Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„За да бъде успешен на висока служебна позиция един кадър следва да е натрупал преди това не само професионален, а и житейски опит.“, споделя Ани Капралова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Ани и съм завършила Право в Софийския университет. През годините съм работила в адвокатски кантори, консултантска фирма, водеща национална телевизия и международна софтуерна компания. Миналата година придобих магистърска степен по Бизнес администрация в УНСС. Понастоящем съм Старши юрисконсулт в отдел „Правно обслужване на общобанкови процеси, некредитни продукти и дистрибуция“ на Oбединена българска банка АД.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
От малка много исках да бъда самостоятелна и си спомням, че през лятото преди 12 клас реших да си намеря работа, за да си изкарам пари за море. Тогава кандидатствах по обявя от вестник за барманка в едно малко кафене в съседен столичен квартал. Собственичката отиваше на някакви лечебни процедури за месец и търсеше някой, който да се грижи за заведението през това време. Ако не греша - заплатата за целия период беше 100 лв. На моята възраст тогава това ми се струваше работа-мечта 😊. Реално жената наистина ми беше гласувала голямо доверие, защото аз отварях сама кафенето сутрин, правех непрестанно кафета, обслужвах клиентите, приемах доставки, почиствах и т.н. с две думи „въртях кафенето“ съвсем сама. Е, истината е, че колкото и да се борех за самостоятелност, когато затварях вечер към 22ч се налагаше винаги някой от семейството ми да идва, за да не си тръгвам сама в тъмното от там до вкъщи. По тази причина родителите ми бяха скептични към този мой порив за „самостоятелност„, но все пак се радвам, че в крайна сметка ме подкрепиха да натрупам този житейски и трудов опит.
По-късно вече като студент по Право, започнах своята първа почасова работа, свързана със специалността, като стажант в престижна бутикова немско-българска адвокатска кантора. За разлика от сега, тогава почти нищо не можеше да се върши онлайн и в учебно време между лекциите в университета тичах по справки в съдилищата, внасях документи в държавната и общинската администрация и с часове чаках по опашки за регистрации и пререгистрации на фирми в Търговския регистъра.
През три от летата в студентските ми години пък пътувах по популярната тогава програма Work and Travel в САЩ и там продължавах да развивам своята “кариера“ в сферата на ресторантьорския и кетъринг бизнеса и смея да твърдя, че времето там реално ми даде възможност в най-пълна степен да изпробвам моята самостоятелност- на хиляди километри от родината и семейството . Въпреки многото и не лека работа, помня тези лета като едни от най-емоционалните, безгрижни и незабравими в живота ми. Дори днес пихме кафе с баща ми и той ми показа, че е с часовника, който му бях донесла като подарък от Щатите. Вече, почти 20 години по-късно той го носи често и явно има по-силен сантимент и от мен, защото винаги покрай часовника споменава, че е бил горд как съм спазила уговорката ни да му възстановя първоначалните разходи за първото ми заминаване. Този подход създаде в родителите ми още по-силно доверие към мен, а на мен самата ми даде по-голямо увереност в собствените ми способности да поемам отговорност и да постигам целите си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
При мен дългосрочните стратегии никога не са работили нито в житейски, нито в работен план и отдавна съм се отказала да ги създавам и следвам. Съдбата винаги е била по-изкусен стратег от мен и ме е възнаграждавала с по-доброто, от това към което съм се стремяла. Когато реша да уча нещо ново никога не търся мигновената му реализация и принос в кариерата ми, но рано или късно то винаги е давало своя положителен заряд и практическо приложение и ми е отваряло непланирани преди това възможности. Ако все пак трябва да определя моето поведение в работата ми като стратегия, то това да бъда точна, честна и коректна с работодателите и колегите ми, е моята.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Както вече споменах първите ми работни места са били съвсем различни от сегашната ми работа на юрист. Истината обаче е, че и в тях съм използвала същия подход, който прилагам и днес- да действам отговорно, да спазвам трудовата дисциплина и срокове, да поемам лична отговорност в самостоятелните задачи, но с лекота да работя в екип за общите цели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Човекът, който е бил моята „пътеводна светлина“ в юридическата кариера и не само, е моята по-голяма сестра Данилена. От това да ме взима, когато затварях късно вечер кафенето на първата ми работа, през това да ми дава съвет за всеки предстоящ изпит в юридическия факултет, който тя вече е взела преди няколко години с отличен 6, до това да ме препоръча да я заместя като стажант в адвокатската кантора през студентските ми години, тя винаги е вярвала в мен и способностите ми дори повече и от мен самата. И до ден днешен обичам да се допитвам до нея, когато взимам по-значими житейски решения, но през годините се убедих, че за да е успешен, човек следва да е верен на себе си и характера си, да използва своите лични качества и своя личен подход, за да се реализира успешно и удовлетворяващо.
