Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Ако имате добро предложение за работа, но не сте сигурни дали ще се справите. Приемете! Приемете и после се научете как да вършите дадената работа.“, споделя Константин Чорбаджийски (цитирайки Ричард Брансън), поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Константин Чорбаджийски. Заеършил съм икономически техникум с 2ра степен „Икономист-счетоводител“. Магистър съм по „Публична администрация“.
Кариерният ми път предимно мина в сферата на ресторантьорството и хотелиерството в България и чужбина, като около 16 години от кариерат ми са там.
В последните 6 години, след като реших, че е време за кариерна промяна, се занимавам с подбор на кадри в IT сферата.
Последните 3 години съм Управител на Британската IT компания „Godel Technologies” за България. Като тук ролята ми е комплексна и обхваща – маркетинг, подбор, стратегии и прочие.
В свободното си време обичам да слушам музика, да чета различна литература. Също така, като хоби, свиря в китаро-мандолинен оркестър на мандолина вече близо 30 години 😊
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Ако трябва да съм честен, отгледан съм в семейство с много ниви. Когато бях дете, земеделието все още беше на почит. Може би, бях един от малкото ученици, които не искаха лятната ваканция 😊 точно поради причина, че тя предимно минаваше по полята. Сега като се замисля, не съжалявам за това време. То изгражда и те учи още от малък на труд.
Но първата си заплата и първата си работа започнах лятото на 1998 г. Тогава бях на 14/15 години. Тъкмо навлизаше интернета и на моя приятелка, приятелят ѝ имаше интернет зала. Бях запален по компютрите и тя ме уреди там на работа. Тези 2 месеца, са незабравими 😊 А пък чувството, да ти дадат първата заплата и да се прибереш с усмивка е неописуемо 😊 Искам да вметна, че моите родители бяха, много против, но все пак някак си се съгласиха.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен, отговорът е, че много зависи от самият човек. В детските си години, исках много да стана хирург. Баба ми и дядо ми бяха медицински лица (акушерка и зъболекар). Тогава беше популярен сериалът „Спешно отделение“. В последствие, пак покрай филмите, много се запалих по правото и реално вече в средното образование се бях насочил на там. За съжаление или радост, за малко не успях да вляза в специалност право, но влязох в „Публична администрация“ като специалност, която съчетаваше 50% правни науки и 50% мениджмънт. Допадна ми и установих, че ми е много интересно.
В студентските си години, започнах като сервитьор в едно от заведенията. Тази работа ме грабна. Реших, че ресторантьорството е нещо с което искам да се занимавам. След години заминах и за чужбина, където продължих с това да се занимавам. И както казах и в представянето ми – близо 16 години съм минал през всяко едно звено – бар, сервиз, кухня и вече високите позиции, до Мениджър на ресторант в Р. Кипър. След като се върнах в България, реших, че разликата в сферата е огромна и е време за кариерна промяна.
Така покрай мои приятели се запознах с ролята на IT Recruiter и започнах да си търся работа в тази сфера. Вече 6 години в сферата и имам визия с какво бих искал да продължа да се занимавам. Според мен, до 30 годишна възраст е хубаво, човек да опитва различни неща. Така трупа опит и вижда, какво ще му е интересно в бъдеще да прави. Докато работех по ресторантите, знаех, че искам да раста на по високи позиции и следвах този план.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен, много зависи от това на каква възраст е първото работно място. Има разлика, ако някой като мен е започнал на 14/15 годишна възраст или на 18/19 години. Но със сигурност изгражда навици. Важното е каквото и да е първото работно място, да приемете работата със сърцето си, а не просто – е тук да си изкарам джобните (ако сте в ранна възраст). В ученическият или студентският период, някак си приемаме работата, като нещо временно и не задължаващо. И има логика, защото, ако останем без работа, имаме подкрепата на родителите си. Но когато се приеме, че хипотетично няма на кой да разчитаме, а сме сами и правим всичко със сърце, докато открием своето място, тогава сами изграждаме навиците си. Някои започват стаж по специалността, още в университета и трупат опит, други работят нещо различно, но всичко това помага ние да се изградим.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Строго индивидуално! Всяко едно събитие в кариерен път оставя отпечатък. При мен – дали работодателят ми се е скарал, дали са ме уволнили, дали са ме повишили, дали сам съм взел решение да напусна поради една или друга причина са оставили своя отпечатък. Важното е всеки да извлече полезното от това, а не негативите.
Хората сме различни, както Алеко Константинов казва: „Разни хора, разни идеали“. И е много прав! Научил съм се, че от всеки един мога да се уча. Да взимам добрите практики и да избягвам лошите. Това е същото, когато сме деца и виждаме нашите родители и си казваме: Като порасна искам да правя като тати, но няма да наказвам децата си :D Но когато станем родители виждаме, че не всичко, което ние като деца не сме харесвали, може да го избегнем 😊
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да анализираме. Да си вземем поуката от грешката, да извлечем ползата от нея и да продължим напред. И най-важното да не съжаляваме, за направеното решение, довело до тази грешка. Когато сме взели дадено решение, за този момент, пречупено през нашата призма е било правилното. Довело е до грешка, добре и живота продължава.
В началото, може би, незнанието на младостта, трудно си признавах, че съм сгрешил. Всичко знам, аз съм най-добрият и прочие. На 20 кой не си го мисли?! Но с годините, човек се научава да си признава и да работи върху това.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен сложен въпрос. Но ако трябва да съм честен, това е да вярваш в себе си. Да работиш усърдно и с желание. Дори и да си на грешен път, трябва да успяваш да вярваш, че ще изведеш задачата до край с положителен резултат. Ако по пътя си допуснал грешка и осъзнаеш на време и се коригираш бързо и резултата е такъв какъвто трябва да бъде – това за мен е рецепта за успех. Също като шофирането, всички малко или много сме нарушавали закона – дали с 10, 20 км/ч отгоре, въпреки, че е незначително нарушение (поне за мен), все пак е наказуемо. Но резултата, ако стигнеш невредим до дестинацията – това е крайният резултат.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Разбира се, че семейството влияе. Все пак дават пример на своите деца.
