Ценна е способността да виждаме откриващите ни се възможности

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

„Не се осланяйте сляпо на съветите на другите, защото всеки съвет, даван или получаван, е пречупен през субективната призма на личния опит и ценностна система и не може да бъде общовалиден.“, споделя Анелия Фирова-Ботева, поредният ми гост в рубриката.

Коя е тя?

Казвам се Анелия Фирова-Ботева и през последните няколко години се развивам в сферата на маркетинга, продажбите и ивент мениджмънта. По ирония на съдбата започнах да се занимавам професионално с университетската си специалност след дълги години на работа и развитие в други сфери. Най-голяма част от  кариерното си развитие посветих на застраховането, което ме изгради не само професионално, но и като личност, оставяйки дълбоки отпечатъци в трудовите ми навици и етика.  Вярвам, че всеки опит, човек или ситуация, идват, за да ни научат как да надскочим собствените си възприятия и вътрешни ограничения. Не спирам да се търся по пътя на професионалното развитие, да се преоткривам и да се предизвиквам. За разлика от професионалния път, в който динамиката е моят основен мотиватор и двигател за развитие, в личен план изпитвам щастие и удовлетвореност от постоянството и подкрепата на съпруга и децата ми, с които се гордея.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата платена работа започнах на 18 години по време на следването си в университета. Помня и първото си възнаграждение и сблъсъка с представата за стойността на парите и труда. Съзряването, осъзнаването и житейските уроци на тези крехки години бяха преломен момент, който до голяма степен ме подготви и дисциплинира за пътя напред. Не съжалявам за опита от тези години, белязани преди всичко от енергията на младостта и жаждата за знания.    

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Не харесвам думата „стратегия“. Тя ограничава нашата вродена способност за спонтанност и интуиция. Трябва да умеем да се адаптираме и да притежаваме  нагласата да променяме посоката, когато на вратата почукат нови възможности. Предпочитам да изграждам визии за кариерно развитие, които са гъвкави спрямо променящите се обстоятелства и нужди. Харесвам думата „планиране“. Планирането на краткосрочни и дългосрочни цели е полезен инструмент да бъдем фокусирани и целеустремени в преследването на идеалите и мечтите, но без да забравяме, че съществуват различни пътища, които ще ни отведат до тях.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Категорично не считам, че първото работно място определя кариерните ни навици. Да, то би могло да ни сблъска с редица важни уроци и опит, но не може да обхване достатъчно аспекти на работа и взаимоотношения, за да моделира нашите навици. Професионалният път и най-вече трудовите навици са резултат от натрупан опит, ниво на самосъзнание и взаимодействие на различни ситуации и хора. Всяко ново работно място идва с нови уроци и възможност да оформим и надградим работни навици, които да ни помогнат в нашия растеж.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Не винаги големите събития или вдъхновяващи лидери са тези, които оказват най-силно въздействие върху нас. До колко сме отворени да чуем, да видим и да преживеем случилото се или казаното, се определя до висока степен от етапа, в който се намира нашето лично и професионално развитие, от емоционалната ни зрялост и вътрешен свят. Има периоди, в които и най-незначимите на пръв поглед събития или хора, могат да оставят най-голям отпечатък върху нас и да променят възгледите ни, защото сме в търсене на промяна, предизвикани сме от нашите нужди или сме изправени пред нашите страхове. А замисляли ли сте се, че не само позитивните примери и ситуации могат да оставят отпечатък върху нашата професионална еволюция? Антипримерите също могат да формират нашите принципи и възгледи, показвайки ни какво искаме да избегнем, в какво не искаме да се превърнем или къде не искаме да бъдем.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Грешките са неизбежна част от живота и работата. Те са същинският двигател на нашето усъвършенстване, адреналинът, който ни кара да изследваме себе си, да анализираме обстоятелствата и да се предизвикваме. Попитайте един спортист дали големите уроци и решителност за победа в следващата игра идват от успеха, или от поражението. Как реагираме на грешките определя нашия характер и качества не само като професионалисти, но и като хора. Това, което научих от един от първите си работодатели в студентските години, и което прилагам и до ден днешен, е никога да не се оправдавам за грешките си и да губя време в разсъждения и рационализиране на своето поведение, а да поемам отговорност и да действам незабавно.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Индивидуалният успех зависи от множество фактори, включително външни обстоятелства и ценностна система. А, понякога е въпрос и на късмет. Независимо дали е бързо, или не чак толкова, за кариерно развитие като цяло е необходимо да притежаваме и развиваме редица качества като умение да поемаме отговорност, решителност да излезем от зоната си на комфорт, смелост да се изправим пред предизвикателствата, упоритост да преследваме целите си и способност да виждаме възможностите отвъд привидното.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството, от което произлизаме, обикновено желае най-доброто за нас и може да бъде източник на съвети, основани на опит, добронамереност и житейска мъдрост.  Много е важно, обаче, да сме в синхрон със собствените си интереси и амбиции, и да не позволяваме съветите или очакванията на родителите да оформят нашата кариерна пътека, особено ако те са в разрез с нашите собствени възгледи и стремежи. От друга страна, ролята на семейството, което ние сме създали, може да изиграе ключова роля в нашето кариерно развитие. Техните нужди, желания и подкрепа могат да бъдат мощен мотиватор, който да ни помогне да бъдем по-решителни, целеустремени и отдадени в работата. Но може да бъде и предпоставка за пренареждане на приоритети и поставяне на ограничения, които да се отразят пряко върху кариерното ни развитие. Важно е да изградим баланс между работата и личния живот и да се уверим, че стремежите ни за кариерното развитие не са в конфликт с нашите ценности и присъствие като членове на това семейство.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?

Според мен ролята на приятелите в етапите на кариерно развитие е индиректна и обвързана по-скоро с нашата емоционална стабилност и благополучие. Те присъстват в живота ни, за да ни напомнят за нашите силни страни, да окуражават стремежите ни,  да осмислят перспективите и да бъдат ценен източник на морална подкрепа и съвет. Но те не носят бремето на нашите професионални избори. Крайната отговорност за кариерните решения и последствията от тях, било то постижения или неуспехи, пада само и единствено върху нас.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Няма универсална рецепта, но този баланс е абсолютно постижим и изключително важен и здравословен. Поставянето на тази граница съзрява с напредването на годините и е белег на емоционална зрялост и себеуважение, на умението да признаем и изразим нашите собствени нужди и интереси, да уважаваме и обичаме себе си. С времето осъзнавам, че поставянето на ясни и здрави граници от една страна създава отношения на принципност, отстояване и респект в работната среда, а от друга страна укрепва чувството на доверие, сигурност и неприкосновеност в личните отношения и семейния живот. Разполагаме само с 24 часа в денонощието и трябва да се научим да контролираме времето в наша полза, като си осигурим комфорт и пълноценно присъствие както в професионалния, така и в  личния живот.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Няма еднозначен отговор. Изборът между хоризонтално и вертикално развитие в голяма степен зависи от индивидуалните цели, интереси, обстоятелства и от самата корпоративна култура и етика на компанията. Важното е да са налице желание и предпоставки за надграждане на уменията и знанията, както и визия за развитие.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Слушайте собствения си вътрешен глас и му дайте възможност да ви води. Вярвайте в себе си и не се страхувайте да поемете отговорност за вашите собствени решения. Не се осланяйте сляпо на съветите на другите, защото всеки съвет, даван или получаван, е пречупен през субективната призма на личния опит и ценностна система и не може да бъде общовалиден. Заслушайте се! Може би и в този момент вашият вътрешен глас се опитва да ви прошепне посоката...