Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Понякога вглъбяването в конкретен план не ни позволява да видим всички възможности покрай себе си.“, споделя Добрина Пенкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Добрина Пенкова и от 2019 заемам позицията Търговски директор в Cooolbox. По образование съм психолог, имам две деца, куче. Обичам да чета, но все още не съм преминала на дигитален носител на съдържанието и предпочитам добрата стара хартиена книга. Библиотеката вкъщи е разделена на две части, едната с прочетените книги и втората- с непрочетени такива, вдъхновено от Умберто Еко.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 17 и от онзи момент, до днес, винаги съм работила и съм била финансово независима.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги е добре човек да има стратегия за развитието си, но и да бъде адаптивен към средата и ситуациите покрай себе си, да е готов за импровизация, лека промяна или тотално пренасочване. Понякога вглъбяването в конкретен план не ни позволява да видим всички възможности покрай себе си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен оформянето на кариерните навици започва далеч преди първата работа на човек. Тези навици се градят още в ранна детска възраст, с ученето на значимостта на дневния режим и личната хигиена, по-късно и изпълнението на задачи за самостоятелна работа (домашни). Ако не са създадени такива навици у човек още като дете, то по-късно това ще се изисква доста по-големи усилия и воля.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-голям отпечатък върху кариерното ми развитие са оставили тези хора, които са създавали обстановка, в която не се притеснявам да призная, че не разбирам и имам нужда от помощ. Събитията, оставили отпечатък в кариерното ми развитие са всички обучения и уъркшопи, през които съм преминала в годините (и продължавам), всяко едно от тях е било полезно по свой начин. Разбира се, появата на първото ми дете също изигра ролята на силен мотиватор - винаги съм искала да давам добър пример чрез действия.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За мен най-правилната реакция за допусната грешка е да тя да бъде призната (най-вече пред себе си), така може по-лесно да се пристъпи към анализ, без той да е замъглен от излишни детайли (ама аз, ама той…) и да се вземат мерки за поправянето на грешката. Често грешките се оказват начин да научим нещо трайно, за цял живот както се казва.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Обикновено хората, които претърпяват бързо кариерно развитие са силно адаптивни, фокусирани в собствените си действия, понасят критиката като градивен фактор създавайки съзнателна потребност от самоактуализация. Висока емоционална интелигентност и собствени техники за справяне със стреса.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен ролята на семейството е емоционална подкрепа. Разбира се че всеки родител иска най-доброто за детето си, но ако Стив Джобс беше слушал само съветите на родителите си, днес нямаше да се радваме на apple продуктите.
И все пак, силата на това родител ти да ти каже “вярвам, че ще се справиш” може да даде крила, по-силни и големи от тези на енергийната напитка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите в етапите на кариерното ми развитие е най-вече обмен на информация и опит.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не мисля, че е възможно да се даде универсална рецепта за баланс между личния и професионалния живот, както и че границата между тях може да бъде ясна. Всяка ситуация е субективна, но ако се стремим към управленски позиции, трябва да сме наясно и с отговорностите, които идват с тях. Както е казал Айнщайн, за да задържиш баланса в живота си, не трябва да спираш да се движиш.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Във възрастта между 20-35 години, според мен трябва да се стремим към плавно развитие. От една страна, това са най-силните години на човек от биологична гледна точка, но все още, според мен, няма добре изградени стратегии за справяне със стреса и вероятността от поява на burnout синдрома е значително по-голям. Всичко в живота е добре да се случва постепенно.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Избягвам да давам съвети, но може би бих препоръчала на младите да не правят на всяка цена и всичко само и само да се издигнат или да получат по-високо възнаграждение. Правете нещата, за които вярвате, че са смислени, добри, че имат стойност за повече хора, включете моралните си компаси и бъдете верни на себе си. Намирайте време за спорт, особено преди важни срещи и събития, спортът значително подпомага по-добрата мозъчна дейност и намала нивата на стрес.
