Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако работиш здраво, без да мислиш за кариерно развитие, по-висока заплата или каква титла стои срещу името ти, всички тези неща ще дойдат преди да се усетиш и по най-естествения начин.“, споделя Константин Дренчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Константин Дренчев, на 36 години, от София и най-напред искам да благодаря на Бисер за предоставената ми възможност да споделя мнение и опит относно кариерното развитие - една тема, която се радва на засилено внимание и метаморфози в последните години, особено след пандемията, все по-настъпателното използване на изкуствен интелект и навлизането на пазара на труда на т.нар. поколение Зет.
В момента ръководя голям международен екип за клиентска поддръжка в една от най-популярните и утвърдени компании, създаващи софтуеър в сферата на онлайн гейминг индустрията. Това, което ни отличава от останалите са широката гама от продукти и услуги, които предлагаме на нашите партньори, а и фактът, че първи успешно внедрихме използването на крипто валути като разплащателен метод на нашата платформа.
Под една или друга форма, от началото на кариерата си съм тясно свързан със сферата на услугите и обслужването на клиенти, като съм бил част както от огромни корпорации, лидери в световен мащаб в индустриите си, така и от прохождащи стартъпи, тепърва изграждащи своя бизнес и клиентска база. Вярвам, че холистичният подход към клиентите е най-сигурната стратегия за създаването на един успешен бизнес - бил той квартален магазин или интернационална компания.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Истината е, че след завършване на гимназия и първата година в университета, се огледах около себе си и осъзнах, че повечето близки до мен хора са стартирали своята първа работа и че съм изостанал в известна степен, предоверявайки се на мантрата "Учи сега, имаш цял живот да работиш". Така че, стартирах една идея по-късно - на 20г, в началото на втората година на бакалавърската си степен. Първото си възнаграждание получих след около месец и половина, тъй като първите седмици бях на граждански договор и заплатата беше изплатена накуп за него и първия месец от трудовото правоотношение. Спомням си вълнението и как веднага си купих втори мобилен телефон, тъй като по онова време нямаше такива с две сим карти и използвахме няколко устройства.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че за по-голямата част от нас е предизвикателство да начертаем кариерния си път и да "разпишем" стъпките, които трябва да следваме, за да не се отклонявaме от него. Светът днес е толкова динамичен, че плановете трябва да се базират по-скоро на основните ни умения и желания, вместо на конкретни титли, сфери, компании и дори възнаграждение, в някои случаи. Така че, вместо да започваме със стратегията, би трябвало да се стремим към себепознаване и да си отговорим първо на важни въпроси като: "как искам да прекарвам една значителна част от ежедневието си (каквато работата безспорно заема)?", "какво натоварване съм склонен да толерирам?", "с какви предизвикателства ми харесва да се справям?" и "дали моите силни страни са по-скоро в работата с хора или в работата с технологии и процеси?" Когато сме наясно със себе си и с тези основни аспекти на работния живот, тогава би било много по-лесно и продуктивно да заложим конкретни цели, към които да се стремим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Без съмнение - огромно! Аналогията с първите 7 години и навиците, които изграждаме като личности е най-правилната, за да оценим важността на първото работно място. Когато човек попадне в една среда на амбициозни, можещи, трудолюбиви и мотивирани хора, тогава обикновено има два избора - да бъде като тях и да вървят заедно напред или постепенно да отпадне от тази група и да се ориентира към друга, по-малко взискателна такава. Винаги съм твърдял, че конкуренцията (да се тълкува като "здравословен състезателен дух") на работното място е ключът към успеха на един екип/проект.
Имах щастието да попадна на много добър и сплотен екип на първото си работно място и днес, 16г по-късно, съм искрено благодарен, че животът ме срещна точно с тези хора и с мениджърката, която успя да ни превърне от група различни индивидуалности, в екип, който да постави основите на BPO индустрията в България, развила се така бурно в следващите години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Предполагам, че повечето хора биха споменали успехите или повишенията, но за мен водещи трябва да са неуспешните интервюта, допуснатите грешки и пропуснатите възможности. Те са тези, които искаме да забравим, колкото се може по-бързо и да заместим с хубавото усещане на постиженията, но истината е, че именно негативните моменти са тези, които ни изграждат като хора и професионалисти и имат най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие.
Имах един много тежък период от няколко месеца, когато точно бях завършил магистърска степен в Англия и заедно с дипломите и натрупания опит бях със самочувствието, че няма как да не си намеря бързо работа на Острова и да продължа успешно да градя кариерата си там. Уви, нещата далеч не се случиха по този начин и въпреки че дадох всичко от себе си да намеря работа - хиляди изпратени CV-та, занижаване на критериите и разширяване на обхвата на търсене, срещах само откази, "затворени врати" и дори пренебрежително отношение на моменти. Това беше и си остава най-трудният период от кариерния ми път, но и най-големия ми урок за това, че понякога трябва да направиш крачка назад (в моя случай да се прибера в България), за да направиш две напред след това.