Всеки един от моите работодатели и ръководители до момента е оставил следа в моето кариерно развитие. Като се замисля - почти от всеки си спомням по някоя вдъхновяваща реплика, която си припомням с усмивка в една или друга житейска или служебна ситуация. Щастливка съм, че с всички тях и до днес съм запазила добрия спомен, взаимно уважение и симпатия.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Клишето „който не работи, той не греши“ е валидно за всяка сфера на живота. В този смисъл може да се каже, че човек се учи от грешките си като ги повтаря 😊. Не зная кое е най-правилната реакция, но моята лична е винаги да си призная, когато съм сгрешила (Не винаги успявам да спазвам този принцип в семейния живот😊).
В конкретна ситуация не всяка грешка би могла да бъде поправена, но в дългосрочен житейски, служебен и бизнес план, смелостта и честността да я признаеш, изгражда по-голямо доверие към теб от човека насреща, защото показва, че притежаваш съзнанието да оцениш реално случилото се и да поемеш отговорност за действията си.
В тази връзка си спомням една ситуация от началните години на кариерата ми като младши юрисконсулт в новосъздадена правна кантора, занимаваща се със събиране на вземания. По време на една от кампаниите за входиране за заявления за издаване на заповеди за изпълнение, установих, че съм допусналата грешка, която налага повторно заплащане на държавни такси на стойност около 300-400 лв. Аз, разбира се, се чувствах много виновна и веднага си признах и се извиних за грешката си пред шефката ми. Не търсех и не изтъквах никакви оправдания, защото за мен такива не съществуваха, дори и предвид огромния обем документи, които обработвахме всеки ден. След първоначалните бурни страсти, изяснихме ситуацията и в крайна сметка тази случка не повлия негативно на развитието ми в кантората, а дори напротив. Скоро след това ми възложиха допълнителни отговорности и ми гласуваха и още по-голямо доверие за изпълнението на ежедневните задачи.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз никога не правя каквото и да е на всяка цена и затова и в кариерата си се движа плавно. Затова по този въпрос по-скоро мога да споделя впечатления, отколкото личен опит. Според мен хората, които растат бързо в кариерата несъмнено притежават много хъс, енергия, бърз ум, голяма доза амбиция и разбира се професионална компетентност. При всички случаи характерът е по-определящ от академичната и професионалната подготовка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Несъмнено семейната среда оказва огромно влияние в житейското и кариерно развитие на всеки човек. Примерът на родителите винаги е основополагащ – за един може да бъде вдъхновяващ, за други стимулиращ, а за трети дори отвращаващ, но при всички положения дава една или друга посока на детето в съдбовните му избори.
Аз съм благословена да израсна в стабилно и подкрепящо семейство, в което образованието, достойнството, личностното и духовно развитие са били основополагащи елементи от възпитанието на мен и сестра ми. Никога и по никакъв начин пред нас не е стояло съмнението за това, че трябва да учим чужди езици, да завършим висше образование и да полагаме ежедневно усилия за своето развитие напред и нагоре.
Майка ми винаги е била пазителят на семейните ценности и като учител, каквато е и по професия, ни е напътствала с добронамереност и несломима вяра в нашите способности в ежедневните предизвикателства. От своя страна баща ми винаги с примера си на амбициозен мъж и творец ни е възпитавал да работим върху себе си и да се развиваме, така че да бъдем във възможно най-голяма степен независими.
