Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иван Чохаджиев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Следвай сърцето си. Ако нещо ти подсказва, че не си на точното място, вслушай се в интуицията си, открий своя “икигай”. Според японската култура икигай е пресечната точка между нашите талант, страст, призвание; това, което ще ни носи доходи и това, което по някакъв начин е от полза за обществото.“, споделя Татяна Чохаджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Татяна Чохаджиева, фотограф. Занимавам се предимно със сватбена, семейна и портретна фотография.
Завърших телевизионна журналистика в СУ "Св. Климент Охридски" със специализация във Висшето училище по журналистика в Лил, Франция. Около 10 години работих като репортер, редактор, водещ на новини и публицистични предавания в различни медии като ББТ, ПРО.Бг, ТВ+, Нова телевизия, България он ер. Автор съм на документални филми, посветени на аутизма и малките хора; публицистични поредици за изоставените деца, както и за донорството и трансплантациите на органи в България.
От 2014 г. работя като фотограф на свободна практика. Имам отличия от международни организации за сватбена и семейна фотография, както и от български фотографски форуми - Fearless Photographers, Wedding Photojournalist Association, НАПСФВ (Националната асоциация на професионалните сватбени фотографи и видеооператори), Фото форум.
Повече за мен и моята работа може да научите на сайта ми: https://tatyana.photography
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Получих първото си възнаграждение, когато бях на 14 години - след като спечелих литературен конкурс на печатно издание за авторски разказ. Спомням си, че с парите си купих трилогия на Андерсеновите приказки. Интересен факт е, че настоящата ми професия - фотограф на свободна практика - наскоро ме отведе да снимам сватба в Копенхаген и посетих пристанището Нихавн - мястото, където Андерсен е живял известно време и точно там е написал някои от най-известните си приказки.
Първото ми работно място беше университетското радио Алма матер, където започнах да работя още в първи курс, предимно като репортер и водещ на новините. Там бях на хонорар. А първият път, когато ме назначиха на трудов договор, беше в Балкан българска телевизия (ББТ), където започнах като стажант и продължих работа като репортер, редактор и водещ на новините.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам, че е важно и полезно да имаш визия за професионалното си развитие. В същото време да не следваш сляпо начертания план, а да държиш очите си отворени за нови възможности, които може да се появят по пътя.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Средата изгражда характера, така че избирайте внимателно първото си работно място - спрямо динамиката там се създават важни навици и ценности, които ни съпътстват и занапред.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са били истински лидери на работното ни място - успели са да ни вдъхновят чрез личния си пример, с умението да ентусиазират екипите, да дават редовна обратна връзка, да поощряват постиженията, да създават общност и позитивна атмосфера. И разбира се, колегите, с които често сме се чувствали като семейство. В настоящата ми професия - клиентите, които се превръщат в приятели и с добрите си отзиви ме мотивират да ставам все по-добра в своята работа.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важното е да приемеш, че не е възможно да си перфектен. Както се казва - само този, който не работи, не греши. Другото важно нещо е да не го приемаш драматично, а като ценен опит. Да не се откажеш генерално, а да си дадеш време за почивка и осмисляне на ситуацията, да продължиш напред по-мъдър с поуките от случилото се.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Желание за придобиване на нови знания. Нагласата “да не лежиш на стари лаври”, а всеки път във всяка ситуация да показваш най-доброто от себе си. Умението за общуване и развиване на мрежата от контакти. Последователност и доказване на устойчивост във времето, изграждане на добра репутация като за компетентен човек в своята област, на когото може да се разчита.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си? А каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Много съм благодарна на родителите и приятелите си, че винаги са ме подкрепяли. Особено когато се чудех дали да поема несигурния път на свободната практика. В същото време съм на мнение, че човек трябва да поема отговорност за собствените си избори. Може да иска съвети, но преди всичко трябва да се вслушва в себе си при взимането на важни решения и да е наясно, че не може да прехвърля вината на другите, ако плановете му не проработят, както е очаквал.
Сещам се за един анекдот с два варианта на развитие: в единия случай млад мъж искал да стане клоун, но родителите му го накарали да избере престижната професия адвокат. След години - претоварен от работа, без личен живот, нещастен и сърдит, обвинил родителите си, че не са му позволили да реализира истинския си талант и да бъде щастлив. Във втората версия го подкрепили да следва мечтата си, а след години той ги попитал: “Защо ми позволихте да стана клоун и сега да съм беден и нещастен? Трябваше да ме насърчите да стана адвокат…”
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моят съпруг също е сватбен фотограф, но на този етап снимаме отделно, така че запазваме някакви граници между професионалното и личното. Иначе гъвкавото работно време, което ни дава свободната професия, е много полезно в нашия случай при отглеждането на две малки деца. В същото време работата е много повече, отколкото при “нормален работен график”. Все още търсим рецептата за баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен първо е хоризонталното развитие - да заемеш повече различни позиции, за да натрупаш опит и да опознаеш по-обширно сферата на дейност на компанията, а след това да мислиш за растеж в йерархията.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Следвай сърцето си. Ако нещо ти подсказва, че не си на точното място, вслушай се в интуицията си, открий своя “икигай”. Според японската култура икигай е пресечната точка между нашите талант, страст, призвание; това, което ще ни носи доходи и това, което по някакъв начин е от полза за обществото.
Отново от японската култура е философията, че винаги трябва да даваш най-доброто от себе си в своята работа, да се потопиш в настоящия момент и да работиш така, сякаш всеки път ти е за първи път. Рутината, която в западната култура се счита за нещо отегчително, японците приемат като възможност за самоусъвършенстване. Тази идея е представена брилянтно във филма на Вим Вендерс “Перфектни дни” (2023). Описан е животът на чистач на тоалетни в Токио, който върши работата си с такова достойнство, прецизност и отдаденост, че тя изглежда като истинско изкуство.
Друг важен съвет, който бих дала, е да сверявате часовника си, но да не се сравнявате прекалено с конкурентите от вашата ниша, защото “сравнението е убиец на радостта”. Открийте и развивайте вашата автентичност, уникалните си черти, вашия собствен глас. Рано или късно те ще бъдат оценени. И бих завършила с цитат от любима книга - “451 градуса по Фаренхайт” от Рей Бредбъри: “Няма значение какво правиш, стига само с докосването си да можеш да превърнеш едно нещо в нещо, което не е било преди, в нещо ново, което ще прилича на теб, след като отдръпнеш ръцете си. Именно в докосването се крие разликата между човека, който само коси полянката и истинския градинар. От косача няма да има следа, градинарят ще остане там цял живот."
