Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Баща ми казваше: „Гледай по-малко да се извиняваш“, което означава да се стараеш да не допускаш грешки. И в този ред на мисли, думата „съжалявам“ е много по-силна от думата „извинявай.“, споделя Надежда Динишева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Надежда Динишева и моето стремление е да помагам на хората, които искат да се развиват, да бъдат успешни и да реализират по-добрата си версия. Имам над 27 г. опит в управлението на хора и продажби в ИТ сектора, но последното ми поприще е като сертифициран бизнес коуч от Noble Manhattan Coaching Group.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Най-първата ми работа, на 16 г., беше портиер към Българското посолство в Етиопия. Тогава за първи път се сблъсках с това какво е да посрещаш и обгрижваш клиенти, какво означава съвестност в работата и спазване на работни принципи. Бяха много яки първи стъпки в моето израстване като професионалист.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия е много тежка дума. Това, което съм се убедила е, че човек трябва да обича и вярва в това, което прави. Ако дадена работа не те увлича, не те тласка да учиш и вярваш в това, което правиш, каквато и стратегия да имаш, няма да сработи. За мен винаги водещото е било: какво влияние и какви ползи има това, което правя. Парите са второстепенни, ако човек иска да бъде истински себе си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. Първата работа е нещо като проверка на това, което човек мисли, че иска да прави. Без значение дали след това ще продължиш по същия път. Първата работа е като лист бяла хартия, на който започваш да рисуваш и чертаеш работни принципи, отношения към работа и хора. Определено насърчавам младите хора да пробват колкото се може повече неща, за да са наясно кое им доставя удоволствие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Спортът е това, което ме научи на отговорност, борбеност и точност. Като тенисистка и после – лекоатлетка – у мен се изгради чувството на отдаденост, усърдие, постоянство, как да поемам критики и как да изградя умствена и ментална устойчивост. Моите родители също имат голям принос в кариерното ми развитие. Във всяко мое начинание те са ме подкрепяли, напътствали и съветвали всеки път когато сме споделяли неща от нашия ден.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Никой не обича да греши, камо ли някой да му обръща внимание и натяква за грешките. Когато сбъркам винаги признавам за грешката си, преди някой друг да ми е казал за това. Признанието, някак си, облекчава чувството на грешка и ти дава пространство да осмислиш случилото се, да поемеш отговорност и да се поучиш от станалото. Както се казва „Станалото – станало.“ Не можеш да промениш нещата; въпросът е да не допускаш отново да се слуги.
Да признаеш за допусната грешка не е признак на слабост. Напротив, това ти дава самочувствие, че можеш да поемаш отговорност, че искаш да се учиш, и че всичко е човешко. Няма съвършени хора – всеки прави грешки.
Най-грешно е човек да заема отбранителна позиция, когато е сбъркал и да почне да прехвърля вина и отговорност. Всеки има избор. Това, че си сбъркал не прави другите виновни. Ти си този, който се преценил така да действа.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Жажда за знание и умения. Ако не си любопитен и не се буташ, а стоиш настрани, няма как да успееш. Друго качество е да си държиш да думата. Когато поемаш отговорност хората около теб да знаят, че ще го свършиш в срока, който си казал. И третото качество е отношението ти към останалите хора около теб. Често младите имат отношение, че няма какво да ги поучават, те си знаят. От тук идва и чувството, че си над всичко. Емоционалната интелигентност е важна в отношението с хората и ако не си осъзнат за това, което се случва около теб, ще е много трудно да прогресираш.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Има много случай, когато следваме пътя на нашите родители и съвети. Важно е да се вслушваме в тези, които са живели повече от нас, но преди всичко трябва да пречупваме съветите и опита през нашата призма и реалност. Семейството може да изиграе (и играе) много важна роля върху кариерното ни развитие, защото те ни подкрепят и насърчават. Дори, когато правим неща, които не съвпадат с техните очаквания и начин. За мен семейството винаги е било отправна точка за сондиране на мнения и съвети как да постъпвам в ситуации, но крайното решение си е било винаги мое.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Как казваха навремето: „Приятели, не ме съветвайте. И сам мога да греша.“ Това, разбира се, в кръга на шегата, но си има доста доза истина. Истинските приятели, тези които са с теб и в хубави и лоши времена, - те са също добър съветник. Все пак приятелите се предполага, че са ти връстници и споделяте едни и същи ценности. С истински приятели може да се постигне много.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Със сигурност. В началото, когато градиш кариера, не трябва да си много претенциозен относно личен живот. Все пак растеж, учиш се и изграждаш характер. Поставянето на ясни граници между личен и професионален живот основно се базира на умението и силата да кажеш НЕ. Казвайки НЕ, обаче, трябва да си носиш и последствията – понякога добри, понякога не толкова. Ако не можеш да устоиш на това напрежение (защото си е такова когато кажеш НЕ на нещо), много трудно ще бъде да поставиш тези граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Определено вертикално. Само че бих смъкнала границата до към 30 години. Най-добрият вариант е поемането на различни позиции в една и съща компания. Опознаваш из основи даден бизнес, сблъскваш се с други проблеми, но от същата сфера и придобиваш представа за по-голямата картина в бизнеса на една компания и индустрия. Много хора ламтят за гръмки титли и позиции, но не знаят, че там горе на върха е доста самотно. Позицията, която човек заема или титлата, която има, не го определя като професионалист. До към 30 години трябва да си наясно върху какво стъпваш и как ще градиш нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
За човека няма нищо невъзможно. Когато искаш нещо силно, рано или късно, се постига. Не се страхувай да грешиш и да признаваш това. Баща ми казваше: „Гледай по-малко да се извиняваш“, което означава да се стараеш да не допускаш грешки. И в този ред на мисли, думата „съжалявам“ е много по-силна от думата „извинявай“. Така че, старайте се да не съжалявате за пропуснати възможности. Страхът от провал е голям, е и какво от това, ако се провалиш. Значи не си живял…
