812

Дръжте на думата си

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: KARE студио

 

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Най-ценния съвет, който съм получавала, е от баща ми: „Подписвай като с врагове, работи като с приятели.“, споделя Надя Брайт, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Надя Брайт, стендъп комедиантка, радиоводеща, коуч за промяна, авторка на романа „Миша”, посланичка на каузата срещу домашното насилие;

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение? Неудобно ми е да кажа, но започнах да работя в печатницата на баща си през уикенди и ваканции, още преди да навърша 16 годишна възраст. След това, на навършени 19 години, започнах работа в друга негова фирма като Content Manager на услуги за мобилни телефони.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Според мен винаги е добре да имаме стратегия за развитие, така че кариерата не прави разлика от този принцип. Това, което е хубаво да вземем предвид още от началото на кариерния си път е, че животът предлага безброй непредвидени промени и възможности и е важно да бъдем гъвкави и адаптивни. Също е важно да не се отчайваме, ако нещо не се получи точно, както го искаме. Изобщо - стратегията трябва да е това, което ни помага да гледаме към целите си, а не, което ни ограничава и притиска. Също така мечтите и реалистичната себеоценка са еднакво важни (дори, когато другите не вярват в нас).

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Всяко работно място ни учи на нещо и всеки урок е ценен. Първото работно място може да има огромно влияние, ако сме попаднали някъде, където ще ни дадат добър пример. А ако случаят не е такъв - можем да забравим и да продължим напред с взетите уроци и да потърсим екипа, който наистина ще помогне за развитието ни.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Мисля, че най-много за себе си и затова какво трябва да търсим във всеки един смисъл на израза, се научава в трудните моменти. Хората, които ни подкрепят и дават добър пример са наравно силни учители с тези, които ни подценяват, лъжат, изиграват или каквото и да е. Но все пак - ако намерим истински добър мениджър и сплотен и кадърен екип - трябва да се опитаме да научим максимално много от тях. Добрият професионалист си върши добре работата. Но добрият мениджър не само си върши добре работата, а и създава ползотворна среда, отглежда добри специалисти и води към успех. Успехът не е добър учител, но е черешката на тортата, без която няма смисъл.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Осъзнаването, себепрощаването, прощаването и на другите, които са съпричастни за постигането на провал, подробният анализ, вземането на поука и продължаването напред. Животът, в това число и професионалният такъв, е път. Вкопчването в едно събитие от него, било то позитивно или негативно, не води до удовлетворение в дългосрочен план.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Има добри и лоши качества, които водят до бързо кариерно развитие. Ще се спра само на добрите - целеустременост, отдаденост, последователност, умение за работа в екип, адаптивност, висок професионализъм и нека не се лъжем - късмет. Хубаво е да отчитаме ролята на късмета и когато сме успешни, за да нямаме слепи петна, но и когато сме неуспешни, за да можем да си простим и да продължим напред.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Що се касае до семейството, в което сме се родили и хората, които са ни отгледали, въпросът е много сложен. Родителите може да проектират толкова неща върху децата си, че съветите им не само да не са полезни, но да бъдат и вредни. За един подрастващ би било много полезно, ако разпитва родителите си за техния кариерен път и развитие. Така би могъл да разбере повече за личността и стремежите на родителите си и следователно - доколко съветите, които ще получи от тях, са приложими за него самия. Искрено бих помолила всеки родител, който мисли, че знае най-добре кое е подходящо за детето му, първо и преди всичко да създаде връзка на доверие с детето. След това внимателно да наблюдава от какво се интересува детето му, в какви направления е добро, какво го прави щастливо и пр. След внимателно взаимно опознаване, може да се водят ползотворни дискусии за кариерното бъдеще.

Ролята на собственото семейство за кариерния път е огромна. Тъй като тази динамика е не по-малко сложна от динамиката на самите любовни отношения, няма да се спирам подробно на нея. Но наистина има много какво да се каже по темата.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Ролята на приятелите е да създаваме взаимно позитивна среда на мотивация един за друг. Както и често да забравяме кой докъде е стигнал в кариерата и да имаме простички човешки отношения.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Има рецепта, но всичките трима души на света, които са я открили, я пазят в тайна.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Вертикалното развитие е добро само тогава, когато човекът наистина е подготвен за следващото стъпало или е в състояние бързо да се научи какво да прави на него, когато се качи. Иначе всички по вертикалата страдат. Така, че по-скоро не зависи от годините, а от уменията и личното желание за развитие.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Най-ценният съвет, който съм получавала, е от баща ми: „Подписвай като с врагове, работи като с приятели”. Също и да си държа на думата. Съветът, който аз мога да добавя, е да се прави задълбочена оценка на уменията, които човек трябва да придобие, за да е добър в определена професия и на определена позиция.