Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Вярвам, че идеята за подобряване и усъвършенстване на себе си и на средата, в която живеем, е двигател за това търсене и когато в професионален план тя се прояви по автентичен начин, това се забелязва и води след себе си само позитиви.”, споделя Юлиан Борисов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Юлиан Борисов. Завърших социология преди над 10 години и от тогава се занимавам професионално с въпросници, изследвания, данни, статистика, анализи и machine learning. Имам значителен опит във финансовата сфера, също съм участвал в предоставянето на data science решения за бизнеси в други сфери – оптимизация на доставки в FMCG retail, поддръжка в авиоиндустрията и други. Начело съм на отдел „Бизнес анализ“ в АКПЗ от една година.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 14 години. Започнах редовна работа на 17 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, но тя трябва да е гъвкава според познатото и непознатото. Например преди 15 години не си представях, че ще работя с толкова данни. Тогава „data science” не беше толкова широко употребявана фраза, а “AI Consultant” не е нещо, което изобщо съществуваше тогава. Когато си наясно със знанията и интересите си, можеш стратегически да подбереш посоката, в която да направиш следващата крачка.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи от възрастта на започване, времето прекарано там и до голяма степен от личностни характеристики. Като цяло не бих му отдавал такава важност, но познавам хора, които над 7-8 години са работили именно на това първо работно място. Не мога да твърдя, че то ги е оформило такива, каквито са днес, но мога да кажа, че работата за толкова време на едно място кореспондира с характера на човека.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Добрите и лошите примери в кариерното ни израстване ги помним и различаваме като деня и нощта. Лошите мениджъри със сигурност оставят отпечатъка си, като в последствие разпознаваме „червени флагове“ още на опознавателните интервюта. От друга страна, добрите лидери са ни помогнали да израснем кариерно и понякога дори и личностно. Те нерядко са и част от причините да гледаме напред, да се вдъхновяваме и да се надграждаме.
По отношение на събитията всяко едно може да е значимо за отделен човек. От дистанцията на времето можем да преценим доколко едно събитие е повлияло на кариерата ни, но в конкретния момент зависи изцяло от нашите умения и емоции да го овладеем и надмогнем. В такива периоди е изключително ценно да имаш добър и подкрепящ лидер на своя страна, който може да ти послужи в периода на този преход с най-различни качества – да те подкрепи, да те изслуша, да олекоти и балансира работното натоварване и прочее.
За мен е императив всеки заемащ ръководна позиция да се опита да осигури комфорт в предизвикателни моменти.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да разбере грешката е основополагащо действие, за да може човек да научи нещо от нея. Има разлика между допусната грешка и възприеманата такава. Съществуват токсични екипи, в които идеята за допуснати грешки се вменява на най-ниско ниво, след като мениджмънтът не си е свършил работата.
Анализът на грешките в дадена ситуация е важен елемент, за да може да се отсее правилното и полезното от останалото. Съответно референцията към „негрешно“ или „правилно“ е от изключителна важност. Правилната реакция в името на развитието минава през изучаването на грешките и коригирането им там, където има смисъл. С други думи, ако имаме система, която коригира някои грешки автоматично, може да има повече смисъл да се вложи ресурс в допълнителни проекти и задачи вместо в отстраняването на грешката. Друг пример е с цената на грешката – ако един cost/benefit анализ ни покаже, че цената на грешката е по-ниска от цената за поправянето ѝ, може дори да не си струва да се коригира.
Разбирането на идеята за грешката е най-важният компонент за построяване на нещо прогресивно. Редица бизнеси са оформени около грешки с идеята този път да го направят „правилно“ – предоставят се правилните решения, използват се правилните ресурси и т.н. Понякога дори не съществува „правилно“ – съществува по-добро, по-полезно, по-бързо, а идеята за правилното може да търпи промяна с развитието на времето, културата, целите на организацията и други.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората с бързо кариерно развитие са щастливи участници в подходяща заобикаляща ги социална и икономическа среда. Според мен качествата, които трябва да се проявят в такава среда, са по-скоро фокус, съобразителност, умереност, способност за бързо учене и гъвкавост. Те не са толкова част от характера на човек, колкото са набор от умения и позволяват култивиране, контролиране и съзнателно прилагане. Със сигурност обаче само тези качества без подходящата среда не са достатъчни. Във времето могат да се разпознаят различни образи – агресивни и арогантни, харизматични, умели и любознателни – все черти на характера, който е попаднал в тази среда.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда или по-общо тази, в която израстваме, е критична за оформяне на личността. Ценностите, които възприемаме вкъщи, ни служат цял живот и в професионален, и в личен план. Примерите в семейството, от които се учим, могат да са добри и полезни, а могат и да ни дадат референтна рамка за това, от което искаме да се дистанцираме.
Относно следването на съветите всеки трябва да има инструментариума да прецени дали съветът е релевантен, добър и осъществим. А този инструментариум в известна степен се изгражда в семейната среда. Когато тази среда е заместена от друга (peer, комунална и пр.), тези твърдения отново важат, но ценностната рамка може да има други мотиви и нюанси.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Подобна на гореописаното за семейната среда. Колкото по-голяма роля приятелите изпълняват в нашия живот, толкова по-голямо ще е значението им за оформяне на личността ни, съответно и на кариерния ни профил, който ще развием. В приятелска среда лесно се комуникират работните предизвикателства, като приятелите могат да дадат различен прочит на служебните казуси. Също могат да осигурят подкрепа в напрегнати периоди, съответно косвено да имат ефект върху представянето ни в офиса.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Мисля, че в последните години изкристализираха няколко рецепти, които обаче са различно приложими според индивид, среда, професионална роля и други. За едни работи принципът в края на работния ден да оставят всичко в офиса (лаптоп, мисли, задачи, мейли) и да се отдадат изцяло на хобита и близки хора. За други гъвкавостта и разполагането с нефиксирано време позволява наместването на личния живот и работните задачи в различни от стандартните работни часове, съответно и свобода за фокус в личен план, когато е нужно. Това може да важи и за по-креативни роли, но също и за родители с малки деца, които редовно боледуват и искат внимание. Съответно балансът се определя индивидуално, но се регулира както от индивида, така и от работната среда. Затова и по-предпочитани са работодатели, които позволяват индивидуална интерпретация и прилагане на work-life balance.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете. Не бих казал, че едната посока може да замести другата. От една страна, натрупването на повече опит в хоризонтален план обаче (тоест разширяване на технически умения и експертни знания) може да улесни значително вертикалното израстване. Има обаче и редица примери за лидери, които твърде рано са заели ръководна позиция поради причини различни от меритократични. Те рядко се справят добре с управлението на експертиза и процеси.
От друга страна, закопаването само в технически умения пък оставя една част от личностния потенциал недоразвита, като това не е задължително негатив. Според мен една добре балансирана смес от хоризонтално и вертикално развитие съобразено с профила на професионалиста е здравословно в тези възрастови граници.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не съм получавал много кариерни съвети, но със сигурност понякога се случва да ми ги търсят и да ги давам. Не мога да отсея един като най-ценен, но мога да споделя какво работи според моя опит.
Търсете по-добри начини за всичко! Стремежът към подобрение дава удовлетвореност. Това може да означава стабилен research, нови експериментални разработки, провеждане на редица срещи, разговори с непознати и какво ли още не. Съответно може да резултира в смяна на система, подход, среда, организация, дори жителство. Вярвам, че идеята за подобряване и усъвършенстване на себе си и на средата, в която живеем, е двигател за това търсене и когато в професионален план тя се прояви по автентичен начин, това се забелязва и води след себе си само позитиви.
