Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Опитвай да добавяш стойност към всичко, което даваш, както в работата си, така и и в общуването с хората, които срещаш по пътя си.“, споделя Ирина Кънева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Името ми е Ирина Кънева и съм Търговски и маркетинг директор на строителнo-инвестиционна компаия BLD.
Имам над 25- годишен опит в маркетинг, продажби и property management в международни компании, сред които VP Market, Delhaize Groupe , Delta Holding, Ceres Management Services.
Щастлива съм, че сега работя за българска компания, която строи домове и създава среда за по-добър живот в София. Аз съм от онези късметлии, които не само са вдъхновени от работата си, но и са част от екип, споделящ еднакви ценности.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах на 20 годишна възраст. Работех като репортер за радиостанция в студентските си години и имах истински късмет с този старт. Не мисля, че някой от екипа тогава е приемал работата си като задължение или бреме, по-скоро беше удоволствие да сме заедно, да имаме свободата да се изразяваме свободно и да сме част от създаването на продукт, който носи радост и приятни емоции – защото това дава едно радио на слушателите си – информира и забавлява. А усещането да отиваш с нетърпение и желание на работа е безценно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Докато съм вървяла по пътя си аз не съм имала стратегия. Поне не осъзната.
По-скоро съм имала късмет. Движили са ме интересите ми, интуицията ми и страстта ми да върша нещата по правилния начин. От позицията на опита си днес осъзнавам, че това всъщност е била единствената правилна стратегия за мен. През годините обаче възпитавах у дъщеря си навика да планира нещата, които иска за се бе си. Тя вече прави първите си стъпли в кариерата и виждам, че стратегията е много важна при старта, особено в тези времена. Умението да инвестираш правилно времето и енергията си се възпитава и въпреки трудното начало, в дългосрочен план прави живота ти по-лесен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото ни работно място не е това, което ще оформи кариерните ни навици, защото за изграждането им се искат време и ментори. От голямо значение е в каква компания, в какъв екип и на какъв мениджър попадаш, защото те могат да те окрилят или обезкуражат.
Не всеки ще има шанса да започне първата си работа в областта, в които иска да се развива. Затова мисля, че едно чудесно решение за мотивираните млади хора е летният стаж в утвърдени компании. Така още преди да завършат образованието си те ще имат възможността да попаднат в корпоративна среда, с изградена култура, да усетят днамиката и мащаба на рални проекти, до които по друг начин не биха имали достъп. И разбира се да преценят какви качества и умения им са нужни, за да се подготвят за работата, към която се стремят.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Провалите, успехите и разбира се лидерите. Аз имам дълъг опит в различни компании – български и чуждестранни и от всяка от тях съм тръгвала с безценен опит. Работила съм с изключително добри и с изключително лоши мениджъри. Добрият ще ти даде свободата да вземаш решения и да поемаш отговорност за тях. Лошият пък ще се окаже бензинът в дигателя ти по пътя към промяната – към мястото, където си приет, ценен и където имаш възможността да се развиваш.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е поемането на отговорност и по възможност намирането на изход - ограничаването на щетите. В тои случай трябва да потърсиш решения, които не се базират на емоции, а на обективна оценка на ситуацията. Много често най-прецизните процедури в една компания се създават вследствие на допуснати грешки. Но в дългосрочен план те правят компанията по-устойчива.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тук оставам скептична, защото бързината върви с определени дефицити.
За мен опитът, уменията и контактите, които трупаш по пътя си са безценни. Но със сигурност качествата, които ще ти гарантират бърз растеж са тези, които ще те откорят от масата: компетентност, енергия, стратегическа и аналитична мисъл, критично мислене, комуникационни умения, гъвкавост и не на последно място – харизма. С някои от тя се раждаш, други възпитаваш у себе си, но всъщност бързото кариерно развитие по-често е въпрос на добро стечение на обстоятелствата.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е фундаментът. Родителите са тези, които формират в детето си ценностната система, себеоценката, характера. Те изграждат и навиците, които ще са в основата на успеха или неуспеха му във всяко поприще. Но истината е, че не съветите на родителите са важни. Важни са примерът и атмосферата на сигурност и подкрепа в семейството, защото те изграждат щастливи и уререни хора с право на свободен избор.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Социалната ни среда ни мотивира да се усъвършенстваме и развиваме. Прятелите ни са семейството, което ние сами избираме за себе си на база сходни интереси, ценности, начин на живот. В тази връзка приятелският ни кръг е и стимул за по-добра реализация, заради естествената ни нужда да сме приети и оценени от общността, в която живеем. Освен това приятелите са тези, с които споделяш предизвикателствата и от които най-често приемаш съвети.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ние прекарваме в работа по-голямата част от съзнателния си живот и до голяма степен професията ни определя нашите интереси, нашия социален кръг, нашите цели за реализация. Ако направим проста сметка - времето, прекарано с любимите хора в будната част от денонощието е значително по-малко от това, прекарано с колегите в офиса. Затова и моята рецепта е проста: Тръгни си без да отлагаш от всяко работно място, на което не се чувстваш щастлив, вдъхновен и оценен. Ако работата те подтиска и резултатът от труда ти не носи удовлетворение, потърси промяна.
Времето и енергията са ресурси, които не мога да си позволя да пилея дори и срещу отлично заплащане. Токсичната среда и неудовлетворението поставят в риск не само психичното, но и физическото ни здраве. Затова мисля, че можем да сме в баланс само в случай, че излизайки от офиса вечер имаме енергия и време за важните хора и важните неща в живота си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мога да дам отгвовор на този въпрос. Разликата между двете посоки на развитие е свързана със скоростта на поемане на нови отговорности. Но промените в последните години са толкова динамични, че младите хора днес живеят в различна реалност. Струва ми се, че срещат известни трудности при признаване на авторитети и зачитане на правила. Разбира се, това е резултат от една линия на възпитание, която е насочена към бързо постигане на желанията им – бързо хранене, бързи кредити, бързи развръзки, бързи кликове, които им сервират информацията наготово. И точно 20+ годишните имаха лошия късмет да стартират кариерата си работейки от дивана, по пижама, с ограничени възможности за социализация и работа в екип. Така че по-важно е тези млади хора да имат нормална среда за работа, която ги развива и в професионален и в социален план.
Най-ценният получен кариерен съвет, който Вие бихте дали е?
Не мога да цитирам един съвет. Предпочитам да обобщя наученото от всики хора, които са били пример за мен по пътя ми:
Бъди последователен в действията и думите си. Бъди любопитен и не спирай да придобиваш нови знания и умения. Развивай отношенията си с колеги и партньори. Успехът винаги е екипна работа. Емпатията е ключ. Егото е пречка. И накрая - опитвай да добавяш стойност към всичко, което даваш, както в работата си, така и и в общуването с хората, които срещаш по пътя си.
