Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Павел Стефанов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„При мен първото работно място ме научи да работя здраво и да съумявам да се разбирам с различни по характер хора.“, споделя Анна Ангелова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анна Ангелова и съм Директор на дирекция „Платежна институция“ в БОРИКА АД - Националният картов и платежен процесор. По образование съм икономист, но кариерният ми път е преминал през много различни индустрии и професии. Това разнообразие в опита ми оказва голямо влияние върху възприятията ми към работната среда, на начина ми на общуване с колегите, на уменията ми да се справям в трудни ситуации.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 18 години, в далечната 1985 г. Работех като екскурзовод, съпровождащ англоговорещи туристи в България. През 1985 г. получих и първото си възнаграждение, в размер на 135 лв. Бях невероятно щастлива и си купих обувки с тях. Не ми беше лесно, но пък се радвах, че мога сама да си изкарвам хляба и да не тежа на родителите си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля, че при всеки човек е различно. Поне при мен, кариерното ми развитие е било изцяло да мога да грабна отворилата се пред мен възможност веднага. Беше по-скоро въпрос на късмет да се окажа в най-подходящото време, на най-подходящото място. На няколко пъти в кариерата ми това се е случвало:
В туризма – когато от екскурзовод станах представител на Британска туристическа фирма – бях избрана от фирмата, след като английската представителка трябваше да се върне в страната си, поради болест в семейството.
В банката – когато приятелката ми, на която бяха предложили позицията, каза, че е бременна и не може да се яви на интервю. Явих се на интервю и това сложи началото на 16-годишната ми кариера там.
В настоящата ми компания също се беше освободила позиция и се свързаха с мен неочаквано за интервю. Това всъщност даде началото на една много успешна кариера в компанията, която поддържа цялата национална платежна инфраструктура и през която минават всички финансови трансакции у нас. И така, в интересни и предизвикателни проекти, повечето от които се случват за пръв път в България, минаха 8 години, за да стигна до висша ръководна позиция днес.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
При мен първото работно място ме научи да работя здраво и да съумявам да се разбирам с различни по характер хора. Научи ме на дисциплина, научи ме, че проблемите ни винаги са си наши собствени и няма кой друг да отговаря за тях.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Уважавам хора, от които мога да се науча на нещо. В моя живот съм се учила от доста хора, които са съумели да ме впечатлят със знания и умения, които да ме обогатят.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Както винаги казвам на дъщеря ми – няма по-голям учител от живота, греши, продължавай да грешиш, и като дойде време, ще си победител.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не съм сигурна как да отговоря, от позицията на моите 39 години трудов стаж, но съм виждала млади хора, които, неподготвени за високата си позиция, се главозамайват, губят връзка с действителността и започват да се държат арогантно с хората, които са техни подчинени. Това е била и причината да напусна едно от моите предишни работни места.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не, не трябва. Ако бях следвала съвета на родителите си, сега трябваше да съм концертираща пианистка – което беше мечтата на майка ми. Отново ще дам пример с дъщеря си. Аз не мога да й казвам какво да харесва, това не е моят живот. Няма как да накараш насила един човек да върши някаква работа, ако той не я харесва. Оставила съм я да се развива напълно самостоятелно и да реши, как иска да прекара живота си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Аз съм един щастлив човек като стане въпрос за приятели. Винаги, на всички етапи от кариерното ми развитие съм успявала да създам приятелства на работното място. И до ден днешен тези приятели са до мен и ме подкрепят.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Отглеждам сама дъщеря си и това се оказа най-голямото предизвикателство в живота ми. Направих много грешки, признавам. Преди беше невъзможно да постигна баланс между личния и професионалния живот, но вече може би съм помъдряла и съумявам да балансирам, което е добре както за мен, така и за фирмата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално. Вертикалното води до доста плачевни резултати, които споменах по-горе.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Работете това, което ви харесва. Ходете на работа с удоволствие, но когато това се промени, вероятно е време да си тръгнете.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
