимализираме, допитвайки се до хора с повече опит от нас, това според мен ще е по-безболезнения подход.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценните съвети, които аз съм съм получавала многократно са: “Не се отказвай!” и “Прави това, което те кара да се прибираш вкъщи с усмивка на лице, дори след дълъг работен ден”.
Съветите, които аз бих дала към хората, които сега започват да изграждат своя кариерен път или са на кръстопът, е да опитват различни неща и да приемат смело нови възможности.
Когато не сме сигурни за посоката, най-добре е да опитаме в различни сфери и компании, да помислим как всяко едно място ни е карало да се чувстваме, кои са били плюсовете и минусите, както и кои са били усилията, които сме вложили и уменията, които сме придобили.
Разбира се, не мога да пропусна и обратната връзка. Винаги когато могат, нека хората да търсят такава от своите колеги и работодатели. Тя ни дава перспектива в нашия кариерен път и може много добре да ни напътства към вземането на решение за следваща кариерна стъпка.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent