Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Николай Михайлов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„На 35 г. нито все още съм получил най-ценния си кариерен съвет, нито смятам, че съм готов да го дам. И все пак, има една мисъл на Хорхе Луис Борхес, която има много общо с темата на нашия разговор – „Нищо не се гради върху камък — основата винаги е пясъчна; ала наш дълг е да градим така, сякаш пясъкът е камък.“, споделя Христиан Даскалов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христиан Даскалов, на 35 години съм. Доктор съм на Технически университет София в сферата на организацията и управлението на отворени технологични проекти, с това се и занимавам – ръководя Цифровия иновационен хъб „Тракия“, който е един от четирите иновационни центъра у нас, опериращи с подкрепата на програма „Цифрова Европа“ на Европейската комисия, предоставящи безвъзмездни услуги в сферата на дигитализацията, насочени както към малките и средни предприятия, така и към публичния сектор. Назад през годините съм ръководил проекти в публичния и частен сектор – бях начело на Националния студентски дом към МОН в периода 2018-2023 г., а преди това ръководех развойната дейност на „Open Source University“ – един от първите проекти в глобален мащаб за приложение на блокчейн технологиите в образованието.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първият ми занаят беше създаването на уеб страници, може би на 16 започнах да получавам хонорари за това - основно от познати, приятели. През 2008 г., бил съм на 18-19 г., учредих първата си компания, заедно с колегата Миглен Евлогиев, който днес ръководи информационната сигурност на първия български технологичен „еднорог“ и е на чело на Българската асоциация по киберсигурност, с която имам честта да си партнирам по линия на Цифровия хъб „Тракия“. Покрай предприемаческите си начинания свикнах и на това да работя упорито без гарантирано възнаграждение за положения труд - ценен опит, особено за един млад човек, за изграждането на трудовата му етика.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ще дам пример от спорта, защото в юношеска възраст, макар и за кратко, бях състезател в небезизвестния футболен клуб „Миньор Перник“. Всеки, който е стъпвал на спортния терен знае, че в повечето случаи планът не се развива точно така, както е бил поставен. Но не можеш да излезеш да се състезаваш без да имаш план. Така е и с кариерното развитие – стратегията е нещо прекрасно, но тя трябва да се сведе на тактическо и оперативно ниво, за да се материализира. А това предполага усилие по активно управление на плановете и готовност за промяна, за адаптация според промените в икономическата среда, предполага постоянна (само)оценка на моментното представяне и при нужда - преосмисляне на първоначално заложени цели. Всичко останало е пожелателно мислене и клишета за банални отговори на банални HR въпроси от типа „Къде се виждаш след 5 години“.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първо, второ или трето работно място, всяка трудова среда влияе на трудовите ни навици. Имало е хора, които са влизали в екипа на Цифровия хъб от позицията им на ръководители от сферата на изпълнителната власт, с десетилетен опит, и нямат дори наченка от базовите навици, които са необходими за работа в стартъп среда като нашата. Така че аз бих акцентирал не толкова върху поредността на работното място, а върху ползотворното влияние на разнообразието на натрупания опит. За служител в публичния сектор е ценно да има такъв и в частния, с пълна сила важи и обратното. За корпоративен служител – да е поработил в стартъп среда. За режисьор, да е бил и в ролята на актьор. И т.н., и т.н., схванахте идеята.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В личен план най-голям отпечатък са оставяли преодолените предизвикателства, целите, които съм си поставял и съм постигал – да създам ефективен екип, да реализирам продукт на пазара, да привлека сериозен инвеститор, да разреша значим проблем, който друг не е успял да преодолее. Но аз съм зодия „Телец“ и като цяло се водя от собственото си упорство, така че не мога да генерализирам. И все пак, мисля си, че целеполагането на оперативно ниво е много важно, за да държим мотивацията си на високо ниво по пътя на кариерното ни развитие. И за да сме удовлетворени от работата си. Що се отнася до конкретни хора - важното е как се отнасяме към околните – от помощния персонал до висшия мениджмънт – това безспорно оставя силен отпечатък за нас в съзнанието на човека отсреща.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако говорим за грешка в нашето кариерно развитие, вярвам че до поставената цел можем да стигнем по множество пътища, така че отклоним ли се от целта, важно е да предприемем корективно действие. Ако се озовем на погрешното място - напускаме работата, която не ни прави щастливи или не ни развива в достатъчна степен. Ако говорим за грешки на работното място, следвайте процесите. Ако няма такива – създайте ги. Да се комуникира един проблем е въпрос на ефективно управление на знанието. Грешките могат да бъдат ценен актив в това отношение, особено в сфери като тази, в която работя днес - киберсигурността. Множество компании и техните служители притаяват настъпването на кибер инциденти, вместо да се възползват от едно подробно документиране, за да подобрят вътрешните си процеси, в т.