Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В бизнеса човек много често се вдъхновява за работни решения от ситуации извън работата.“, споделя Славея Петева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Славея Петева и съм Мениджър човешки ресурси в „Ханон Системс Пловдив“ ЕООД (производител на автомобилни компоненти и директен доставчик на най-големите автомобилни брандове). Като образование съм юрист, а кариерният ми път е преминал през различни индустрии, роли и култури на управление (балкански, западноевропейски, американски, азиатски), което вярвам, че допълнително ме е обогатило като професионалист в областта на човешките ресурси.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Връщам се доста години назад😊. Бях студент предпоследна година и много исках да започна да се издържам сама (бях на около 20 години), за да облекча родителите си финансово. Започнах работа в новоремонтирания и обзаведен търговския отдел на предприятие с дълги традиции в производството на мебели в Пловдив. Управителят беше с гръцка националност, а всички служители – българи, повечето „стари“ служители на компанията. Тогава получих първите си знания в корпоративна търговска среда и помня, че беше много предизвикателно, но пък всички колеги бяха изключително кооперативни. Помня, че не ходех, а тичах, когато се движех между офисите и се чудех, как другите успяват да си свършат работата, без да тичат😊
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Тук ще се изкажа непопулярно – не съм привърженик на конкретните стратегии, а по-скоро на умението да се ориентираме в хаоса. Много често плановете ни се провалят, но това което е задължително за успешното кариерно развитие е да имаме смелост да следваме интуицията си и да имаме „уши да чуваме“ в какво сме добри – това винаги е правилна посока. Аз лично вярвам повече в пътя и ценностите, които ни водят, отколкото в конкретната цел. И разбира си – да се трудим много, много, много – това винаги се вижда.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Това е нещо като първите седем години😊. Първото работно място задава стандарта, по който ще мерим и ще надграждаме следващите работни места – с две думи, колкото „по-висока“ е летвата в началото, толкова по-добре, и това ще даде своите плодове в бъдеще, нищо че ще е трудно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място – семейната среда. Тя трябва да е подкрепяща и да осигурява свобода, сигурност, и ценности. Можеш да полетиш само ако си стъпил на сигурно място и имаш простор. Аз лично съм имала изключителен късмет в това отношение и много ми се иска да успеем със съпруга ми да осигурим същите условия на сина ни. По сходен начин – колкото по-стабилен екип имаме, толкова по-успешно ще е развитието ни. Затова не трябва да се страхуваме да имаме силни екипи – това е благословия, а не опасност за ръководителите. Тук също имам късмет да се радвам на един прекрасен екип от професионалисти, за които ролята им в компанията е мисия, а не просто работа. Всички други личности, които оказват влияние над кариерното развитие - роднини, приятели, колеги са примери за поведения, които ни харесват, или не ни харесват – всичко това ни изгражда. Аз винаги съм се учила и от добрите („да, така се прави“), и от лошите примери (например „да не правя така“:).
„Отпечатъкът“ е толкова по-голям, колкото по-силно се докосва до ценностната ни система.
Да се зарадваш, че знаеш какво имаш да подобриш и да не се афектираш, ако някой реагира осъдително – той/тя просто не владее умението да дава обратна връзка, което не е твой проблем😊
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие не трябва да е самоцел, защото обикновено цената е висока (здраве, семейство, приятели). Все пак, ако човек винаги дава повече, отколкото се очаква от него/нея в работата, ще бъде забелязан и възнаграден.
Ако родителите ни са достатъчно мъдри, няма да ни дават прекалено много съвети😊
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
С годините, приятелите ни стават по-скъпи и по-близки от повечето роднини. В кариерното ни развитие обаче, ролята им е като при семейството – не трябва да прекаляват със съветите, защото всеки притежава своя прочит на проблеми/ситуации/емоции и не е здравословно да ги налага над приятелите си.
Не е задължително да има ясни граници, ако човек „живее“ и кипи с това, което прави. В бизнеса човек много често се вдъхновява за работни решения от ситуации извън работата. Също така, с колегите си прекарваме по-голямата част от ежедневието си – с моя екип си споделяме и много лични радости и тревоги - това ни сближава и аз не бих сложила граници в тези отношения
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това е възрастта, в която обикновено човек намира пътя си в професионално отношение, но посоката зависи от личностните особености. Познавам изключителни експерти, които биха били нещастни ръководители (ако бяха избрали вертикалното развитие) и изключителни ръководители, за които мога само да благодаря на съдбата, че ме срещнала с тях (добре, че са станали такива)
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получавала е „опитай и ако не ти допадне, ще можеш да се върнеш“ – така ми осигуриха спокойствието да направя много важна и безопасна промяна в кариерата си.
Най-ценният кариерен съвет, който мога да дам е – наслаждавайте се на пътя, на всяка стъпка от кариерата си, защото тя няма да се повтори, но ви изгражда и винаги се стремете да давате повече от очакваното.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com