Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Бъдете решителни и правете своите грешки, а не чуждите. Останалото се учи.“, споделя Александър Балджиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Колегите ми често се шегуват, че в мен живеят двама души, които обаче много си приличат и дори си помагат. В професионален план съм Директор Операции във FOUND – ново поколение английска data & AI driven recruitment и консултанска компания. Занимавам се с бизнес управление, изграждане и менажиране на екипи в последните почти 10 години. Имам шанса да помагам като ментор на младежи в различни програми и да срещам страхотни хора като университетски преподавател. От време на време пиша статии с професионална насоченост или пък участвам като key-note speaker в различни професионали формати. В свободното си време обаче съм истински българин, който си пуска отпуска, за да прави ремонт на къщата, която с приятелката ми имаме на село. Нещо, което пък планирам да направя съвсем скоро е да изкарам капитански курс и да се науча да плавам.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа полулегално някъде на 15- 16, като всяко момче от морето. Ето, признавам си. Много добре го помня, защото от малък имах желание и амбиция да се справям сам с живота. До колкото това изобщо е възможно за дете, което още живее под покрива на родителите си. Разбира се, това бяха първите ми, не особено уверени професионални стъпки, но за няколко седмици работа като сервитьор в родния ми Бургас, спечелих първите си 200 лв. от труд. Всичко отиде за учебниците ми за 1вия есенен срок и за един чифт дънки. И бях много горд! Първата ми по- сериозна работа обаче беше като специалист по продажби в голям телеком, място откъдето научих много за добрите и не толкова добрите практики по продажби и екипно управление.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Моят отговор е „Да“. Въпреки това, нека сме реалисти. Не всичко върви по начина, по който си го представяме, особено когато и самите ние не сме напълно завършени личности на 14-15 години. А тогава обикновено започват да се формират идеите за бъдещите ни работни планове. Моята визия винаги е била да развивам качества, които да са широко приложими и които да дадат максимална възможност за реализация. Това и се опитвам да предам на студентите, на които преподавам. Да развиват умения като критично мислене, аналитичност, емпатия и боравене с информация — това са уменията на XXI век, които са и ще бъдат ключови за поколението Z. Адаптивността е изключително важна и трябва да се научим да я прилагаме както в работата, така и в ежедневието.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първите работни ангажименти винаги са добър урок за изграждане на характер, трудова дисциплина и поставяне на граници. Kaто натура съм изключително проактивна личност и винаги съм се стремял да давам повече от това, което се иска от мен, но и да попивам и уча повече, отколкото ситуацията на работата ми на пръв поглед предполага. Мисля, че в този баланс се крие зрелостта да прецениш кога едно работно място е подходящо за теб или не. Винаги това ме е водило в кариерния ми път и ми е давало увереността да кажа „ДА“ на работно предложение или да сложа край на такова, без угризения или съжаления.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Без изненада, това са менторите и лидерите, които срещаме. Изключителни хора, с много качества, които живота ни дава шанс да опознаем в академичните среди или в компаниите в които работим са ни палили. Трудно вярвам на думи, такъв ми е характера и за това се вдъхновявам от хора, които могат да увличат с пример. Въпреки всичко обаче, напук на очакванията, поне толкова голям, ако не и по-голям отпечатък оставят и събитията, в които съм претърпявал неудачи. Връщам лентата назад в главата си често и виждам грешки, които съм допускал, борбите които съм водил. Не бива да изпитваме панически страх от провала, той винаги може да ни сполети под една или друга форма. Ключовото е да се научим да си вземаме уроците от него. Перифраза на реплика от една кино-класика гласи, че не е важно колко удара сме понесли от живота, а да можем да продължим след и въпреки тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да я преживеем и осмислим. На думи звучи лесно, но на практика съвсем не е така. Грешките идват, когато започнем да излизаме от зоната си на комфорт и се предизвикваме да растем. Да разбереш какво не си направил правилно, без да оставиш егото ти да диктува, е изключително трудно. Имам лична история от преди години, в която взех решение, което много време след това преживявах като личен провал. С времето обаче осъзнах, че това не е така и благодарение на този урок днес съм израснал като по-уверен човек в личен и професионален план. И надградих себе си. За което съм благодарен, защото единствената битка, която вече водя, е тази да бъда по-добър за самия себе си, за да съм такъв и към колегите, приятелите и жената до мен.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тук вероятно ще се изразя твърде натуралистично. За мен онези хора, които прогресират в кариерата си заслужено (подчертавам заслужено), са тези, които са проактивни и не ги мързи. Това са личностите, които водят с пример и имат силата да се заявяват. Всички допълнителни атрибути на успеха идват в последствие: увереност, постижения, признание. Но в основата са работата, усилията и инвестицията на време и желание. Ако те мързи просто не става.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Всеки родител иска най-доброто за детето си. Няма как да не се влияем от насоките на хората, които са ни създали и оставили в главите ни разбиранията за добро и лошо. Моят пример в това отношение е много силен, макар родителите ми да са се развивали в коренно различни от мен посоки — майка ми е медицинска сестра, а баща ми е специалист по пожарна и аварийна безопасност. От двамата съм взел идеята, че трябва да полагаш старание в работата си и да правиш каквото трябва. Да направиш всичко, което зависи от теб, за да получиш успеха… НО и да си щастлив по пътя към него. Ако не си, ако ти и семейството ти страдат, то цената е много висока и трябва добре да си помислиш дали искаш да я платиш.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Една крилата мисъл на Айнщайн гласи, че ако си най-умният в една стая, то вероятно си в грешната стая. Не знам дали е приложимо и за приятелите, но мога да кажа, че имам удоволствието и привилегията често да съм в „правилната стая“. По природа се обграждаме с личности, които да ни импонират емоционално, такива с които да „кликнем“ на жаргонен език. Ако разглеждаме общуването си с хората като форма на емоционални транзакции, в които даваме и получаваме емоции, то приятелите могат да са много мощни батерии или пък изключителни консуматори, които да трябва да изключим.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За рецепта не знам, но така нареченият бърнаут съществува. Изпитвал съм го на гърба си и съм работил със страхотни професионалисти, които не могат да развият потенциала си заради стрес, претоварване или липса на граници. Основно правило, което ни споделят при всеки полет със самолет, е че в случай на авария първо трябва да сложим собствената си кислородна маска, преди да се втурнем да помагаме на другите. Този принцип може да бъде приложен и в личен план. За мен той символизира отговорност — да бъдеш отговорен към своето здраве, семейство и близки, и да контролираш това, което можеш. Важно е да не губиш сили, фокусирайки се над неща, които са извън твой контрол. Само така можем да останеш надеждна опора за тези, които разчитат на теб. А дали work-life баланса е мит, ще оставя на всеки да прецени за себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Честно казано, за мен няма значение. Като професионалисти трябва да се движим напред и да надграждаме, без значение от възрастта и начините, по които го правим. Светът е многолик, хората сме толкова различни и надали има формула за успех тук.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Човек трябва да е много внимателен какво си пожелава и какви съвети дава. Опитвам се да спазвам висока хигиена в това отношение, но има един лайтмотив, който се прокрадва на всеки етап в живота ми и който се опитвам да предам на студентите и по-младите ми колеги: да бъдат решителни и да правят своите, а не чуждите грешки. Останалото се учи.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
