Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Bulgaria Excel Days 2018
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Понякога нещо дребно на пръв поглед по пътя ни, може да се окаже много важно за бъдещето ни, вкл. и в кариерен план...Не бива да гледаме само напред като коне с капаци, а да бъдем с „open mind“ настройка към случващото се в живота ни…“, споделя Борис Луканов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Борис Луканов, експерт в сферата на маркетинга, рекламата, публичните комуникации и медиите.
Работил съм над 10 години като журналист в печатни и електронни издания. Заемал съм мениджърски позиции в агенции за реклама, връзки с обществеността и криейтив, сред които „IntelDAY Solutions”, LagOS Design”, „IDEA International” и др. Бях близо 2 години ръководител на Отдел "Нови медии" в Българската национална телевизия. В момента съм съсобственик и управител на фирмата за IT обучения в сферата на Microsoft технологиите – ITraining. С нея организираме всяка година една от най-големите международни конференции, посветени на Excel – Bulgaria Excel Days.
Продължавам да се занимавам и с консултации в сферата на стратегическия маркетинг чрез Marketing Creative Lab.
Извън бизнеса, интересите ми са насочени към ъндърграунд културата, рок музиката, киното, театъра, модерния дизайн, технологиите и иновациите, психологията, литературата, свободата в интернет и хакерската етика, екологията, политиката, английския футбол...и Дзен философията.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като ученик в гимназиалния курс в Стара Загора през лятото работех около месец във „Вторични суровини“, за да си изкарам пари за морето. Поработвах и като студент във Велико Търново, за да закърпя личния бюджет – основно в строителството и на Товарна гара. Също така пишех и статии за местния вестник „Борба“. Иначе първата ми официална работа беше като учител по история и география в Електротехникума в Горна Оряховица.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вероятно трябва, макар че при мен, нещата като че ли се случиха някак си от само себе си…Не бих искал да съм лош пример, но аз лично никога не съм имал подобна стратегия…
Първо завърших "История и География" във ВТУ и малко след това се насочих към журналистиката и медиите (за мен журналистът си е нещо като хроникьор за историята), после към ПР-а и рекламата (завърших втора магистратура "ПР и Публични комуникации" в СУ и с колеги създадохме своя агенция за Връзки с обществеността и Реклама), а от там и към маркетинга (няма как да се занимаваш с реклама без да познаваш законите на маркетинга), а още по-късно и към дигиталния маркетинг (логично, с навлизането на интернет и уеб технологиите в живота ни)…нещата обаче са свързани и имат една обща основа – Комуникацията.
Макар, че всъщност исках да стана актьор, режисьор, да се занимавам с кино, театър, а вместо това учих за историк, пък в крайна сметка посветих повечето от живота си на журналистиката, ПР-а, рекламата, и маркетинг комуникациите.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен най-важните качества, които трябва да придобият младите професионалисти, са самодисциплината и отговорността. Независимо от това, колко ти харесва или не, работната среда, доколко си удовлетворен, щом си подписал договор, длъжен си да дадеш от себе си това, за което си бил нает. И тази настройка се изгражда в първите стъпки от кариерата...
Когато аз започвах, все още силно битуваше онова разбиране за работата от времената на социализма, че едва ли не трябва да се скатаваш, да не си даваш много зор, че работодателят е „лошия чорбаджия“, който експлоатира подчинените му …И като че ли тази гледна точка не е изчезнала все още…
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Спомням си, като бях начинаещ журналист във Велико Търново…След 1-2 години в медиите, като че ли бях придобил доста голямо самочувствие, което не прилягаше нито на опита ми, нито на познанията ми за професията. Но имаше в местната гилдия по-възрастни и опитни колеги, които вместо строгичко да ме поставят на място, доста деликатно ми посочваха моите грешки и неточности, както и ме научиха на някои важни за професията неща, за които не знаех…И го правеха не от позицията на някакъв ментор от високо, а като малко по-големи приятели. И точно затова започнах още повече да ги уважавам като професионалисти и като личности, заради тях продължих да се развивам в журналистиката и да се занимавам с медии.
