Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ивелина Чолаковa
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ценен за мен е бил съветът да искам помощ, когато имам нужда. А, моят към читателите на WorkTalent е да търсят общности, към чиито ценности спадат. А, защо не и да градят такива?“, споделя Диляна Денева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Родена съм във Варна преди 36 години. Партньор съм в първата агенция за LinkedIn маркетинг в България - BookMark. През 2022 година участвах в проекта на Forbes България „Жени на върха“, който отличава успешни дами в различни сфери на бизнеса. Имам публикации в сп. Forbes България, сп. Икономика, Дневник, Uspelite.bg и др.
Завърших психология в The Open University, Великобритания. Имам петгодишен опит като координатор на проекти в правозащитната сфера в европейската неправителствена организация European Network on Independent Living, базирана в Брюксел. Понастоящем съм и отговорен редактор на най-голямата онлайн медия за книги и четене – AzCheta.com.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На около 16 години поличих първия си хонорар. Към онзи момент бях се занимавала с модерен балет от 8 години и бях корепетитор на малките деца в школата. Освен хонорара, който ми даваше известна финансова независимост (да не товаря родителите си с разход за джобни пари), този ми опит ме окрили и с отговорността да предам на по-малките от мен знания. Да се учим да носим отговорност от малки (и преди 16-годишна възраст, разбира се) според мен е ключово за изграждане на основите за това да си добър професионалист, независимо от областта.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност не съм човекът, който може или иска да каже дали “трябва”. Дори не съм сигурна, че има еднозначен отговор на този въпрос. Да имаш визия за няколко стъпки напред и да си изградиш стратегия е нещо чудесно. Би ти осигурило някаква що-годе ясна пътека, по която да се движиш и да измерваш резултатите спрямо действията.
Ако говорим за съвсем млади професионалисти – смятам, че не е фатално да не си напълно убеден в това, което искаш в дългосрочен план. А и времената, в които живеем, по-скоро не предполагат избор на професия, с която стартираш след университета и да стигнеш до пенсия с нея. Важна е адаптивността и във всеки един момент да знаеш, че средата може да наложи промяна и ти имаш силата да се нагодиш по най-добрия начин.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Както споменах по-горе, според мен първите професионални опити са от изключителна важност най-вече заради настройката – да се научиш на лична отговорност. В този ред на мисли препоръчвам книгата на Натаниъл Брандън “Да поемем отговорност”, в която понятието “отговорност” е изчистено от тежкото бреме, което понякога асоциираме с него, и е изведена на преден план свободата, което то носи.
Важно е и на какъв работодател попадаме в първата си работа. Ако този човек успее да бъде по-скоро ментор отколкото работодател, той/тя ще посее семенцето на това да искаш да научаваш още и още, да не те е страх от грешки, да работиш в екип и да превръщаш работата в удовлетворение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За да не повтарям ролята на ментора, ще отбележа първите по-стресови моменти на работното място. Лидерите на екипи (според мен, а и не само) трябва да познават хората, с които работят. Да знаят какво ги мотивира, как учат, с какво темпо се движат, как реагират на критика и още много. Тяхната подкрепа в напрегнати ситуации е ключова за това да не развием страх от провала. Много е писано преди мен за важността на грешките и как без тях не можем да ставаме по-добри, така че няма да философствам по темата. Но си мисля, че истински важна е ролята на мениджъра, който има адекватна реакция в “бурно море”. Ето тези моменти остават и носят, може би дори несъзнателно, увереност (или липсата ѝ) за това, че можеш да се справиш, стига да запазиш спокойствие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Приемането на факта, че не е възможно да си перфектен в 100% от времето, носи лекота (и предпазва от прегаряне предполагам). Обезкуражаването от неуспеха е най-непродуктивната реакция, която можем да имаме. Всъщност ние нямаме друг избор освен да продължим напред, нали? Тогава нека поемем своята лична отговорност и осъзнаем, че пътят ни ще е осеян и с куп грешни избори и ходове. Животът е красив и с тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Те често са от онази група с ясно начертания кариерен план. Суперзвездите имат преди всичко хъс за напредък и умеят да доказват правотата на идеите си. Но макар да живеем в задъхано забързан свят, не смятам, че бързото преминаване в йерархията на една компания, да речем, е задължителен признак за успех. Нито честата смяна на работното място в търсене на по-висока позиция. Постоянството и упоритостта не са овехтели качества, ако и да не се вписват в съвременната култура на бърза консумация.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда е важна за оформянето ни като личности - няма как да не влияе и на нагласата ни за кариерен път. За щастие, не е единствен определящ фактор и примерите за неблагоприятни условия в семейството, които не са попречили на някого да следва мечтите си, не са малко. Трудностите ни карат да растем, въпреки това не пожелавам никому неподкрепящо семейство. Подкрепа е най-доброто, което родителите могат да дадат на децата си, а инвазивната намеса в техния кариерен път ми звучи като много грешен избор.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Според мен средата ни, хората, с които общуваме най-много, е по-важна отколкото осъзнаваме в ежедневието си. И е едно от най-важните неща, за които да се грижим през целия ни живот. Тук наистина носим лична отговорност да се обграждаме с хора, които имат благотворно влияние върху нас – като хора, професионалисти и всички роли в живота ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Загубих листчето с рецептата, но ето по спомен: щипка осъзнатост, поръсени с още осъзнатост. Въпрос на разбирания е дали е добре двете да се смесват, да се размиват или да са напълно разграничени. Аз съм избрала вариант, в който не мога да не гледам на хората в екипа ни като част и от личния ми живот. Това е все едно да твърдим, че психиката и тялото ни не са свързани. На работа аз съм професионалист, но и просто човек. Не изисквам с всеки да съм приятел, но е съвсем естествено да станеш близък с хора, с които споделяш ценности.
Ако говорим за нездравословно обсебване на работата ни – може би е добре да се запитаме какви липси компенсираме с това поведение. И да слушаме повече себе си, тялото си, собствените си нужди. Понякога те не нашепват, а крещят, но ние си затваряме очите пред тях и резултатът няма как да ни хареса.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Много конкретен въпрос, но пак не мога да обобщя. Хората днес могат да сменят посоката си на развитие на 35 и в това няма нищо чак толкова страшно. Професии отпадат, ние се променяме, по-свободни сме от всякога да търсим себе си през целия си живот. А и не всички имаме едни и същи приоритети. Съжалявам, че саботирам въпроса със “зависи” :)
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ценен за мен е бил съветът да искам помощ, когато имам нужда. А, моят към читателите на WorkTalent е да търсят общности, към чиито ценности спадат. А, защо не и да градят такива?
