Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Кариерното развитие е придобиване на нови знания, умения и компетентности, които да ни помагат да постигаме по – добри резултати.” споделя Драгомир Чапкънов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Драгомир Чапкънов, накратко Драго. От 2007 -ма година съм част от фарма бизнеса в България. За тези години съм бил на различни роли и в различни компании, но винаги съм бил част от къмършъл екип/и, отговорни за развитието и прилагането на успешни маркетинг и търговски кампании в различни терапевтични области. В момента съм част от Новартис България, като Customer Relationship Team Manager в направленията Онкология, Хематология и Неврология.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В лятото на 1995-та година, когато бях навършил 14 години, за първи път в живота си, бях отговорен за извършване на трудова дейност - в рамките на закона разбира се. Та на 30 Юни 1995-та година получих първата си заплата - 172 лв кеш пара от деловодителка, след което се подписах в хартиен тефтер тип ведомост.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Кариерно развитие е тема, която има много и различни тълкувания. Кое е вярно и кое не, според мен няма значение. Вярвам , че човек трябва да знае, какво иска да прави в живота си. Това включва и развитието на работното място. Най-важното е да се концентрираме, не към позиции и етикети, а към знания, умения и компентности. Оценката в съвременния свят, не е на базата на сертфикати, дипломи, курсове и тн. Всички биват оценявани за постижения. В този ред на мисли, план за развитие, за мен означава план за придобиване на умения и знания с които да се справям по – добре в средата, в която искам да работя. Позициите и изкачването на „кариерната стълбица“ са вследствие на приложението на правилните знания и умения. В ранните етапи на кариерното развитие, това което е важно да се показва преди добрите постижения да са дошли, е комбинация от умения и поведения, като желание, бързо справяне с научаване на нови неща, езици, добро познаване на популярни IT системи и най-вече желание и проактивност.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е сверяване на житейския часовник и колкото по-рано се случи толкова по – добре. Освен базовите неща, като дисциплина и изпъленние на поставени задачи, ако имаме желание, тогава научаваме стойноста на много неща: време, пари, комуникация, колаборация с хора, които не са ни близки и роднини. Затова първото работно място трябва да е предизвикателно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В живота си до сега два пъти се срещнах с лидери, които ми гласуваха доверие, показаха ми пътя на развитие, помагаха ми когато търсех помощ и ми даваха конструктивна обратна връзка, когато имаше нужда. Тези три неща - доверие, помощ и обратна връзка, за мен са сърцето на истинския лидер. Да срещнеш такива хора не е късмет, а работа, учене, успехи , провали и тн. Лидерите които развиват виждат потенциала и му дават шанс.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Преди време на бизнес ревю в Любляна, на което трябваше да представя проблем за „ милиони долари“, след края на презентацията ми, тогавашният финансов маниджър на региона в кафе паузата седна до мен и ми каза: „Грешката е сигурен начин да разбереш, че някой се опитва да направи нещо. Знаеш ли, кои не грешат, тези на които не им пука!“
Грешките са неизбежни. В такива ситуации трябва да се абстрахираме от идващите като цунами негативни емоции. Да анализараме какво и защо се е случило и да вложим цялата си енергия в търсене на решения, помощ и всичко друго, което може да ни помогне да се справим с последствията. Друго важно нещо е умението да се поема отговорност. Във времената на проблеми лидерството процъфтява :)
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
От всички качества, които биха помогнали за бързо кариерно развитие едно прави впечатление повече и то е адаптивността, което означава да разбираш какво се случва в средата, в която работиш и да успяваш да постигаш резултатите и да изпълняваш целите си, въпреки константната промяна и агресивната конкуренция. Има и един „слон в стъкларския магазин“ и това е умениято да въвличаш хората в това което правиш. Без второто няма успех.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Един от най- важните моменти за всеки човек, е поемането на отговорност за собствения му живот, което всъщност материализира всичките дългогодишни усилия на семейството детето да стане успешен независим можещ човек. Разбира се, че родителите влияят на кариерното развитие. Ролята им е да пренесат детето в живота на възрастните. Но, голямо но. Ако преди разликите в поколенията са били незабележими или малки, сега има пропасти между различните възрастови групи. Имам предвид, че света се променя с различни темпове, за един човек на 20, за друг на 45. Това може да означава, че родителите може да нямат най-актуалната преценка и да насочат младия човек в грешна посока. Сподер мен основния принос на родителите е в развитието на ценостна система, житейски устои и усещане за житейска стабилност (стабилна домашна среда).
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Има причина истинските приятели да са малко: това са хората, които са с нас, когато имаме нужда от помощ и ни възприемат такива каквито сме. В кариерен план такива хора ще правят същото, затова са богатство, което трява да се цени. Много е важно да се прави разлика между приятели и хора за маса. Вторите, в комбинация с течностите по масите водят до регрес.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Говорейки за граници и баланс между личния и професионалния живот, бих казал, че не трябва да се прави това разделяне. Трябва да търсим баланс в живота си като цяло и да поставяме граници за това кое е допустимо или не, в стремежа да бъдем по - добри хора. Дисбалансът идва, когато изгубим контрола над себе си и живота си и дали това ще стане на работа или вкъщи, няма значение.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото споменах, че според мен развитието е придобиване на нови знания, умения и компетентности, които да ни помагат да постигаме по – добри резулалти.Точно това трябва да прави един човек между 20 и 35 години. Дали това върви с хоризонтално или вертикално развитие, не трябва да е водещото. Но, ако все пак искаме да имаме вертикално развитие, то развиването на лидерски умения е задължитлно, защото те правят рализката между вертикалното и хоризонталното в бизнеса.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Разликата между успешния и неуспешния човек е, че единият действа, а другият чака.