Мисля си, че от такъв тип „шефове“ или мениджъри се нуждаят за кариерното си развитие младите хора, които правят първите си стъпки в професията, независимо каква е тя…
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всъщност много често хората не се учат от грешките си, търсят и обвиняват всеки друг за тях, за провалите си, и в професионален, и в личен план, но не и себе си. Така че най-важното е, наистина човек да си извади съответните уроци след допусната грешка. Не смятам, че трябва да се прави драма в подобни случаи, човешко е да се греши. Но и трябва да имаш смелостта да си поемеш отговорността…
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Някои ще кажат пробивност, високо самочувствие, дори циничност, безскрупулност.... Вярно е, че много често в корпоративните среди, това може да помогне за бързо кариерно развитие. Но все пак, аз вярвам, че професионализма, отговорността, самодисциплината, разбира се и способността за комуникация и цивилизовано решаване на спорни ситуации са по-важни. И ако една компания не цени тези качества в служителите си, няма да стигне далеч.
Каква е ролята на семейството и приятелите върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите им?
Винаги е добре да изслушваме съветите, мненията на близките ни хора и в личен, и в професионален план. Те ни дават рационалната основа, на която да базираме собствените си решения. Родителите ни са от друго поколение, те са се оформили в различни условия, разбиранията им за кариерно развитие не винаги са адекватни на новото време., но пък житейския им опит не е маловажен. Затова мъдрият родител трябва да насочва, да подкрепя , а не да определя категорично пътя на своите деца.
Приятелите ни пък могат да ни дадат своята гледна точка, по-близка до нашето поколение и ценностна система, те също са способни да ни повлияят, било за добро, а понякога и за лошо. Но в крайна сметка, всеки трябва да направи сам своя избор, за да не съжалява после, че е послушал или не е послушал някого.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта няма, но за мен е изключително важно, да умееш да разделяш двете реалности в живота ти. Да, както беше казал някой, ако се занимаваш в професионален план с това, което обичаш, цял живот няма да ти се налага да работиш. Но трябва да умееш и да „изключваш“, защото ако носиш в къщи напрежението от работата или обратно, ако личните ти проблеми отнемат от продуктивността и концентрацията ти в професионален план, и в двете сфери ще се провалиш.
И още нещо -когато се работи, да се работи, когато се почива, да се почива. Много хора, когато са на работа, си мечтаят за отпуск, правят планове за уикенда, а когато те дойдат, не спират да мислят и да говорят за работата си. Също така, аз не разбирам това - да си носиш лаптопа на плажа или в планината, да можеш да поработиш, докато си почиваш. Не го правете това, хора, насладете се истински на почивката, релаксирайте, зареждайте се пълноценно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Може би хоризонтално – това помага да навлезеш по-дълбоко в спецификата на професията, да опознаеш компанията от различни ъгли, да придобиеш опит.
Ако прекалено бързо те „изстрелят“ нагоре, без необходимия мениджърски опит и без умението да комуникираш пълноценно с колегите и подчинените си в процеса на работата, ще се чувстваш не на място. Разбира се, израстването в йерархията не бива и да се забавя прекалено, защото това ще демотивира добрите млади професионалисти.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Понякога нещо дребно на пръв поглед по пътя ни, може да се окаже много важно за бъдещето ни, вкл. и в кариерен план...Не бива да гледаме само напред като коне с капаци, а да бъдем с „open mind“ настройка към случващото се в живота ни…
Когато си млад, имаш усещането, че разполагаш пред теб с много, предостатъчо време за всичко. Истината е, че всъщност животът се изнизва адски бързо. И ако не тръгнеш в правилната за теб посока, колкото се може по-рано, няма да стигнеш далеч, най-вероятно ще спреш някъде около средното ниво в кариерното си развитие. И оттам нататък е някакъв застой.
Знаете ли, че едни от най-великите творби, и в музиката, и в литературата, и въобще в изкуството, дори повечето от най-големите постижения в науката са направени преди авторите им да са навършили 30-33 години. „Христовата“ възраст е границата. Ако дотогава не си постигнал най-важните си цели в професионален план, след това става много по-трудно.