Що се отнася за конкретните хора бих ги категоризирал по следния начин:
- първият директен мениджър - този, който те въвежда в работния свят, разкрива ти концепциите и правилата и те насочва в нужната посока;
- първият "лош" мениджър - този, покрай когото трупаш безценен опит за нещата, практиките и отношението, с които не искаш да се сблъскваш повече в бъдеще;
- първият визионер - този, който те "заразява" с разбиранията си и започваш да следваш безпрекословно, защото споделяш страстта, с която работи и целите, които гони;
За съжаление, много от работещите попадат първо на втория тип, което им оставя трайна горчилка, а друга голяма част пък никога не срещат третия тип и остават за дълго в руслото на "работа понеделник до петък и чакаме с нетърпение да дойде уикенда". Щастлив съм, че при мен нещата се получиха по друг начин и имах възможността да натрупам безценен опит, учейки се от точните хора.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Смирение, осмисляне и приемане на ситуацията и последиците - това е рецептата за правилното реагиране на грешка. А такива допускат всички, които горят в работата и се стремят да излизат от комфортната си зона и да поемат рискове. Първичната реакция на повечето хора е дефанзивната и търсене на някой друг, които да поеме отговорността за грешката, затова смирението е здравословната основа, на която да стъпим. Да имаме смелост да признаем, пред себе си и пред останалите, че сме сгрешили. Следващата фаза е анализ на причините, сред които може да е прибързаност, липса на информация, желание за дързост, когато такава е неуместна и ред други причини - външни и вътрешни. За да е най-пълноценен урокът обаче, е необходимо да изолираме грешката, а не една такава да има домино ефект и да доведе до множество след себе си. Затова именно е важно да приемем последиците и да навигираме спрямо ситуацията, а не да се вглъбим толкова, че да продължим с грешките.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На базата на дългогодишният ми опит с хора мога да изведа няколко основни характеристики на успешните кадри и тези, които бързо минават напред в кариерното си развитие:
- способност за бързо усвояване на информация. Живеем в информационната ера, в която ни заливат тонове информация, по всевъзможни канали и ако не се научим да "плуваме" в този океан, най-вероятно ще се намерят други, около нас, които ще са "дръпнали с няколко дължини". Най-ключовото за мен е човекът да може да намира и обработва информация за кратко време, без задължителната нужда да запомня всичко, а по-скоро да го систематизира за последващо използване чрез лесен достъп.
- желанието за постоянно усъвършенстване на знанията и уменията и надскачане на моментната позиция и нейният мащаб. Много лесно е да откроиш хората, които идват, вършат задълженията си и си тръгват от работното място, без да са потърсили нещо, с което да надградят и да са по-добра своя версия от предишния ден. Такива кадри имат място в компаниите и в екипите, защото много от тях са перфектни изпълнители и често могат да отхвърлят голям обем от работа, но това не са хората, които ще имат бързо кариерно развитие. Такива биха били тези, които "минават на следващото ниво" и са жадни да научат повече за останалите процеси в един бизнес, за това каква е връзката между отделите и как всички те способстват за развитието на бизнеса. Много често това са служители, които демонстрират по-широко разбиране за това как сегашната им позиция се вписва в цялостната екосистема и са готови да предложат конструктивна обратна връзка с цел подобряване на процесите и системите за работа.
- търпение. Изключително подценявано качество, което голяма част от гореспоменатото поколение Зет не притежава и не цени. Клишето, че "първо трябва да дадеш, за да можеш после да вземеш" важи в пълна сила за желаещите бързо кариерно развитие. Необходимо е да покажат търпение и зрялост, да преценят кога е най-подходящото време да поискат повече отговорности или да се изявят като доброволци, което от своя страна би убедило мениджмънта, че те са готови да извървят пътя заедно с тях, а не да се откажат при първата трудност или разочарование.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Може да прозвучи еретично за мнозина, но не мисля, че семейството трябва да играе, каквато и да е роля за кариерното развитие на един човек. Единствено в случаите, когато се касае за семеен бизнес, но тогава не важат много от останалите постулати, така или иначе.
