Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Дани Добрева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Пред теб стои една затворена врата. Няма да разбереш какво има зад нея, ако не я отвориш.“, споделя Илина Начева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм социален психолог. Съчетавам частна практика като корпоративен треньор с изследователска дейност и работа със студенти. С времето се отказах да избирам между теорията и практиката в моята сфера – установих, че е най-интересно, ако си „на двете писти“. Нямам хоби - работата ми е достатъчно силен източник на енергия и позитивни емоции.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като студентка започнах с летен стаж, който прерасна в позиция „Мениджър връзки с обществеността“ в частно издателство. На тази позиция завърших магистратура и докторат в областта си. След тях бях корпоративен треньор в голяма частна организация. После реших, че е време за нещо свое и заедно с моя колега основахме дружество. Паралелно започнах да се занимавам с изследвания, а по-късно дойдоха и покани от университети.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам, че най-важно е човек да установи кои дейности и каква среда го мотивират истински. С какво реално може да бъде полезен. Това е стратегия на себеизследване и осъзнати избори. Живеем във време, в което класическите кариерни пътеки сякаш губят смисъл. Професионалните роли вече не са с чист профил – те все повече са някакви съчетания. Работи се често на проектен принцип. Работодателите предлагат гъвкави опции. С други думи професията вече нито се свежда до еднотипна дейност, нито има фиксирано време и място. Можем сами да бъдем нейни архитекти. И точно затова е важно човек да намери комбинация, която наистина ще му носи достатъчно ползи – в материален и в личностен план.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Обикновено е голямо. Защото е свързано с интензивни емоции – първите загуби на колеги, първи прояви на професионална ревност, първи стрес при повишение, първо напускане и пр…
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Онези, които те задвижат в определена посока или ти дават идеи. Обожавам да работя с хора, които имат повече опит от мен и които са силни експерти в сферата си. Уча чудесно от тях. Имала съм такива ментори, мениджъри, треньори, а в последните години в частната си дейност избрах да партнирам с колеги с този профил.
Другият тип хора, с които активно търся контакт и целенасочено включвам в проекти, са млади хора с висока енергия. Задават добро темпо и имат различен поглед над нещата.
Това с грешките е на път да се превърне в клише. Но – да – трупането на опит в ситуации, които се развиват различно от очакванията ни, е голям капитал. Кризите и загубите на хора, пари и позиции, освен че често са неприятни, са също и голям учител. В тази връзка си спомням, че при първите стъпки в развитието на частния бизнес имах изобилие от такива сцени. Например, подадохме първата си оферта без да отчетем, че клиентът включва ДДС в цената. Сега ми е смешно, тогава не ми беше весело.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В кратък хоризонт – да реагирам бързо, да кача поглед на ниво голяма картина и там да огранича щетите. Често това означава да похарчиш някакви ресурси в краткосрочен план в името на това да запазиш позиции на „дългата писта“.
Другото важно е емоционалната хигиена – да опитам да осъзная дали в мен няма излишни дози вина, страх или гняв по повод на станалото. За това много ми помага обсъждането на ситуацията с други хора. Нерядко в тези разговори освен да вентилирам емоции, се раждат и идеи как да използваме някакви аспекти на ситуацията, да ги обърнем в нещо полезно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не съм привърженик на бързото кариерно развитие. Кариерата е личен пъзел – има смисъл да я редиш с удоволствие и осъзнаване.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моята стратегия е да изслушвам всички добронамерени съвети и да приемам с благодарност, но без ангажимент да ги последвам. Това го преценявам допълнително. Вярвам, че е важно човек да носи лична отговорност за хода на кариерата си.
Между другото, за някои професионални избори съм се обръщала за съвет и към децата си. И съм получавала доста ценна обратна връзка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важен фактор в определени точки от развитието ни като личности. В периода на юношеството това е групата, която придобива централно значение и повлиява начина на живот, предпочитанията, а също и изборите. Включително насочването към определено образование и професия.
По-малко се говори за това, но в края на кариерния ни път приятелите също се оказват важен фактор за успешната адаптация към новия начин на живот. Като цяло в случаите на големи промени, кризи и стресови ситуации на работното място, приятелската мрежа е ценен ресурс.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всеки е уникална личност със своя житейска ситуация. Универсални рецепти не може, а и не бива да съществуват. Правим избори в кариерата си и – да - всяко нещо струва друго нещо. Но опитите да градим стени между професионалния и личен живот, с цел да „защитим“ едната сфера от другата, предполагат, че сме разпалили някаква битка помежду им. Според мен е много важна работата с вътрешната ни нагласа - ако имам ясна визия как моето професионално Аз може да съжителства добре и дори да подпомага ролите ми на партньор, родител, приятел и др., то аз ще мога да се чувствам пълноценна и да се държа автентично, както у дома, така и в офиса. Разбира се, понякога ще изникват ситуативни конфликти между всички роли, които изпълнявам. Но генерално погледнато, няма да имам това преживяване за „разкъсване“.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Трудно ми е да отговоря еднозначно. Всеки опит може да бъде полезен, стига да бъде осмислен и да води до по-добри решения в следващите етапи от кариерата.
Понякога най-доброто, което можете да направите, е рязък завой и старт от нулата в изцяло нова сфера. Имам такива участници в тренинг залите. Често тези неща се случват някъде около 40-45-тата година и са резултат от осъзнаване, че в предходния период си се движил с посока или скорост, които просто не са твоите. Не виждам в това нищо фатално и съм против идеята, че това е „кариерен провал“. Със зрелостта започваш да виждаш по-ясно какво е истински важно. Някои личности избират да се захванат с нещо по-смислено и изцяло предефинират разбирането си за „кариера“.
Истинската драма по-скоро се съдържа в онези кариерни истории, които до края си остават в погрешната писта и се заплащат с цената на самота, влошено здраве и ниска самооценка.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ще ви кажа най-ценният, който получих: „Пред теб стои една затворена врата. Няма да разбереш какво има зад нея, ако не я отвориш“. Един приятел ми го каза в края на 2013г. Месец по-късно имах своя частна практика като водещ на групи за развитие на меки умения.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
