Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Камелия Атанасова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Бъдете много упорити и отговорни към всички, за да заслужите доверие, което впоследствие се възнаграждава. Винаги вярвайте в добрия изход дори на безнадеждни ситуации. Старайте се да избирате хора, от които има какво да научите и които да Ви помогнат за личната реализация. Предизвиквайте се сами!“, споделя Десислава Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Първо, благодаря за поканата да направим това интервю. Изпълнявам длъжността „старши финансов анализатор“ във финансовия портал MoitePari.bg почти от началото на създаването му, тоест от близо 17 години. Работата ми е свързана с изготвяне на проучвания и анализи на финансовият сектор. Автор съм на множество публикации и проучвания с финансова насоченост. От 8 години с екипа ми организираме форум за лични финанси, който всяка година надграждаме и разиваме, така че да сме конкурентни и най-вече полезни за аудиторията. Нашата през годините се отличава с това, че поставяме полезността и знанията, които можем да предоставим, преди постигането на конкретен пряк финансов резултат. Повишаването на финансовата грамотност на населението е мисия на нашата фирма, но и лична мисия на всеки един член на нашия екип.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа веднага след придобиването на бакалавърската ми степен по специалност „Финанси“ от УНСС. След успешната защита на дипломната ми работа, бях поканена на интервю в MoitePari.bg и започнах работа непосредствено след това. Възрастта, на която започнах беше 23 г. На този етап нямах никаква представа в кое конкретно направление във финансите искам да се развивам. Задължителният стаж в банкова институция, който трябваше да премина, докато следвам всъщност ме накара да се замисля дали искам да извървя дългият път за реализация в банкова институция и избрах различен кариерен път, който сега ми носи голяма удовлетвореност.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм привърженик на идеята за професионална реализация, според завършената специалност. За мен наистина е много важно всеки човек, завършил висше учебно заведение, да продължи професионалната си квалификация в конкретното направление, за което се е обучавал. В личен план съм много благодарна на своите преподаватели, че успяха да ме научат на дисциплина и знания, които и до днес използвам в работата си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Никога не съм разбирала хората, които често сменят работното си място. Мисля, че в голяма степен изграждането на трудови навици се определя от фирмената култура, която всяка организация следва. Моето настоящо работно място всъщност е и моето първо работно място. Ето защо считам, че с годините и постоянството си човек изгражда характер и успява да се надгражда в своята среда. Разбира се, екипът, с който работи, също е много важен. Аз не съм част от Z поколението, което е много различно в това отношение. Те са много по-склонни често да променят работното си място и да търсят варианти за по-високо заплащане и по-добра реализация.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Конкретно при мен най-голямо влияние върху избора ми на професия са оказали моите преподаватели в университета. Немалка част от тях срещам и днес и изпитвам огромно уважение към тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Аз съм човек, който вярва, че цял живот се учим и то се учим много от своите грешки. Грешките и пропуските за мен са опит. Страхът да не грешим често ни предпазва от ценен опит, необходим, за да успяваме и продължим развитието си. Когато човек е по-млад е съвсем нормално да е по-несигурен в себе си. С напредване на възрастта и натрупания опит, който често е резултат от допуснати в миналото грешки, ситуацията значително се променя и той става значително много по-уверен в себе си. Често мениджърите искат да наемат екипи от млади хора, което пък изисква търпение и толерантност към възможностите те понякога да бъркат. Съветът, който мога да дам на такива мениджъри, е, да се вслушват в младите хора и своите подчинени. Те често имат ценни наблюдения за вътрешните процеси в самата организация, които са важни, но убягват на висшия мениджмънт.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бърз ум, ясна мисъл, ловкост, смелост, търпение, адаптивност и не на последно място отговорност. Лично за мен подобаващото поведение, възпитание, външен вид и изказ са визитната картичка на всеки човек днес. Конкретно в сферата на финансите лоялността, доверието и конфиденциалността също са ценни качества.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Трябва да се дава свободата всеки сам да избира своята професия. Не съм привърженик на предаването на професия от поколение на поколение. Според мен всеки притежава лични качества и родителите трябва да предоставят възможност на децата си да развиват и да ги подкрепят в личните им избори за кариерна реализация. Моите родители са ме подкрепяли винаги и продължават да го правят чрез конкретни житейски напътствия. Винаги са уважавали моя избор и мисля, че това ми е помогнало много. Свободата сам да избереш професията си, както и свободата изобщо, означава поемане на по-голяма лична отговорност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Огромна! Аз лично неведнъж съм имала моменти, в които никой не ми е вярвал, че нещо ново, което искам да предприема може да се осъществи и именно те са били онези, които са вярвали в мен и са подкрепяли. Приятелите са ценни и със съвместните забавления, които ни помагат да излезем от невинаги веселата рамка на работните задължения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всеки един от нас има различна граница и предел, до достигането на който успява да бъде сто процентово ангажиран със служебните си задължения. Аз лично, когато усетя, че започвам системно да се уморявам и прегрявам, избирам тихи и ненаселени места сред природата, които ми помагат да възстановя баланса си. Времето, прекарано с дъщеря ми също много ми помага в това отношение.
Корпоративната култура на компанията също е много важна и може да изиграе ключова роля в задържането на дългогодишни и опитни специалисти. В САЩ например голяма част от компаниите предоставят възможността на дългодишните си служители да вземат т.нар. „творчески отпуск“ от няколко месеца до година, който често е необходим за един стабилен рестарт, ако не искаме да сменяме работното си място.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз бих препоръчала хоризонтално развитие, предвид необходимостта от натрупване на повече опит на тази възраст. Мисля, че това е моментът, в който служителят трябва да научи много неща за спецификата на длъжността, да опознае организационната култура и фирмената среда, както и да формира конкретни трудови навици. Ето защо ако човек усети, че организацията съответсва на неговите възгледи и желае да продължи развитието си в нея, препоръчвам в първите няколко години след започване на работа, развитието да бъде хоризонтално. Този ценен опит ще бъде полезен за последващото вертикално развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Винаги се доверявайте само и единствено на собствената си интуиция. Искайте мнение, но решавайте сами. Когато взимате важни решения, отстранете емоциите си. Бъдете много упорити и отговорни към всички, за да заслужите доверие, което впоследствие се възнаграждава. Винаги вярвайте в добрия изход дори на безнадеждни ситуации. Старайте се да избирате хора, от които има какво да научите и които да Ви помогнат за личната реализация. Предизвиквайте се сами!