ч. по превенция, развитие на знания и умения, по реакции при кризи и т.н. Даже има скъпо-платени услуги на пазара като „тестовете за проникване“, които целят точно това – да разкрият притаени грешки и пропуски, за да спестят на фирмите скъпи последици. Но малцина у нас оценяват нуждата да говорим открито за нашите недостатъци, пропуски. Не разговорът за тях ще ни направи уязвими, а неглижирането им.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не смятам, че бързото кариерно развитие е непременно и винаги свързано с демонстрирането на положителни качества. В горещите сектори на икономиката има страшно много служители-скакалци, които скачат от позиция на позиция, от компания на компания, в преследване на по-висока позиция, заплата, привилегии. Не говорим за липса на удовлетвореност, а за краткосрочен материален интерес. Отстрани това може да се интерпретира като бързо кариерно развитие. За да имаш подобен подход, безспорно трябва да си комбинативен, да поемаш риск, но същевременно с това подобно кариерно развитие не казва почти нищо добро за твоето постоянство, интегрирет, лоялност - качества, които не са маловажни в личен и професионален план. Аз бях начело на държавна институция в продължение на над 5 години. Постигнах най-големите си постижения накрая на престоя си като директор на институцията на база на съответните натрупвания на опит и експертиза през 5-те години, през които де факто не съм се развивал „кариерно“. В последната си година начело на институцията привлякох инвестиции, които надхвърлят 30 пъти годишния бюджет на институцията, който бюджет междувременно бях удвоил изцяло чрез приходи от собствена дейност, т.е. без да разчитам на издръжка от държавния бюджет. Иначе казано, тъкмо липсата на самоцелен стремеж към бързо кариерно развитие ме възнагради с удовлетвореност от свършената работа, от постигнатите резултати, в т.ч. даде ми възможност да развия безценни ръководни качества и опит.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Членовете на нашето семейство са наши искрени и добронамерени съветници, но дали ни дават правилните съвети - това е съвсем друг въпрос. Освен ако не са задълбочени експерти в областта, в която ни консултират, съветите от нашите родители може да се окажат напълно непригодни за актуалната среда. Семейството е неотменимо за нещо друго във връзка с нашето кариерно развитие – за оформянето на необходимите навици и мироглед в ранна възраст – да бъдем трудолюбиви, да поемеме отговорност за действията си, да се развиваме с разбирането, че ние сме хората, които оформят собствената си среда и бъдеще.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Така се случи, че моето професионално развитие определя в по-голяма степен кръгът от хора около мен, а не обратното. Приятелите са наш доверен консултант, но в общия случай не са обективен, професионален консултант. Допитвайте се до всички около вас, чието мнение цените, но вземайте решенията за собственото си бъдеще сами.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Никога не съм поставял ясни граници между личния си и професионален живот. Дори и когато съм работил в корпоративна среда на принципа „от 9 до 5“ (в Hewlett Packard Enterprise), а това е било с цел натрупване на рутина и опит, аз съм се занимавал със странични бизнес и обществени проекти в свободното си време. Ако работим по свое предприемаческо начинание, то не е ли част от личния ни живот, не ни ли изгражда като личности? Балансът при мен не е в разграничаването на нещата по време и място, а в това трудът, който полагам, да ме изгражда като личност. Ако тази връзка избледнее с времето, време е за промяна, защото балансът е нарушен.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вертикалното кариерно развитие е стремеж от миналия век. С оглед на огромната динамика в корпоративната среда днес – темпът на сливания и придобивания, на трансформации на отделни компании и цели сектори, на изкачването на по-висока позиция трябва да се гледа само като на валидация за положени усилия и притежавани умения, не бива да се превръща в самоцел пред младия човек, защото ще бъде нещо твърде преходно. Често пъти необходимият опит и умения за постигането на устойчиво вертикално кариерно развитие се натрупват посредством развитие по хоризонталата. Не целта е цел, а пътят.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
На 35 г. нито все още съм получил най-ценния си кариерен съвет, нито смятам, че съм готов да го дам. И все пак, има една мисъл на Хорхе Луис Борхес, която има много общо с темата на нашия разговор – „Нищо не се гради върху камък — основата винаги е пясъчна; ала наш дълг е да градим така, сякаш пясъкът е камък“.
