Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Вярвам, че моята професия не може да бъде практикувана успешно, ако нямаш истински интерес и страст към нея. Всеки трябва да търси работа, която да отговаря на това условие.“, споделя Димитър Найденов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз съм Димитър Найденов, мениджър „Корпоративни въпроси“ в „Джапан Табако Интернешънъл България“, българският офис на глобалния производител на тютюневи и никотинови продукти Japan Tobacco International. Работя в сферата на връзките с обществеността, комуникациите и публичните дейности вече над 22 години. Щастливо женен и татко на момичета, много обичам да правя различни неща заедно със семейството си, да тренирам, да карам велосипед и сноуборд, да играя футбол, да пътувам, да съм сред природата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 19, учех „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и започнах стаж в ПР агенция, който после прерасна в платен стаж, после в постоянна работа. Там научих А и Б на занаята, имах късмета да попадна на хора, които ми подадоха ръка и бяха готови да ме учат и развиват. Първото възнаграждение беше скромно и съответстваше на приноса ми, но ми донесе много удовлетворение като първите пари, изкарани от мен с труд, помня добре колко много се вълнувах. Вярвам, че оценяването на такива събития от гледна точка на дадената възможност за развитие и навлизане в света на работата са много по-важни от самите пари.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен, в която и да е област на живота, целта определя стратегията. А, целта зависи от етапа на развитие, на който се намираме. В началния етап на кариерата си човек трябва да се стреми да разбере дали конкретната работа или дейност е наистина това, което иска да прави. Ако отговорът е да, то тогава трябва да се стреми да учи и да се развива, да разширява начина си на мислене, да се учи на технически и на комуникационни, и координационни умения, за да е готов след това да порасне. Ако сегашната работа не се харесва достатъчно, трябва да помислиш какво и как наистина искаш да правиш. Ако пък си в много голяма компания, която предлага множество опции, трябва да имаш отново цел и план как да стигнеш до желаната от теб позиция. Има и друг тип хора, които се стараят да дават най-доброто от себе си и да дават резултати, вярвайки, че това ще ги заведе от само себе си до нови възможности. Това също е вариант, макар и да оставя инициативата повече в работодателя. В крайна сметка трябва да правим това, в което вярваме и което ни прави щастливи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Вярвам, че първото работно място може да изиграе огромна роля, ако човек има късмет с него. Аз имах шанса да попадна на място, където научих много, беше ми показано как се случват нещата, бяха насърчавани добрите ми страни и бяха шлифовани минусите ми. При всички положения базовите навици могат да се оформят навсякъде – да бъдеш дисциплиниран, точен, да се стремиш към резултат, да управляваш времето си и т.н.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Както футболистите често казват в интервютата си – всеки треньор, с който съм работил, ми е дал нещо. Вярвам, че това важи и в работата. Ако си с отворен ум и сетива към хората, можеш да вземеш много от всеки. Позитивните примери и негативните примери могат ни влияят много, и да ни показват какво искаме да представляваме. Ръководителят може да ти покаже как да бъдеш добър ръководител, дори и с лошите си примери. Голямата организация, като тази, в която работя, може да те научи много за разнообразието от хора, функции и гледни точки, и как да ги взимаш под внимание. Когато получаваме обратна връзка, когато получаваме нова възможност, когато ни се посочват грешките и когато сме възнаградени под някаква форма – това са за мен ключовите моменти, които ни оставят най-голям отпечатък.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важното е да разбереш наистина къде си сбъркал, за да не го повтаряш повече. След това човек трябва да превърне негативната енергия от грешката в стимул за развитие. Не е толкова лесно да се приложи на практика, защото е свързано с емоционална интелигентност, но това е начинът. Бих казал, че винаги трябва да продължаваш напред, това е най-правилната реакция.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен тези качества са свързани с дисциплина, желание да допринасяш, ентусиазъм, желание да бъдеш част от цялото, да си взискателен към себе си, да бъдеш надежден. Вярвам, че почти всеки ръководител и организация ценят тези неща много високо.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството винаги е важно във всичко – с примерите и насоките, които ни дава. Когато бях дете, баща ми ми каза две неща, които винаги помня и прилагам. Едното е, че никой няма да се интересува от това колко съм тренирал или съм се готвил, хората се интересуват от крайния резултат. Второто е винаги да се опитам да дам малко повече от това, което се иска, за да направя добро впечатление. И двамата с майка ми винаги са ми повтаряли, че мога и че трябва да вярвам в себе си. Съпругата ми също често ми го казва. А аз го повтарям на моите деца.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са фактор, почти равен на семейството по влияние. Можем да се състезаваме с тях или да искаме съветите им, да намерим положителна енергия в тях, да се учим от грешките им. Моите близки приятели също са ми давали много вяра и кураж в трудни моменти, и в моменти на успехи в работата ми.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Темата е много модерна за повечето компании и това е нормално. Има и друга гледна точка, че няма баланс работа-живот, защото всичко, което правим в работата и извън нея, всъщност е част от един и същ наш живот. За мен рецептата е да свикнеш да живееш с недовършените към момента задачи, да успяваш да изключиш ума си от работен режим, когато не работиш. Естествено, много помага да обичаш работата си, защото тогава тя не ти тежи. Но при всички случаи рецептата е свързана с това да разделяш правилно времето и мислите си, и да живееш само в конкретния момент. Знам, че това е клише, но действително е важно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Имал съм възможност да работя с хора в тази възрастова група, включително и в момента. Самият аз съм преминал през тази фаза. Според мен до 30-годишна възраст човек трябва да натрупа опит, познание, да узрее, за да бъде готов за следващата фаза. Всичко това предполага по-скоро хоризонтално развитие. От друга страна, живеем в период, в който възможностите за вертикално развитие идват по-рано. Когато си млад, може да си много нетърпелив да ги вземеш и в това няма нищо лошо. Просто трябва да бъдеш готов да понесеш последствията и да вървиш напред с тях.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получавал е да имам търпение и да бъда смел, когато ми се предлагат възможности за развитие. Вярвам, че моята професия не може да бъде практикувана успешно, ако нямаш истински интерес и страст към нея. Всеки трябва да търси работа, която да отговаря на това условие.