Доколкото въпросът, дали да следваме съветите им – и да и не. Моите родители, са от хората, които са живели в друго време. За тях, това да смениш работа, беше тема табу. Живееха в свят, който започваш в завода и там се пенсионираш. Въпреки, че се опитваха с времето да приемат новите тенденции си имаха това мислене. На млади години, бях получил предложение от друга компания, когато споделих, че бих искал да сменя сегашната си работа, те започнаха: „Ама тук нали си си добре. Не е хубаво да сменяш...“ и прочие. Послушах ги! Няколко месеца по-късно, започна финансовата криза и бях съкратен. Тогава осъзнах, че ако бях приел другото предложение, нямаше да бъда финансово засегнат. След това когато сменявах работата си, просто го споменавах и не оставях възможността да се намесят.
Родителите, трябва да дадат съвет, но все пак той е пречупен през техният поглед и живот. Но давайки съвет, трябва да оставят детето да вземе решението. Дори да сгреши, това е неговият път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Има голяма роля. Дали ще е подкрепа, съвет или предложение оказва голяма роля. Примерът с мен е, че когато бях решил да прекратя с ресторантьорството и хотелиерството, моя приятелка ми даде идеята за ролята на IT Recruiter. До този момент не знаех какво е това, не бях чувал дори. Но тя работеше в ИТ сферата.
Тогава влязох в един сайт, в който се обявяваха свободните позиции и разгледах описанието на всяка обява за IT Recruiter. Добих представа, какво означава и реших първо да опитам като freelancer. От години съм фен на LinkedIn и така си смених описанието на Freelancer IT Recruiter.
Свързаха се 2 компании първоначално и тук. в хотела работех все 2ри смени от 15:00, сутрин с кафето имах възможност да се занимавам любителски. След като назначих първите хора се запалих много и реших, че това е с което искам да продължа кариерният си път.
Ето така според мен, влияят приятелите! До ден днешен, като се видим с моята приятелка и казвам: Благодарение на теб, аз съм този който съм сега 😊
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Категорично – не! Няма такава рецепта. Ако някой я измисли, със сигурност, ще стане милиардер за денонощие 😊. Както казах, от малък съм научен на труд и за мен, докато не се свърши дадена задача, няма отказване. Ставал съм в 05:00 сутринта и до 01:00 съм работил, на другият ден пак така. Събота и неделя също. Отпуска – не знаех какво е това.
Но миналата година, излизайки отпуск си казах: Тази година, отпуската ми, ще е отпуск.
Е признавам си, проверявах редовно мейлите (все пак позицията ми, не позволява изцяло почивка, защото винаги има нещо за плащане, което трябва да одобря или пък, някой нов договор да се подпише). Но отговарях, само на спешните мейли и обаждания, всичко друго оставах на заден план. Лаптопа за 10 дена, го отворих само веднъж. Тогава разбрах какво съм пропускал близо 38 години. От този момент, знаех за себе си вече, че работата няма да спре и винаги ще има нужда от моята намеса, но си направих приоритет, къде трябва да се включа и къде просто да го забавя.
Разбрах, че човек да е продуктивен, да има ясна визия – трябва и сам да си изгради навика на баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Преди 1-2 години ми попадна една интересна статия, че компаниите предпочитат да назначават хора, придобили през годините различен опит, от различни сфери. (не помня, къде я четох).
Замислих се, че има логика. Ако ти си работил само във финансовата сфера да речем, ти си строго профилиран специалист и единственото е да растеш по вертикала. Понякога за растеж, може да се наложи да чакаш и с години.
Но ако през годините си сменял – финанси с маркетинг, маркетинг с човешки ресурси, позиции, които са сходни, но и различни в своята си същност – ти придобиваш по-голяма експертиза.
Както дадох пример с мен самият – започнах като сервитьор. Исках да се науча да правя коктейли, влязох зад бара. След това исках да се науча да готвя – влязох в кухнята и станах готвач. Вече имайки поглед върху всяко едно звено, вече бях една идея по подготвен кандидат за висока позиция в един ресторант. Можех, винаги да вляза в кухнята и да помогна, да застана зад бара и да помогна на барманите и прочие. В конфликт с клиента, винаги можех да използвам знанията си за даденото ястие или напитка и с лекота да реша проблема.
Така че, със сигурност, между 20-35 годишна възраст, бих посъветвал хората, да опитват различни професии и когато се почувстват сигурни, тогава да търсят вертикалното израстване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не бих казал, че е отправен лично към мен! От години съм фен на сър Ричард Брансън и той има един много добър цитат, който аз възприемам, като златен кариерен съвет: „Ако имате добро предложение за работа, но не сте сигурни дали ще се справите. Приемете! Приемете и после се научете как да вършите дадената работа“. Този съвет, напълно кореспондира и едно време, дядо ми ми казваше: „Занаят се краде! Но първо трябва да влезеш в кухнята и когато гледаш готвачите какво правят, така и ти ще станеш готвач. Отстрани, няма как да се научиш.“
Това е и моя съвет към хората, да не се страхуват да опитват и да вярват в себе си. Всички имаме своите провали, но е важно да вярваме, че сме по-силни и ще се изправим бързо.
