Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всеки човек, че трябва да се научи да разделя личния от професионалния си живот и да бъде отдаден на принципа, че най-важно е да е щастлив в това което прави.“, споделя Лидия Лютакова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Лидия Лютакова и съм родена 1979 година. Завършила съм частно училище с икономически профил, а в последствие и Стопанска Академия Д. А. Ценов в град Свищов - специалност Счетоводство и контрол. Като втора магистратура съм завършила Валутен и митнически контрол. Първата си работата по специалността , която учех започнах през 1998 г. в производствено предприятие в химическата индустрия. 10 години по-късно започнах работа в счетоводна кантора, като Ръководител екип, отговорен за повече от 80 фирми, с различен търговски и производствен профил от почти всяка сфера на бизнеса. Продължих професионалния си опит, като Заместник главен счетоводител на Ековис България, където работих от създаването му като франчайз до 2019 година, след което фирмата претърпя разцепване и разделяне на бизнеса си. За период от година и половина бях Консултант в Българска счетоводна компания, след което продължих отново в Ековис България, като Главен Счетоводител до 2024 година, когато смених бизнес средата от счетоводни къщи, отново към търговска компания и започнах работа, като Главен Счетоводител в Опаковка БГ.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Както вече споделих 1998 г. бе годината, когато още студентка по специалността Счетоводство и контрол, започнах да работя, като счетоводител. Реално моя трудов живот започна 1996 година. Като всеки млад и отговорен човек мечтаещ за самостоятелност, учейки средното си образование работех през летните ваканции и в почивни дни. Това бе моя принос за родителите ми, както и моята заявка, че желая да вземам самостоятелни решения за моите финанси.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трудно е да се следва стратегия, с която да обвързваме живота си, защото за израстване в кариерата са нужни, както много знания, така и много работа. За жалост понякога дори и това не е достатъчно и живота ти предлага предизвикателства, които ти трябва да избираш. Мога да кажа, че стратегия никога не съм имала, но съм вярвала че това което работя е професията, която харесвам.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В моя случай първото работно място е имало влияние до толкова, че да ме насочи към това да уча, за да мога да успявам. То беше в магазин за дрехи и аксесоари, като продавачка.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Трудно ми е да посоча, защото по природа аз съм учещ се човек. Човек, който изслушва и възприема. С годините тази моя черта се е утвърдила и бих казала, че за кратко време мога да добия обща представа. Предполагам, че това се нарича житейския опит да общуваме и да вадим изводи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Казват, че хората са два типа – Тези които се учат от грешките си и тези които се учат от грешките на другите. В началото на моя живот определено съм била от първия тип хора и това мога да кажа, че е по-трудния път. С годините човек се учи да бъде от втория тип хора. Истината според мен е винаги да изваждаш изводите и да ги помниш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Никога не съм била от този тип хора. Винаги съм постигала всичко с много труд, много преглътнати трудности и много упоритост. Затова не мога да дам отговор за тези хора. Според мен качесвтата, които притежават тези хора, трудно могат да се определят, като християнски ценности.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук може би ще ви изненадам в първата част на въпроса. Семейството няма роля в кариерата, то търпи незгодите на кариерното развитие. В посока на родителите – В моя случай избора счетоводител бе препоръчан от моите родители и той се оказа и моята професия в която мога да изразстна и да бъда добра.
А, каква е ролята на приятилите ни в етапите кариерно развитие?
Да градиш приятелство в моята професия, няма отношение с кариерата ми. В счетоводството няма интересни истории за маса или нещо, което всеки го разбира и би било забавно или подходящо да се разказва. Отделен е и казуса, че ние счетоводители имаме задължението да пазим тайната на нашия работодател.
Има ли рецепта за откриване на баланс и поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Няма такава рецепта. Всичко е опит и компромиси.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане за възрастта 20-35 години?
Тук отново едва ли аз съм точния пример, защото аз работя от 16 годишна и в моя случай 20-35 години е било време за вертикален кариерен разстеж.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бих казала на всеки човек, че трябва да се научи да разделя личния от професионалния си живот и да бъде отдаден на принципа, че най-важно е да е щастлив в това което прави.