Родителите ни имат основополагаща роля за изграждането ни като личности и възпитават редица качества и поведения, които биха ни били полезни и биха ни помогнали в кариерата, но, за мен, те не трябва да съветват и да налагат своите разбирания. Индивидуалните пътища са именно такива - базирани на ситуации и условия, които са несъпоставими между различните поколения. Точно затова, бих посъветвал работещите да намерят ментор, някой с опит в избраната от тях сфера и да се допитват до него, когато са изправени пред дилема, вместо непременно да търсят съвет от родителите си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Прекарвайки голяма част от ежедневието си в работа, ние често намираме приятели сред колегите си и те стават много по-компетентни да ни изслушат и да ни дадат съвет, бидейки запознати с конкретиката. Разбира се, има го и моментът на конкуренция, затова е важно кога и на кого доверяваме информация и разкриваме плановете си.
Относно близките и приятелите ни от останалите сфери на живота, ценността идва, когато те могат да ни дадат гледна точка, която остава скрита за нас, когато сме потънали дълбоко в ежедневната работа. Например, преди време, мой близък приятел ме потърси за съвет относно избора между две компании, които му предлагаха работа. Тъй като той работи в индустрия, която е много далеч от моята, успях да го посъветвам на базата на изцяло неутрална оценка на двете възможности, без да влагам лични пристрастия и му обърнах внимание върху потенциален риск, който той беше готов да пренебрегне, заради името и репутацията на едната от двете опции.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има такава рецепта, не мисля, че съм я открил досега, защото потъвайки в работа често прекарвам много часове вечер и през уикендите, а понякога и по време на отпуската си, за да съм сигурен, че всичко върви максимално "по мед и масло". Разбира се, никога не изисквам това от хората, с които работя, но някак се получава така, че сме на едни вълни и може би това е една от причините да имаме такава силна спойка помежду си.
От друга страна, личният живот трябва да остане неприкосновен, в много моменти, за да може да не се изгуби мотивацията и енергия и човек да е продуктивен и стойностен в работата си. Начинът, по който работя с хората, в моите екипи е базиран на максимата, че работното време е плаващо и те имат свободата да избират кога да започнат и да свършат работния си ден, стига това да не е в разрез с резултатите, свършената работа и да не влияе на работните им календари, срещи и текущи задачи. Например, дори днес, човек от прекия ми екип ми сподели, че е започнал работа много рано сутринта, с идеята да отметне всичко до ранния следобед и да посети събитие с половинката си, което планирали заедно от известно време. В крайна сметка, за да дава максимума от себе си на работното място, човек невинаги трябва да чувства, че някой му диша във врата, следи всичко буква по буква и му брои минутите, но това идва с времето и изграждането на взаимно доверие в екипите.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Надали може да се изведе някаква универсална формула в тази насока, но за мен оптималното е хоризонталното развитие между 20 и 25 годишна възраст и ориентация към вертикално развитие, когато вече това себепознаване, за което споменах в началото е налице. Също така не съм предубеден към хората, които чистосърдечно се отказват от кариерно развитие и избират да направят крачка назад или да преминат към по-ниско стресова длъжност. Периодите в кариерното развитие често са отражение на тези в личния живот и за да е пълноценен човек и в двете фази, понякога трябват компромиси, а винаги е необходима и хармония.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет дори не беше под формата на такъв, но поглеждайки назад до голяма степен промени виждането ми за много неща и ми помогна да стана човека и професионалиста, който съм днес. Получих го в непринуден разговор със CEO-то на една от компаниите, в които работех, а самият той беше порода "визионер" - предприемач с множество успешни и неуспешни бизнеси, основно в Америка и Канада. Бяхме решили да сменим продуктовите снимки в един от онлайн магазините и се чудех как ще намерим бюджет за професионален фотограф, условията за такава фотосесия (като се има предвид, че продуктите не бяха налични при нас), бяхме притиснати от времето и още куп фактори, за които са вайках, когато той седна при мен и ми каза - "Мислиш едноканално и се фокусираш върху проблемите. Излез, разходи се и като се върнеш, ще ти кажа как ще го направим." Резултатът беше, че направихме всичко на следващия ден, използвайки хора от екипа като модели, импровизиран сет в кафенето до офиса и малко магия от криейтив екипа. Получи се страхотен ден, с елементи на тийм билдинг, а снимките пожънаха голям успех. Поуката, която извлякох от това е, че много от ситуациите ни притискат и замъгляват целта, към която се стремим и често е необходимо да се отпуснем и да се върнем към основната ни идея и крайния резултат, който искаме да постигнем. Транслирано като кариерен съвет, може би би звучало така: пътищата към крайната цел са много и ако не гледаме към отбивките, може и да изхабим много време, средства и усилия, а да не я достигнем.
Съветът, който давам на хората, около себе си е свързан изцяло с максимата, че успехът е момента, в който усилената работа и подготовката се срещат с възможността. Ако работиш здраво, без да мислиш за кариерно развитие, по-висока заплата или каква титла стои срещу името ти, всички тези неща ще дойдат преди да се усетиш и по най-естествения начин.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
