Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В България, за жалост, трудът, както и човешкият живот, като цяло не се ценят. Ето защо отношението в някои компании между служител и работодател е възможно да достигне до нива на някакъв вид робовладелство. От друга страна, има компании, в които има ясни политики, които се спазват, по отношение на задълженията.“, споделя Мина Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Мина Петрова и се определям като маркетолог, т.е. показвам, продавам, внедрявам, правя нещо да е по-известно, „по-изпъкнало“ на фона на останалите чрез различни платени или безплатни инструменти.
Това го правя от близо 17 години с огромни усилия, труд и продължаващо търсене на себе си на пазара на труда. Служителят на първо място е човек, а човекът сам по себе си е палитра от качества, умения и ценности.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18-годишна възраст получих първото си възнаграждение по граждански договор, тъй като бях секретарка за 2 седмици във фирма на семейни приятели. Пиех по 5 кафета на ден и вдигах телефона, както и използвах факс. Това беше далечната 2006 година все пак. Научих се още тогава на първото златно правило в бизнеса: „Клиентът може да не е винаги прав, но е важно да го слушаме внимателно.“
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се, че трябва да имаме приблизителен план, по който да се движим, да имаме що-годе ясни цели за период от 5 години напред, но все пак следвайки течението и приемайки предизвикателствата, които ни се предлагат от страна на живота по един гъвкав и мъдър начин.
Ще дам пример: шефът ви не ви харесва по някаква причина, уволнява ви, но само вие решавате как точно ще реагирате - дали да скърбите и търсите вината само и единствено в себе си или да продължите напред с чанта, пълна с поуки. Тук, в такъв тип ситуация, е важно да съхраним себе си, да мислим за това с какво точно сме ценни и да „атакуваме“ напред смело следващото си работно място.
Ясно е, че както няма рецепта за щастие, така няма и рецепта за кариерно развитие, но аз съм на мнение, че кариерният барометър е именно вътре в нас и че трябва да го слушаме много внимателно. Той неслучайно ни дава индикации за развитие чрез всякакви случки – щастливи, но и не до там радостни.
Пъзелът се нарежда постепенно и логично. Добре е да следваме знаците на съдбата без това да звучи клиширано.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не особено голямо, поне при мен, влияние имаше първото работно място. Кариерните ни навици непрекъснато се дооформят така, както се оформят и нашите личности. Интелигентният човек се променя постоянно и е супер гъвкав.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са най-големите лидери и мотиватори, но и най-негативните образи като например интриганти, гаслайтери – няма значение дали изпълняват ръководна функция в системата или не. Отново тук важното е да се насладим на пътя, по който ни превежда професионалният ни опит, било то горчив или сладък. Истината е, че събитията са отражение на нашите нагласи и нищо не ни се дава без да можем да го понесем.
Смятам, че всеки се е сблъсквал с всякакви ситуации: неприятни колеги, лоши мениджъри, недотам професионално ръководство и други, които остават отпечатък в същността ни преди всички като хора, а след това и като професионалисти. Но тези факти, записани чинно в автобиографията като придобити умения, всъщност ни правят качествени и опитни кадри.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-същественото нещо, което можем да направим е да преработим алхимически грешките си, като максимално се стремим да не ги допускаме отново. В моя професионален път съм допускала N на брой грешки, които след третия път отказвам да допускам. Една от тях често се е случвала да бъде ниската финансова оценка, която съм си давала поради моментни икономически причини, които силно влияят на пазара на труда, или още по-лошо недостатъчна информираност по отношение на заплащането в дадената сфера.
Добре за всеки служител е да бъде перфектно информиран по отношение на позиция, бранш, индустрия, като същевременно има самочувствие и умение да се цени.
Тук искам да отбележа, че работно място и позиция не е едно и също нещо. А когато добавим и понятието „мисия“, става още по-интересно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Комбинативност, издръжливост, силен фокус за развитие, а понякога и понесени удари под кръста, сложени в графа „опит“. Заплатата категорично не бива да бъде единствен и основен финансов измерител за качество на изпълнената работа. Тя си остава една субективна оценка по отношение качествата на служителя.
Всички сме били свидетели на високи заплати + незаслужаващи служители и обратното: недооценен труд в комбинация с ниско заплащане. Надявам се пазарът естествено да се саморегулира.
Тук възниква въпросът: Умеем ли да се оценим добре себе си чрез универсалния инструмент и измерител наречен „заплата“? Въпросът със сигурност е сериозен и важен. Платформи като Worktalent обаче дават освен информация и насоки, така и мотивация за растеж и напредък по кариерния път.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството принципно оказва силно влияние върху нас самите неминуемо. Баща ми някога ми каза да се стремя да бъда добра в едно нещо, да не се разпилявам в много неща и да „се старая.“ Този съвет никога няма да го забравя, но не съм сигурна, че го изпълних както на него му се искаше.
Нагласеният брак, както и наследената професия от родител въпреки нежеланието на детето, могат да бъдат успешна рецепта за добра кариера, но не е задължително. В края на деня е важно да се чувстваме щастливи и удовлетворени, а сутрин да се будим с усмивка и желание да сграбчим деня.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Те могат да бъдат страхотен ресурс за мотивация по отношение на израстването и желанието за повече. Несъмнено всички ние се сравняваме помежду си било то съзнателно или не. Но в сравнението се крие понякога и този вътрешен стимул, който ни е нужен, за да вървим напред и да се развиваме. Вярвам, че истинските приятели не говорят за пари, говорят за съществените неща от живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е личната съвест и нагласа. Ако на някого му е приятно да работи и в събота, нека го прави, но ако някой не иска няма сила, която да го накара, още повече има трудово законодателство, което защитава служителя от издевателства върху себе си от страна на работодателя.
В България, за жалост, трудът, както и човешкият живот, като цяло не се ценят. Ето защо отношението в някои компании между служител и работодател е възможно да достигне до нива на някакъв вид робовладелство. От друга страна, има компании, в които има ясни политики, които се спазват, по отношение на задълженията.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вече споменах, че рецепта няма, но все пак бих казала хоризонтално. Добре е в тази възраст човек да мине през натрупване на качества по веригата, да попие от енергията на различните отдели и чак тогава да се покатери по кариерната стълбица, която в много случаи е само на хартия. Тя доста често е просто едно имагинерно ниво на развитие, което съдържа в себе си както истина, така и много фалшивост.
Имала съм случаи, в които някой се издига бързо по вертикалата на базата на и/или лични връзки, силно негативни качества, влияещи на средата, и жажда на всяка цена да се достигне желаното ниво. Тогава е на лице силен конформизъм, който е патологично токсичен и може да окаже дългосрочни негативи на цялостната среда.
Работата ни съвместява 1/3 от активния ни живот. Ето защо смятам, че само едва 1 на всеки 3 негативни черти в една работа можем да си позволим да наречем компромис и да се съгласим той да бъде част от нашия професионален живот.
За да съхраним здравето си – емоционално, ментално, е добре често да правим класическия списък с положителни и отрицателни черти на службата ни и да правим промени по точките, които не ни допадат.
Най-ценният получен кариерен съвет, който Вие бихте дали, е?
Все още не съм го получила, за да мога да го дам. В момента, в нашето съвремие, съществуват хиляди курсове, книги и друг тип помощ, която имаме на разположение, ако имаме, разбира се, желанието да се развиваме, да се учим на нови неща, така че да сме достатъчно конкурентно способни, за да имаме перфектния баланс на претенции и умения.
За мен най-важното в професионалния ми живот е да имам търпението да сбъдна мечтите си/целите си.
