Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не съседите, не колегите, ние сме онези, които управляваме живота си и кариерата си!“, споделя Галина Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Галина Георгиева – щастлива с изборите, които съм направила дотук и позитивно гледаща напред. В последните 17 години съм част от екипа на „Дунапак Родина“ АД, част от международен холдинг, с централа във Виена - компания, която разработва и осигурява опаковъчни решения от велпапе за всички индустрии, като съм ръководител на отдел Човешки ресурси за България. Майка на двама тийнейджъри, момче на 13 и момиче на 18.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Израснах в семейство с три деца (късметлийка съм с по-малки брат и сестра близнаци) и труда за нас беше нещо естествено, всеки трябваше да върши нещо и да помага и на останалите. И това много ми помогна по-нататък в живота, защото знаех, че ако не положа усилия, няма как да се случи нищо и никой няма наготово да ми даде каквото и да е. В периода на прехода, родителите ми, които по онова време бяха учители, взимаха и надомна работа, така че имахме малка манифактура всяка вечер в хола.
Първите истински спечелени пари обаче дойдоха чак в студентските ми години, когато започнах да давам уроци по математика и английски език и да превеждам към агенция за преводи. В онези години стажовете не бяха толкова популярни и възможностите за студентите бяха доста ограничени, и като цяло – неплатени. Много от състудентите ми работеха не по специалността ни и само малцина „щастливци“ бяха намерили работа като преводачи или преподаватели. Бях много доволна, че имам източник на доходи и въпреки, че не беше постоянен и голям, веднага инвестирах спечеленото в курс по италиански език. Убедена бях, че ще ми потрябва и след години се оказа, че именно това спомогна да развия кариерата си в нова, положителна посока. И това е урок, които се опитвам да предавам на децата ми, и на учениците, с които работя като ментор – че непрекъснато трябва да инвестираме в себе си, и че винаги трябва да мислим една крачка напред. Инвестициите в знания и умения трябва да са ни приоритет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, но…не съвсем. Да, защото трябва да имаме яснота за посоката и пътя, който искаме да следваме. Това обаче изисква доста добро себепознание и лично аз съм сменяла леко посоките, но винаги е оставала онази нишка, която ме свързва с хората, развитието, комуникацията, подкрепата в осъзнаването на важното и ценното. Но същевременно казвам „не съвсем“, когато е налице криворазбраното преследване на позиции, титли и въобще, бягането извън смисъла на работата. Много харесвам работата с ученици и студенти, с хора, които имат яснота накъде вървят, но искат да виждат и цялата картина, да разберат логиката на процесите, на бизнеса, на живота, ако щете. Клише е, но наистина пътя, който изминаваме, докато преследваме целите си, е важен, защото така растем, така се обогатяваме, така се развиваме. За съжаление съм била свидетел на бързо прегорели млади и талантливи хора, точно защото бързото постигане на целта ги е сварило неподготвени, не-калени, не-готови да потърсят помощ. И тогава всички губят - и човекът, и средата или компанията, в която работи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е като първата любов – може да е щастлива или не, но уроците се помнят цял живот. И също като при любовта, ако е било правилното, ще имаме добри навици с добри примери, ще сме имали ментори и положителни образи, които ще са готовата основа, върху която да надграждаме. И обратното, ако е било място, от което не сме получили подкрепа и внимание, след това ще ни трябва време, за да повярваме, че има и различни работни места, компании и работни отношения. Затова съм силен привърженик на популяризирането на менторите на работното място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Помним хората, които са различни от нас и събитията, които са предизвикали смесени чувства и емоции. Така сме устроени, помним онова, което е изградило нови невронни вериги. Познатото и близкото ни вкарва в режим на спокойствие и сигурност. Тогава не учим, не надграждаме. Но, когато правим план за кариерата си, е много по-лесно да си кажем, „Ааа, образованието на директора е същото, като моето, сигурно и аз мога да постигна такива успехи.“ И да паднем в капана, като очакваме, че това е модел, който се повтаря от само себе си, без допълнителни усилия, без още повече работа, без отдаване. И по същата логика – помним грешките си много по-силно и дълго, отколкото моментите, в които сме били похвалени.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Приемане и възможността да си дадем време, за да я осмислим. Всеки има нужда от различно време, като тук и възрастта има значение. Да признаем, че сме сбъркали изисква силата да приемем другата гледна точка и факта, че не сме съвършени. И смелостта да се поставим в ролята на незнаещия, на ученика, на онзи, който ще трябва отново да положи усилия и да понесе отговорността си. И да продължи напред. Приемането на човешката ни природа, на склонността ни да грешим, да учим, да се изправяме и да споделяме знания, при това все по-динамично, предвид скоростта, с която се развива света, е от ключово значение за дългосрочно и устойчиво кариерно развитие.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Визия, смелост, любознателност, упоритост, работоспособност, умения да изграждат отношения на доверие, отговорни, хора, които взимат решенията бързо и комуникират ясно.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не е задължително. Семейството е пристан, но мястото на корабите е в морето, нали? Много внимавам какво казвам на децата ми, защото искам те да правят изборите си сами (и въпреки това, знам, че семейството и средата влияят), и да носят отговорността си. Ще имат моята подкрепа независимо от всичко, но мечтата ми за тях е да са смели и да пробват.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ако приятелите са истински, а аз съм благословена с такива, ще ни приземяват или изритват точно тогава, когато ни е нужно. И искрено пожелавам на всеки да открие своите.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепти няма. Ключовото тук е да следваме усета си и собственото си чувство за хармония и баланс! Не съседите, не колегите, ние сме онези, които управляваме живота си и кариерата си!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че има правило. Важното е да не спираме да преследваме мечтите си, независимо от възрастта.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ще използвам един цитат:
"Успехът не е окончателен, провалът не е фатален: Смелостта да продължиш е това, което се брои." - Уинстън Чърчил
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
