Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Срещите с различни хора и персонажи, личните и чужди преживявания също са напълно достатъчни, за да моделират професионалните ни разбирания.“, споделя Христина Стоянова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Христина и в последните 10 години съм избрала сферата на човешките ресурси като своето поле за развитие. Професионалният ми опит е преминал през различни работни среди – от публичния сектор през ритейл, тех, Голямата четворка, start-ups. Към настоящия момент съм Business Partner и работя с тех специалистите в една от водещите банки у нас.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа стартирах на 18 години, съответно тогава получих и първото си възнаграждение. Формата на обучение, която избрах след като завърших училище, предполагаше да мога да съчетавам работа с учене, така че заех позиция на пълен работен ден в публичния сектор. Първата ми заплата беше минималната за страната към онзи момент, така че мога да кажа, че съм стартирала от първото стъпало.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност е доста по-подходящо да вървим по структуриран или поне приблизителен план през кариерния си път. Разбира се, често се появяват редица вътрешни и външни фактори, които обуславят неочаквани промени, но винаги е от значение да знаем къде отиваме и какво искаме да постигнем. Ако знаем посоката можем да надграждаме фокусирано знание и съответно да постигаме по-добри резултати в сферите, в които сме избрали да се развиваме.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Бих казала, че влиянието е голямо и доста важно, тъй като това е и първият ни досег до работна среда. То е онази основа, върху която стъпваме и занапред. Разбира се, предвид че пазарът предполага голямо разнообразие и динамика откъм работни среди, следва служителите да бъдат и адаптивни към различни такива, тъй като често се случва да попаднем на много различно от познатото до момента и в тези случаи се налага и бързо приспособяване.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяко едно събитие по време на кариерния ни път формира цялостния ни мироглед за текущо и бъдещо развитие, независимо в кой етап от професионалния си път се намираме. Срещите с различни хора и персонажи, личните и чужди преживявания също са напълно достатъчни, за да моделират професионалните ни разбирания. Според мен, дори такива с по-негативен първоначален прочит биха могли да имат много положително влияние в следващи стъпки в професионалното развитие. В опита ми до момента съм виждала примери как служители с ниско представяне са ставали модели за подражание, което е достатъчно показателно, че обратната връзка била тя и негативна, може да бъде изключително градивна и положителна. Що се отнася до хората, които оставят следи – всеки човек с който общуваме в работен план, би могъл да бъде модел как трябва или не трябва да се държим. Всяка среща е от значение и ни учи на различни неща, стига разбира се да изследваме различните ситуации и да черпим поуки.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо да погледнем по-скоро обективно, отколкото емоционално на дадено събитие и след това да помислим защо нещо се е случило или не, както и какви стъпки е можело да предприемем, за да го избегнем. Грешките винаги са изпълнени с поуки, така че по-добре да се фокусираме в това да допускаме по-малко занапред, отколкото да се оплакваме или да съжаляваме за минали събития.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие е силно обвързано с попадане в работна среда, която дава възможността един служител да развие качествата си по правилен начин. Не всеки път бързото израстване в кариерата е въпрос изцяло на лични качества. Що се отнася до тях обаче, със сигурност бих откроила любознателност и трудолюбие. Когато човек се е отдал на работа или професия, която му е интересна, със сигурност трупането на допълнително знание не би било в тежест, дори напротив - би донесло допълнителна стойност в професионалното му развитие. Изкачвайки се нагоре по стълбицата, демонстрирането и на редица меки умения за вземането на различни решения, също е от значение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е много значителна от гледна точка на личния пример, който един родител може да даде. Има значение дали ще чете книги или ще играе компютърни игри и кое ще има превес. Всички качества, които би демонстрирал един родител често са от значение за бъдещото развитие. От гледна точка на всякакви съвети и практическо изражение - работата на родителят е да знае кои са силните черти на детето, какви са неговите интереси и съобразено с тенденциите на пазара, да му помага и насочва към правилния път. Да, родителите винаги ще са с най-добри намерения за децата си, но и посоката, която задават следва да бъде пригодена към личните качества и интереси, а не към амбициите и разбиранията на тях самите.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите нa кариерно развитие?
Приятелите, или така наречената среда, също са от голямо значение. Ако човек се заобиколи с посредствени хора, вероятността да стане един от тях не е малка. Оттам идва и стремежът за по-добро образование и съответно среда, която да задава по-добра посока. Ако човек развива постоянно себе си, а средата му предполага някакъв застой – често пътищата на хората се разделят, тъй като се губят общите стремежи и дори елементарно - темите на разговор.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен всичко е въпрос на период. Има моменти, в които едното взема превес над другото, но непосредствено след това се обръщат. Разбира се, има професии, които изискват “да носиш работата си вкъщи”, но ключовото тук е това да се прави с финес и семейството да не страда. Балансът най-вероятно идва с времето и приоритетите в различните житейски периоди.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това до голяма степен зависи и в какъв тип организация и организационна структура попадне човек. Все повече компании възприемат по-плоска структура, така че там бързото израстване в йерархията следва да не се случва и толкова бързо. До момента, в който говорим за развитие и имаме предвид трупане на нови знания, развиване на умения и трупане на професионален опит, според мен всичко може да се възприеме с положителен прочит.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бих казала, че човек трябва да е с отворени сетива за случващото се навън, като тенденции и обратна връзка от заобикалящата го среда, но преди всичко трябва да слуша вътрешните си компаси за това с какво иска да се занимава и къде иска да се развива. Трябва да е фокусиран, търпелив и целеустремен.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
