Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мирослава Дерменджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Много е важно да зачитаме работата на колегите ни и да показваме благодарност.“, споделя Златина Михайлова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Златина Михайлова, основател на ЗИВО ЕООД, консултант в областта на развитието на хората с над 25 годишен опит, професионален индивидуален и екипен коуч, фасилитатор, PhD. Щастлива съпруга и майка на четири деца
Ако ме питате с какво се занимавам? От края на миналия век помагам на хората да откриват смисъла на това, което правят и това, което са; а на компаниите – да изграждат „човешки“ работни места, където хората действително да могат да дават най-доброто от себе си, и по този начин да се постига успеха. От няколко години, активно предоставям индивидуален, групов и екипен коучинг, с което искрено се гордея.
Ако ме питате къде съм работила? Имала съм щастието да работя в изключително професионални екипи, рамо до рамо с подкрепящи колеги и вдъхновяващи лидери. Много съм научила в консултантският екип на Делойт, работила съм като Групов мениджър Организационно развитие за denkstatt GMBH, била съм в екипа на Софарма Трейдинг. От няколко години едновременно съм HR Consultant на Boehringer Ingelheim в България и активен предприемач с малката ми, но много смислена компания – ЗИвО – където съм всичко – организатор, продавач, създател, треньор, консултант….
Ако ме питате коя съм? Определям себе си като артист, който създава смислени преживявания за учене и развитие. Аз съм добра майка, доколкото имам сили, на 4 прекрасни деца. Любима съпруга. Вечно учеща се жена.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още в училищните години. Преди да кандидатствам в Университета, считах, че е важно да имам професия, за да мога да си изкарвам хляба сама, ако не ме приемат да уча. Тогава взех изпитите за сервитьорка, но ме приеха още първата година и не се наложи да практикувам тази си специалност. Работих като стажант в една застрахователна компания. След това и като продавач в книжарница.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да. Аз знаех в 10 клас къде искам да уча, и какво искам да уча. В първи курс, знаех какво искам да работя и къде. Причината е, че бях изпробвала различни роли, и знаех какво по-скоро ме привлича и какво не. Тези „експерименти“ можех да ги правя в различните организации за ученици и студенти, в които се включвах. В AIESEC учих и пробвах много различни дейности. Разпитвах хората около мен, или ги наблюдавах и така си представях как аз искам да съм полезна, съответно – с какво да се занимавам „като порасна“.
Да – стратегия е необходима, но също и последователни действия след това.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи колко време ще прекарате на това място. Ако е за кратко време, може и да не е грандиозно. Но ако се задържите – вероятно ще е живото-определящо. Забелязала съм, че моите съученици и състуденти, до голяма степен продължиха да се развиват в сферата на първата си работа. Струва ми се, че първото, важно работно място, има формираща роля за това, какво да е отношението на един човек към работата му, екипа, резултатите, клиентите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В една от първите си много любими работи, в NEWi, екипът ни беше като малко семейство. Тогава, аз като мениджър обучения бях написала една бележка на дамата на рецепция „Направи това и това, така и така. Злати“. На следващия ден, моят мениджър Таня Бояджиева, ми беше оставила бележка „Важно е да използваш „Благодаря“, дори и когато листчето е малко“. За мен беше важен урок как с всяко действие мога да показвам зачитане и благодарност към другите. Една дума – голям ефект.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Хубаво е, когато човек се учи от грешките си, но често наблюдавам, че вместо в процес на учене, хората (или аз) изпадаме в процес или на обвиняване на другите, или на жестоко критикуване към себе си. Правилната реакция е да сме мили и честни със себе си. Аз лично, предпочитам да си дам време и да преценя какво искам да спра да правя, да променя, или да започна да правя. Понякога искам помощ от колега или приятел да разбера по-добре какво ми е помогнало да сгреша.
Все пак, според мен, едно от здравословните действия е да спреш.
Преди да продължаваш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любопитство. Дисциплина. Човечност. Адаптация. Трудолюбие. Чувство за хумор.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не зная дали „трябва“ да следваме съветите на родителите си. Зная че има смисъл да се вслушваме в това, което казват, и след това на база на нашите ценности и на нашите стремежи да си поставяме целите. Също зная, че е хубаво да им се обаждаме редовно 😊, и да сме им благодарни за това, което са ни дали и ни дават.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Важна! Приятелите са онези хора, с които споделяш душата си, преживяваш емоции, правиш нечувани неща. Нашата професионална изява е част от нас, от живота ни. Когато можем да обсъждаме с приятели стремежите си, уроците си, несгодите, трудностите, тогава имаме силна подкрепа.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не, няма. Аз не вярвам в баланса. Вярвам в съзнателния избор. Това означава, да сме наясно и да сме честни в отговора си „Какво ми е важно, ама наистина, за мен в този момент? На какво искам да посветя времето си (живота си) следващите 1/2/3 седмици/месеца?“ След като си отговорим, можем да следваме този избор без усещането за претовареност и вина. Когато работих върху докторантурата си, вече имах четири, при това малки деца. Но знаех какъв ми е приоритета за определен период от време. Имах подкрепата от семейството. Заедно успяхме.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Лично аз вярвам, че по-важно е да има развитие на способностите, уменията, характера. В много съвременни организации няма много роли в йерархичната стълбица. Но има много широко поле в рамките на една позиция. Аз не веднъж съм си създавала „роли“ в моята „роля“, за да мога да се науча да правя нещо ново или да мога да променя професионалните си способности (например, да говоря уверено пред 300 души, както ще ми се случи съвсем скоро на конференцията на БАУХ)
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не помня такъв съвет, сигурно са били много. Ако аз искам да дам съвет, бих казала „Решете кой/коя искате да бъдете, как искате да сте полезни на този свят, какво наистина е важно за вас (кои са вашите ценности) и с какво не бихте искали да направите компромис, с какви хора искате да споделяте едно пространство – и тогава ДЕЙСТВАЙТЕ. Експериментирайте, раздавайте се и търсете, докато не намерите вашето място – сърцето и ума, заедно, ще ви дадат обратна връзка дали сте там.“
