Нищо не е вечно – и хубавото и лошото

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Татяна Чохаджиева

”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

”Натрупаните знания и опит са от изключтелна важност, за да направиш следващата стъпка в своето развитие, но и за да оправдаеш възложеното ти доверие и още повече за лично самочувствие.“, споделя Борислава Борисова, поредният ми гост в рубриката.

Коя е тя?

Здравейте, казвам се Борислава Борисова и се чудя как да отговоря на този въпрос. Някой друг да е имал затруднения? Аз съм майка на малко дете, която според някои хора се върна прекалено рано на работа, но истината е, че харесвам това,с  което се занимавам и се чувствам по-пълноценен родител и не съжалявам за решението си. Също така съм съпруга, домакиня и търговец на силови трансформатори на пълен работен ден. Определено multitasking-a е една от силните ми черти, за което съм благодарна на образованието ми от Нидерландия и Швеция. Обичам да съм сред хора, да разрешавам проблеми и да бъда полезна. Със съпруга ми мечтаем да се пенсионираме в Испания и слънцето да ни радва всеки ден.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първото си възнаграждение получих съвсем случайно. Бяхме 7 или 8 клас и ни заведоха от училище до посетим Пловдивския панаир. Там един човек предложи на мен и на приятелката ми да раздаваме листовки срещу заплащане. След около час и половина, ние бяхме готови, той беше доволен от нас и ни даде по 15 лв. Спомням си много добре сумата, защото се почувствах страшно богата. Това се случи в годините, когато на децата им даваха по 1-2 лв. на ден за училище и беше добро възнаграждение. Следващата ми по-сериозна работа беше още първата година като студентка в София. Занимавах се с промоции на различни продукти целогодишно и така си помагах финансово.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

При мен такава няма. Аз съм от хората, които вярват, че добрата подготовка и себеусъвършенстването са ключови за всяка ситуация .Също така, че понякога е необходим малко късмет, за да направиш следващата крачка. Живеем в прекралено динамична среда и не мисля, че може да имаш една стратегия, която да ти помогне да се развиеш.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Смятам, че кариерните навици до голяма степен зависят от човека, но определено и работното място оказва своето влияние . При мен промоутърството ме научи на точност, комуникация с хората, дисциплина при провокация, аргументираност за качествата на продукта и всичко това ми е полезно днес като търговец.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Кариерните ни пикове и спадове. И е от особено значение да може да ги различиш в ежедневните битовизми, с които сме заобиколени. От една страна, в тези моменти е важна личностната реакция – Как се справяш? Променяш ли се? Адаприраш ли се? Отказваш ли се? От друга страна, кои хора са до теб в тези моменти. Разбира се, когато си на върха, имаш много приятели. По-набюдателните лесно могат да преценят истинските интереси на тези доброжелатели. По-интересно е, когато си на дъното , дали има някой който е готов да ти помогне да излезеш от там?

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Спокойствие, никаква паника. Грешките са част от ежедневието. Един път допуснати няма как да върнеш времето назад. Така че вместо да се фокусираш върху тях е време да мислиш за решение и на по-късен етап евентуална превенция. Но това може да се постигне с максимално чисто съзнание и аналитична мисъл.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Това обикновено са много амбициозни хора, които често мислят извън поставените рамки. На някакво ниво работохолици, които искат да намерят трайно решение на проблема,а не временно отлагане на същия.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

И да, и не. Зависи доколко сферите, в които работим се доближават. Родителите ми никога не са ме поставяли под напрежение да избера определена професия в живота. Положиха много усилия да ми дадат добро образование и така ми дадоха свободата сама да реша с какво да се занимават. Винаги са ми давали съвети при нужда. Основно ме научиха, че всяко нещо в живота има две страни и винаги трябва да знаеш какво даваш, за да получиш. Към днешна дата за кариерното си развитие се допитвам основно до съпруга ми, както и той към мен. Стремим се двамата да растем заедно и да взимаме най-добрите решения за семейството ни.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Може да бъде доста разнообразна, особено, ако е наистина добър приятел. Може да бъде упора в труден момент, съвет на база преживявания, препоръка, контакт.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Теоретично съставките са известни, но практически количествата все се променят и накрая резултатът никога не е еднакъв. Аз лично не мога да кажа, че съм намерила моята. Но не я търся. Адаптирам се еждневно или поне се опитвам.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

В тази възраст е важно да има всякакво развитие и човек да иска да научава по нещо ново всеки ден. Звучи клиширано, но наистина не разбирам хората, които не искат да се развиват особено в тези години от живота си. Натрупаните знания и опит са от изключтелна важност, за да направиш следващата стъпка в своето развитие, но и за да оправдаеш възложеното ти доверие и още повече за лично самочувствие.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Нищо не е вечно – и хубавото и лошото.