И в тази връзка изборът ми на юридическо образование е изцяло повлиян от семейството ми. Завършвайки гимназия аз мечтаех да следвам журналистика, но тогава моите родители, които са литератори и познават трудния път на реализация с такъв тип хуманитарно образование, настояха с думите „ Ти завърши право, а после работи каквото искаш“. И ето 20 години по-късно аз съм старши юрисконсулт в банка 😊, но истината е, че в сегашната ми професия се налага ежедневно да прилагам творчески подход в наглед скучни и рутинни правни казуси.
В последните 11 години, откакто съм майка, винаги съвместимостта на служебните със семейните ми ангажименти е водещо при избора ми на работно място. От своя страна моят съпруг, който е предприемач и преподавател, винаги с интерес ме изслушва, когато вечер му разказвам как е преминал деня ми в офиса, както и ме окуражава, когато реша да се запиша на поредното обучение за повишаване на професионалната ми квалификация.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите нa кариерно развитие?
Аз съм зодия Водолей и приятелството, общуването и споделянето са основни жизнени елементи за мен. Като говоря за кариерно развитие бих споменала, че близкото приятелството, което поддържам с 9 колежки от юридическия факултет на СУ, е най-ценният и незаменим ресурс от студентските ми години, който и до днес ми дава ежедневна доза женска подкрепа, компетентно юридическо мнение, утеха в трудни моменти, вдъхновение, несравним хумор и самоирония.
Аз не подбирам обкръжението си по житейски статут или образователен ценз и се радвам, че съм заобиколена от множество амбициозни приятелки, които се реализират в различни професии и поприща, от които наистина постоянно се уча и стимулирам да вървя напред. За мен взаимната подкрепа и споделянето на успехите и провалите са източник на енергия и смелост да преодоляваме трудностите в личните и служебните предизвикателства.
От друга страна приятелската работна атмосфера и ведрите взаимоотношения с колегите ми са основния фактор, за да се чувствам добре на сегашното ми работното място.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако преди 10-20 години най-голяма ценност беше поставянето на рекорди, към настоящото десетилетие най-големият човешки стремеж е към постигането на баланса във всяко едно отношение. И този стремеж уж към баланс, всъщност създава още по-високи очаквания към човека- че не е достатъчно да е добър професионалист и успешен в кариерата си, ако не е успял да създаде семейство. Че не е достатъчно да е добър родител, ако не се грижи достатъчно за външния си вид и няма подреден дом и т.н и т.н И се получава така, че точно си мислиш, че си уцелил рецептата за баланса и искаш да се отпуснеш и да си отхапеш едно вкусно парче от живота и изведнъж усещах, че е безсолно или пресолено и търсиш нова съставка, за да го овкусиш….
В днешно време и особено след преживяната от целия свят Ковид криза, границите между професионалния и личния живот се размиха и е трудно да бъдат изградени наново. Работодателите научиха, че служителите им могат да си вършат добре работата и от вкъщи, както и че за успешното приключване на служебните задачи не е основополагащо стриктното следене на спазването на работното време, а стимулирането на самодисциплината на отделния служител, както и това, че да проявиш емпатия и да подкрепиш колега или служител в негов труден личен момент е голям стимул за него да си свърши добре работата след това.
Процесът е взаимен. Благодарна съм на съдбата, че и преди и сега моите ръководители са проявявали и проявяват човечно отношение и подкрепа в трудни за мен житейски ситуации, дори това да създава за тях допълнителна работа. Старая се да оправдавам доверието им и винаги да си върша работата качествено и в срок, дори ако понякога това налага това да се случва извън работното време и място.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма универсална формула, но моето убеждение е, че за да бъде успешен на висока служебна позиция един кадър следва да е натрупал преди това не само професионален, а и житейски опит. В този смисъл в ранните години от професионалния си път е добре човек да придобие повече експертна компетентност в различни сфери, за да може на по-късен етап като мениджър да познава детайлите от задълженията на подчинените си и да взима по-бързи и адекватни мениджърски решения.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не приемайте нищо за даденост и никога не спирайте да учите и да се развивате.
